Архив на ‘ЕС’

Съдиите вече се сблъскаха с проблем – законовата възможност определението за признаване на ЕЗР да се обжалва

Само за половин година България е получила близо 50 европейски заповеди за разследване, а е изпратила към 40 в други държави от Европейския съюз. Това сочат данните на прокуратурата за първите шест месеца от влизането в сила на Закона за европейската заповед за разследване (от 20 февруари 2018 г.), с който се транспонира Директива 2014/41/EU за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси. Тя замества досегашната молба за правна помощ по отношение на държавите от ЕС.

Очакванията на разследващите са, че с този нов правен инструмент, ще се улесни и ускори работата по досъдебните производства, по които е необходимо събиране на доказателства и извършване на процесуално-следствени действия в страни от ЕС.

Това е така по няколко причини, основната от които е, че при европейската заповед за разследване контактът между държавите е пряк, за разлика от молбата за правна помощ, при която Министерството на правосъдието играе ролята на своеобразен посредник.

Престъпленията, за които се иска съдействие, са най-вече трафик на хора и на наркотици. Голям процент от международното сътрудничество протича в Специализираната прокуратура и заради това се очаква ръст на броя на ЕЗР за разкриване на дейността на организирани престъпни групи.

В съдилищата обаче вече се натъкнаха на проблем. Става дума за чл. 11, ал. 5 от закона, според който определението на окръжния съд, с което се признава ЕЗР, може да се обжалва и протестира в 5-дневен срок пред въззивната инстанция. Съдии казват, че често тези производства се развиват без участието на прокурор и страна, която следва да бъде информирана за предстоящите процесуални действия и тогава не е ясно кой може да обжалва и протестира. Независимо от това някои съдии считат, че трябва да се изчака да изтече този петдневен срок и тогава да се тръгне към изпълнението на ЕЗР.

Друг проблемен момент в съдилищата е, че все още производствата за признаване и изпълнение на ЕЗР нямат отделен индекс в деловодните системи. Това означава, че ако някой поиска справка, например от СГС, колко до момента европейски заповеди за разследване е получил и изпълнил, то ще трябва да се рови дело по дело, за да се види бройката. Вместо да се влезе в системата и по този индекс веднага да се види бройката.

Повече подробности по темата чете тук.

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през юли 2018 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Германското правителство одобри въвеждането на третия пол

Германското правителство одобри въвеждането на третия пол

Германското правителство одобри въвеждането на трети пол в официалните регистри, като човек ще има възможност да се вписва като „различен“, предаде „Асошиейтед прес“.

През ноември 2017 г. Федералният конституционен съд постанови, че трябва да се разреши хора да бъдат вписвани в регистрите нито като жени, нито като мъже, и нареди на властите или да въведат възможност за посочване на трети пол, или изобщо да премахнат графата „пол“. Решението беше по дело, заведено от ищец, чието искане в данните за него в регистъра на ражданията полът му да бъде променен от „женски“ на „интерсексуален/различен“ или „различен“ не било удовлетворено.

Досега друга възможност беше квадратчето за пол да се остави празно, отбелязва АП. Решението да бъде добавено квадратче за трети пол с формулировката „различен“ в регистъра на ражданията изисква и парламентарно одобрение. Министърът по въпросите на семейството Франциска Гифай, която е представител на лявоцентристите – по-малкия партньор на консерваторите в управляващата коалиция – заяви, че това е „важна стъпка напред в правното признаване на хората, чиято полова идентичност не е нито мъжка, нито женска“.

Повече подробности по темата четете тук.

Четирима убийци осъдиха България в Страсбург

Сред тях са излежаващите доживотни присъди за смъртта на сестрите Белнейски и за тройното убийство в Куманово.

Четирима затворници, признати за виновни за едни от най-тежките убийства, извършени през последните години в България, са осъдили държавата в Страсбург, е установила проверка на „Лекс.бг“.

Това са Лазар Колев – осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.

Четиримата имат сходни оплаквания и затова ЕСПЧ ги е разгледал заедно и се е произнесъл с общо решение.

