Неразрешеният достъп до лични данни от трети лица води до

Заключение на генералния адвокат по дело C340/21 | Национална агенция за приходите
 
За да бъде освободен от отговорност, администраторът трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредоносното събитие. Страхът от бъдещо неправомерно използване на личните данни може да представлява подлежаща на обезщетение неимуществена вреда само при условие, че става въпрос за реални и сигурни емоционални вреди, не просто за безпокойство или неудобство.
 
На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще.
 
Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор. Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет вследствие на хакерска атака.
 
В днешното си заключение генерален адвокат Giovanni Pitruzzella прави уточнението, че администраторът има задължението да прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, че обработването на лични данни е в съответствие с регламента. Подходящият характер на тези мерки се определя с оглед на естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и вероятността и тежестта за правата и свободите на физическите лица, въз основа на оценка за всеки отделен случай.
Повече подробности по темата четете тук.

Излъчването на музикално произведение като фон в пътническо

Решение на Съда по съединени дела C775/21 | Blue Air Aviation и C826/21| UPFR Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.

Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи поспециално: дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване; дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.

Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза. Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон. Следователно правото на Съюза не допуска не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства.

Повече подробности по темата четете тук.

От 1 април влязоха в сила важни изменения на процедурните

С тези промени Общият съд продължава да поддържа модерно и ефективно правосъдие

Общият съд измени своя Процедурен правилник, за да оптимизира съдебната дейност във времево отношение поспециално като изясни или опрости някои разпоредби. Тези изменения отговарят и на някои нужди, каквато е възможността да се използва видеоконференция в съдебните заседания за изслушване на
устните състезания. Измененията спомагат също за проактивното управление на делата и са съобразени с развитието на правната уредба относно защитата на личните данни на физическите лица.
Предложенията за изменения бяха подкрепени от Съда и одобрени от Съвета на Европейския съюз. Освен това Общият съд измени Практическите разпоредби по прилагане на своя процедурен правилник.

Какво се изменя?

Измененията на процедурните правила изясняват, допълват или опростяват някои разпоредби. С тях ще се ограничат поспециално случаите на отстраняване на нередовности в писмените изявления и ще се представи начинът, по които юрисдикцията и нейният секретариат дава отговори по повод на някои нужди.
Видеоконференция
По този начин Общият съд предвижда в своите текстове възможността да се използва видеоконференция за съдебните заседания за изслушване на устните състезания, като в това отношение приема правна уредба и технически изисквания. Това средство се оказа от същественото значение за осигуряването на непрекъснатост на съдебната дейност през периода на здравната криза. Искането за използване на видеоконференция, може да бъде подадено от представител, който е възпрепятстван да участва физически в съдебното заседание „по здравни причини, по съображения за сигурност или по други сериозни съображения (член 107а от Процедурния правилник). Техническите условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се участва в съдебните заседания чрез видеоконференция, са уточнени
в Практическите
разпоредби по прилагане на Процедурния правилник. Документът „Практически препоръки към представителите, които пледират чрез видеоконференция допълва посоченото.

Електронен подпис

За поддържането на модерно и ефективно правосъдие, през 2022 г. Общият съд започна да прилага електронния подпис към своите решения и определения. В това отношение Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд уточняват условията за прилагане на квалифицирания електронен подпис към неговите съдебни актове и правилата за трайно и сигурно
съхраняване на електронните оригинали на тези документи.
 Проактивно управление
Измененията на процедурните правила предоставят на юрисдикцията нови възможности, съответстващи на изискването за проактивно управление на делата и съгласувани със съображенията, изложени в доклада на Съда от 2020 г.
Пилотно дело
Член 71а от Процедурния правилник урежда понятието „пилотно дело“. Всъщност този член уточнява случаите, при които сред висящите дела, които повдигат един и същ правен въпрос, едно от тях се определя за пилотното дело, а другите се спират. Предоставят се нови гаранции: пилотното дело се разглежда с предимство, а страните по спрените дела се изслушват след възобновяване на делата им.
Общо съдебно заседание за изслушване на устните състезания
Член 106а от Процедурния правилник ще даде възможност на Общия съд да провежда общи съдебни заседания за изслушване на устните състезания по няколко дела, ако между тях има сходство, при 
независимо дали са изпълнени условията за съединяване на дела.
Защита на данните
Общият съд взема предвид и развитието на правната уредба относно защитата на личните данни на физическите лица в Европейския съюз. В неговия роцедурен правилник вече се прави ясно разграничение между третирането на личните данни на физическите лица (член 66) и това на данни, които не са лични данни (член 66а). В съобщението Неразкриване на лични данни пред обществеността в
съдебните производства се припомня необходимостта искането да не разкриват данни да се направи с отделна писмена молба още с подаването на съответния процесуален документ, за да се избегне преждевременното им разпространяване по интернет.

Полезни за страните документи
Накрая, Общият съд актуализира поредица от полезни за представителите на страните документи (Контролен лист Искова молба или жалба, Образец на резюме на основанията и основните доводи, изтъкнати в исковата молба или жалбата, Контролен лист Съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Съобщение за неразкриването на лични данни пред обществеността в съдебните производства). Бяха изготвени и нови документи, за да се подпомогнат представителите на страните при подготовката на съответните искови молби и жалби (предоставяне на примерни образци на искови молби и жалби) и за да им се дадат насоки, когато се допусне да пледират чрез видеоконференция (Практически препоръки към представителите, които пледират чрез видеоконференция).
Достъп до новите процедурни правила ще бъде осигурен на уебсайта Curia в рубриката Общ съд/Производство: https://curia.europa.eu/jcms/jcms/Jo2_7040/.
 



Европарламентът иска глоби и затвор за политици и компании, причинили „екоцид“

Shutterstock

Става дума за престъпления като нефтени разливи или замърсяване с пластмаси и др. ЕК още е скептична към предложението, но предстоят преговори

Отговорните за „екоцид“ да носят наказателна отговорност, предлага европарламентът.
Става дума за престъпления като нефтени разливи или замърсяване с пластмаса, а санкциите ще варират от глоби до лишаване от свобода.
Европейската комисия още е скептична, но предстоят преговори.

След единодушно гласуване в комисията по правни въпроси миналата седмица Европейският парламент прие своята позиция за започване на междуинституционални преговори за преразглеждане на директивата на ЕС относно екологичните престъпления и включване в нея на понятието „екоцид“.

Съгласно проекта на европарламента държавите членки трябва да гарантират: „Всяко поведение, което причинява тежки и широко разпространени или дългосрочни или необратими щети, ще се третира като престъпление с особена тежест и ще се санкционира като такова в съответствие с правните системи на държавите членки.

Това означава отговорните при сериозно увреждане или унищожаване на естествения свят и системите на Земята (било то главни изпълнителни директори на компании, министър-председатели или президенти) да носят наказателна отговорност за вредата, която е причинена. Престъпленията биха включвали например нефтени разливи, трайно замърсяване с пластмаса или замърсяване от дълбоководен добив на изкопаеми горива, екологични бедствия, причинени от дънно тралене и др.,а санкциите ще могат да варират от глоби до лишаване от свобода.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg

Законът за личния фалит пак е на дневен ред

Защо е нужен законът за личния фалит, който пак е на дневен ред

Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица бе допълнен и отново бе пуснат за обществено обсъждане. Той е ангажимент на България по плана за възстановяване

Темата за личния фалит пак е на дневен ред, след като Министерството на правосъдието отново предложи Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица на публично обсъждане, чийто срок приключи на 14 март. Поводът за новото обсъждане са промени, внесени след първоначалното представяне на законопроекта и дебатите в 48-ото Народно събрание. С промените се разширява приложното поле на законопроекта, така че да обхване и граждани, които нямат доходи и имущество, но все пак да могат да предложат на кредиторите си споразумение.