Подробности по темата четете тук.

Гражданите само с инициали в решенията на съда в Люксембург

Съдът на Европейския съюз (СЕС) ще публикува само инициали на физическите лица, които посочва в актовете си по преюдициални запитвания. Това става заради влизането в сила на новия Общ регламент за защита на данните (GDPR), който предшества регламента, който скоро ще стане приложим за институциите на ЕС.

С това Съдът се присъединява към наблюдаваната на равнище държави членки тенденция на засилване на защитата на личните данни в обстановка, характерен белег на която е все по-големият брой инструменти за търсене и за разпространение. „Впрочем, в по-новата практика на Съда посочената тенденция се отразява в растящ брой съдебни решения, постановени в тази материя, по въпроси като правото на премахване от резултатите от търсенето в търсачки, валидността на решението на Комисията, с което се установява, че САЩ осигуряват достатъчно ниво на защита на прехвърлените лични данни, валидността на Споразумението PNR (Passenger Name Record data) между Европейския съюз и Канада, отговорността на администраторите на фен страници във Facebook или пък законосъобразността на запазването на лични данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги“, посочват от СЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавите в ЕС трябва да признават правото на пребиваване на съпрузи и от еднополови бракове

Държавите в Европейския съюз (ЕС) могат и да не признават еднополовите бракове, но по отношение на правото на пребиваване трябва да ги зачитат, защото в противен случай ще накърнят правата на свой гражданин.

Това става ясно от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото, което румънецът А. К. води в родината си, която отказва постоянно пребиваване на съпруга му от САЩ Р. Х.

К. и Х. живеели 4 години в САЩ, а през 2010 г. сключили брак в Брюксел. След две години К. и съпругът му поискали от румънските власти да им издадат необходимите документи, които да позволят на семейството да работи и пребивава постоянно в Румъния. Искането им било основано на Директивата за упражняването на свободата на движение. Тя позволява на всеки съпруг на гражданин на ЕС да се присъедини към него в собствената му страна. Властите в Румъния обаче отказали статут на постоянно пребиваващ на Х. с мотив, че той не може да бъде квалифициран в Румъния като „съпруг“ на гражданин на ЕС, тъй като Румъния не признава еднополовите бракове.

Двамата продължили борбата за признаване и казусът стигнал до Конституционния съд (КС) на Румъния, който бил сезиран с възражение за противоконституционност. КС на Румъния отправил въпрос до Съда на ЕС дали на Х. трябва да се предостави право на постоянно пребиваване в Румъния.

Повече подробности по темата четете тук.

Понятието „право на лични отношения“ включва правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци

Г-жа Н. В., българска гражданка, е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите му обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, където живее баща му, гръцки гражданин. Бабата иска да има право на лични отношения с детето. Тъй като не ѝ е възможно да поддържа пълноценен контакт с внука си и безуспешно е търсила съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева иска от български съд да определи режима на лични отношения между нея и внука ѝ. Тя иска да го вижда редовно един уикенд месечно, както и той да ѝ гостува два пъти годишно две или три седмици през ваканциите си.

Българските първоинстанционен съд и въззивен съд отхвърлят искането поради липса на компетентност с мотива, че регламент на Съюза (Регламент Брюксел ІІа)1 предвижда компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (в случая това са гръцките съдилища).

Сезираният като последна инстанция Върховен касационен съд (България) счита, че за да се определи компетентният съд, е важно да се установи дали Регламент Брюксел ІІа се прилага към правото на лични отношения с дядото и бабата.

В решението си Съдът на ЕС констатира преди всичко, че понятието „право на лични отношения“ по смисъла на Регламент Брюксел ІІа трябва да се тълкува самостоятелно.

След като припомня, че този регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност и че правото на лични отношения се счита за приоритет, Съдът отбелязва, че законодателят на Съюза е избрал да не ограничава броя на лицата, които могат да упражняват родителската отговорност или да се ползват от право на лични отношения.

Така, според Съда, понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба.

Съдът уточнява също така, че за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същи съд да се произнася по правата на лични отношения и по принцип това е съдът по обичайното пребиваване на детето.