„Капитал.бг“ предлага експертен коментар на последните промени в контекста на проведеното обществено обсъждане от Светла Стойкова, експерт в Съвета по законодателство в Министерството на правосъдието, която е участвала в работата по законопроекта от самото му начало.

Опитите за приемане на закон за личния фалит на потребителите през годините се оказват неуспешни и според министъра на правосъдието Крум Зарков те катастрофират поради съпротивата и сложността на материята. Конкретният повод за изготвянето на този законопроект от Министерството на правосъдието е изпълнение на ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост, който изисква създаване на производство по несъстоятелност, което да включва план за погасяване, ликвидация на имуществото и да може да доведе до опрощаване на несъбираемите вземания. Европейската комисия очаква от България освен правила за несъстоятелност на търговците и предприемачите да въведе и правила за несъстоятелност и опрощаване за физическите лица – потребители.

В края на миналата година Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица беше внесен в 48-ото Народно събрание и приет на първо гласуване в няколко комисии. В Комисията по правни въпроси, която беше водеща, проектът беше приет единодушно, макар и с очаквания за някои редакции преди второ гласуване. Предложението на омбудсмана Диана Ковачева да бъде предложена същата възможност за обявяване на несъстоятелност и за лицата без имущество и доходи беше подкрепено и припознато от няколко народни представители. Гражданите, които нямат имущество, не бива да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради този факт. Те заслужават същите възможности за защита – да бъде открито и проведено производство, което да приключи с възможност за освобождаване от задължения в същите срокове.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Столични адвокати срещу ограничаване правото на обвиняемия да види доказателствата

Столични адвокати срещу ограничаване правото на обвиняемия да види доказателствата

В специална позиция Съветът на Софийската адвокатска колегия възразява срещу начина, по който се транспонира директивата за правото на информация в наказателния процес

В специална позиция до Министерския съвет и до министрите на правосъдието и на вътрешните работи Крум Зарков и Иван Демерджиев Софийският адвокатски съвет остро възрази срещу текст от проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който на практика се ограничават правата на обвиняемия и неговия защитник за достъп до доказателствата по делото, по което се обсъжда задържането под стража, съобщава Капитал.бг..

„Такова ограничение българското право не познава и не е приемливо то да се въвежда под претекст, че с него се транспонира Директива 2012/13 ЕС за правото на информация в наказателното производство“, се казва в позицията на столичната адвокатура.

Срещу България има започнала наказателна процедура за неизпълнение на тази директива и затова промените в НПК, свързани с цялостното й транспониране, трябва приоритетно да бъдат приети от следващото Народно събрание. По тази причина на 28 февруари в портала за обществени консултации беше публикуван проект за промени в НПК със срок на общественото обсъждане до 30 март. В позицията на Софийския адвокатски съвет се приветстват практически всички предложения в проекта без едно, включително:

  • изискването за разясняване на обвиняемия на правото на правна помощ и за създаване на гаранции за разясняване на уязвимите лица на правата им по разбираем начин;
  • изричното регламентиране на правото на свидетелите да се явяват на разпит с адвокат;
  • изключването от кръга на лицата, които могат да бъдат свидетели, на служителите от МВР, провели първоначалните разпити.

Изказва се обаче притеснение за предложението за нова ал. 3 на чл. 64 от НПК, според която съдът по принцип е длъжен да даде на обвиняемия и неговия адвокат възможност да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража, но в някои случаи може и да откаже.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg.

Новата директива за киберсигурност предвижда санкции, сходни с тези по GDPR

Новата директива за киберсигурност предвижда санкции, сходни с тези по GDPR

Директивата, която трябва да се въведе в България не по-късно от 17 октомври 2024 г., създава нови задължения за фирми и организации, информира в статията си в Capital.bg адв. Никола Стойчев. 

На 16 януари 2023 г. влезе в сила преработената директива на ЕС за киберсигурността – Директива (ЕС) 2022/2555 (известна като Network and Information Security Directive- NIS2), с която се създава модернизирана и по-хармонизирана рамка за киберсигурност за организациите в рамките на Европейския съюз. NIS 2 разширява обхвата на приложение и вече включва общо 18 сектора, разделени в две категории. Това, което e от значение за всички фирми и организации, които ще засегне, а те не са малко, е, че директивата трябва да се въведе в България не по-късно от 17 октомври 2024 г., а размерите на санкциите по нея са сходни с тези по GDPR.

  1. Сектори с висока степен на критичност като:
  • енергетика (електроенергия, районно отопление и охлаждане, нефт, природен газ и водород);
  • транспорт (въздушен, железопътен, воден и автомобилен);
  • банков сектор и инфраструктури на финансовия пазар;
  • здравеопазване, включително производство на фармацевтични продукти, в това число ваксини;
  • питейна вода и отпадъчна вода;
  • цифровата инфраструктура като: телекоми, доставчици на облачни услуги, центрове за данни, доставчици на удостоверителни услуги и др.;
  • управление на услуги, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
  1. Други критични сектори като:
  • пощенски и куриерски услуги;
  • управление на отпадъците;
  • химикали и храни;
  • производство на медицински изделия, компютри и електроника, машини и оборудване, моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета и друго транспортно оборудване;
  • доставчици на цифрови услуги (онлайн места за търговия, онлайн търсачки и платформи на услуги за социални мрежи).

В обхвата на NIS 2 ще попада всяко средно и голямо предприятие (с други думи – компаниите с повече от 50 служители или с годишен оборот над 10 млн. евроот изброените сектори. Това на практика означава, че всяка компания от тези сектори с над 50 служители ще трябва да съобрази дейността си с набор от технически, оперативни и организационни мерки, които не са свойствени за ежедневната ѝ търговска дейност.

Повече подробности по темата четете в Capital.bg

 

Съдът в Люксембург прие иска на ЕК срещу България за мръсния въздух за недопустим

Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие иска на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради мръсния въздух у нас за недопустим, съобщава правно-информационният сайт Лекс.бг (пълния текст на решението виж тук). Комисията настояваше на държавата да бъдат наложени тежки санкции, тъй като продължава да не изпълнява изискванията на Директивата за качеството на атмосферния въздух и вече беше осъдена за това.

Директивата за качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) определя гранични стойности за концентрацията на определени атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да приемат планове за качеството на въздуха, ако те бъдат превишени, така че периодът на превишаване да е възможно най-кратък.

В решението „Комисия срещу България“ (C-488/15) от 5 април 2017 г. СЕС постанови, че България не е изпълнила задълженията си по тази директива, поради систематичното и постоянно превишаване в зоните и съответните агломерации, на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици (ПЧ10), както и за това, че не е гарантирала, че периодът на превишаване е възможно най-кратък. В това решение съдът констатира, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 г. до 2014 г. включително.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

 

Онлайн платформи и събиране на ДДС: Съветът не е превишил

Решение на СЕС по дело C695/20 | Fenix International Fenix International (наричано понататък „Fenix), дружество, регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Обединеното кралство, управлява в интернет платформа на социална мрежа, известна под името Only Fans. Тази платформа се предлага на „потребители“ от целия свят, които се разделят на „създатели“ и „почитатели“. Fenix предоставя не само платформата Only Fans, но и механизма, позволяващ събирането и разпределянето на извършените от почитателите плащания. Fenix удържа и фактурира на създателите 20 % от всяка платена им сума. Върху така удържаната от него сума Fenix начислява ДДС при ставка от 20 % и го посочва във фактурите, които издава.
 