КЗЛД първо ще предупреждава, после ще наказва за нарушения на GDPR

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) няма да налага незабавно санкции в случай на нарушение на влезлия в сила на 25.05.2018 г. Общ регламент за защита на данните (GDPR). Тя първо ще предупреждава и ще дава срок за отстраняване на проблема. Подходът на регулатора беше разяснен лично от председателя на комисията Венцислав Караджов в интервю за БНР.

От петък той е и зам.-председател на Европейския комитет за защита на личните данни, който е надзорният орган за спазването на регламента в целия ЕС. Караджов посочи, че регулаторите в ЕС са разделени в подхода, който ще следват, следейки за изпълнението на правилата, въведени от GDPR. Половината от тях незабавно ще налагат санкции, а други, като българската комисия, ще ги използват като последно решение.

Повече подробности по темата четете тук.

Становище на генералния адвокат Бот: обезщетението за неползван отпуск не се губи, само защото работникът не е поискал да почива

Това, че работникът не е поискал да ползва отпуска си, не може автоматично да доведе до загуба на правото му на финансово обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Ако обаче работодателят докаже, че е положил дължимата грижа, за да позволи на служителите да излязат в отпуск и въпреки това някой от тях съзнателно е отказал да го направи, той не може да претендира обезщетение. Това становище застъпи генералният адвокат Ив Бот по две дела на Съда на Европейския съюз.

Те са на германски граждани. Единият е карал подготвителен стаж за упражняване на юридически професии към провинция Берлин. Не ползвал отпуск през последните пет месеца на стажа си, а накрая му е отказано финансово обезщетение. Другият пък работил за института „Макс Планк“ над 10 години по няколко срочни  договора. На 23 октомври 2013 г. научил, че договорът му няма да бъде подновен, а от организацията го приканили да използва отпуска си до края на декември 2013 г. и отказват да му изплатят натрупаните 51 дни.

В заключенията си по двете дела генералният адвокат Ив Бот първо припомня, че според Директивата за работното време всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, за да си почине. Изплащането на финансово обезщетение, което има за цел да замести минималния период на платения годишен отпуск, е възможно само при прекратяване на трудовото правоотношение, подчертава той.

Генералният адвокат посочва и практиката на СЕС, според която веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск не може да бъде погасено с изтичането на определен в националното право референтен период или период на прехвърляне, когато работникът не е бил в състояние да го ползва. Така служител, който по независещи от него причини не е бил в състояние да излезе в отпуск преди да бъде освободен от работа, има право на финансово обезщетение.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Подготовката на счетоводните, финансовите и ТРЗ отделите във връзка с новата правна уредба на защитата на личните данни

Семинар на тази тема се проведе на 08.05.2018 г. в зала „София“ на хотел „Маринела“ в гр. София.
Събитието бе предназначено за одитори, главни и оперативни счетоводители, специалисти от отдели, отговарящи за управлението на човешките ресурси, труда и работната заплата, ръководители, изпълнителни директори и членове на управителните органи на организации от частния и публичния сектор.
Основният акцент в семинарната програма бе поставен върху информационните, организационните и технологичните подходи и мерки за гарантиране на защитата на личните данни в счетоводните и ТРЗ отделите.
В работата на семинара с лекции и презентации се включиха:
· Представител на Комисията за защита на личните данни, който се спря на важни практически въпроси, свързани с извършване на инспекции от надзорния орган за спазването на изискванията на Регламент № 2016/679 (GDPR)
· Международно сертифициран експерт по поверителност, адвокат от „Ърнст и Янг България“
· Представител на Института на вътрешните одитори в България
· Представители на фирми и консултанти, които предоставят продукти и услуги в помощ на счетоводителите и ТРЗ специалистите.
Специално приветствие към участниците поднесе проф. д.ик.н. Иван Душанов.
На семинара присъстваха над 1000 участници от цялата страна.

.32089853_10155252697761856_1130459929455362048_n32089614_1913325765378785_1781250433755381760_n

Архив