Данъчната и митническа администрация съставя на Fenix актове за установяване на задължения за ДДС за периода между 2017 г. и 2020 г., като преценява, че Fenix трябва да се счита за действащо от свое име лице и съответно да плати ДДС за цялата платена от даден почитател сума, а не само за удържаните от нея като възнаграждение 20 %. Fenix обжалва пред съдилищата на Обединеното кралство. С жалбата си Fenix по същество оспорва правното основание на актовете за установяване на данъчни задължения, а именно разпоредба от регламент за изпълнение на Съвета, с който се уточнява Директивата за ДДС. Сезираната от Fenix юрисдикция отправя преюдициален въпрос до Съда преди края на преходния период след Брекзит, поради което Съдът е компетентен да отговори на този въпрос. Тя иска да установи дали спорната разпоредба е невалидна, доколкото Съветът бил допълнил или изменил Директивата за ДДС и съответно превишил предоставените му изпълнителни правомощия.
 
Съгласно Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице, което при доставка на услуги действа като посредник от свое име, но за сметка на другиго, се счита за доставчик на тези услуги. Имайки предвид развитието на системата на ДДС и за да гарантира еднакво прилагане на това правило в Съюза, Съветът посочва в регламента за изпълнение, че данъчнозадълженото лице, което участва в доставката на услуги, извършвани по електронен път чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, „се счита, че […] действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги“.
 
Въпросната презумпция може да бъде оборена, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от данъчнозадълженото лице и това е отразено в условията по договора между страните. За сметка на това винаги се счита, че данъчнозадълженото лице, което участва в тази доставка, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги и следователно самият той е доставчикът на тези услуги, когато разрешава фактурирането им на потребителя или доставката им или определя общите условия и реда на доставката.
 
В това отношение Съдът констатира, че когато данъчнозадължено лице, което участва в доставката на услуга по електронен път, като управлява например онлайн платформа на социална мрежа, е оправомощено да разрешава доставката на тази услуга или фактурирането ѝ или да определя общите условия и реда на такава доставка, то разполага с възможността едностранно да определя свързаните с доставката съществени елементи, а именно нейното изпълнение и момента на това изпълнение, или условията, при които е изискуема насрещната престация, или пък правилата, които дават общата рамка на тази доставка. При тези обстоятелства и с оглед на действителното икономическо и търговско положение, което те отразяват, данъчнозадълженото лице правилно трябва да се счита за доставчик на услуги съгласно Директивата за ДДС.
 
Въз основа на извършената от него проверка Съдът постановява, че приемайки спорната разпоредба от регламента за изпълнение, Съветът само е уточнил Директивата за ДДС, без да я допълва или изменя. При разглеждането на преюдициалния въпрос съответно не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на спорната разпоредба от регламента за изпълнение.

СЕС „премахна“ необжалваемост на митнически постановления в защита на правото на собственост

 

И след последните промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които преди повече от година се даде възможност на третите лица, собственици на вещите, които са отнети в полза на държавата, да обжалват наказателните постановления (чл. 59, ал. 2), вси още има разпоредби в специални закони, които препятстват тази възможност. Пример в тази насока е Законът за митниците (чл. 232, ал.1), който предвижда незабавно влизане в сила на наказателното постановление за митническо нарушение, ако извършителят е неизвестен. Същевременно с постановлението често се постановява конфискация на превозно средство на трето лице, с което е извършена контрабандата.

Именно заради един такъв случай Административен съд-Хасково преди време е сезирал Съда на Европейския съюз (СЕС), който вчера обяви за недопустимо подобно лишаване от право на обжалване. Казусът е на фирма – собственик на тежкотоварен камион с полуремарке, която е обжалвала пред съда в Хасково определение на Районен съд-Свиленград, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата ѝ срещу отнемането на ТИР-а ѝ.

Днес СЕС прие, че наказателно постановление, с което се отнемат превозни средства от трето лице във връзка с административнонаказателно производство за митническа контрабанда, извършена от друг, има характер на „решение“ по смисъла на Митническия кодекс и следва да подлежи на обжалване от лицето, чието имущество е отнето“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.