Народното събрание ратифицира изменение в международен документ, което дава възможност да бъде завършен проект, реализиран от Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие

Народното събрание гласува на две четения в едно заседание Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение №1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Споразумението за изменение осигурява непрекъснатост в изпълнението на планираните дейности по първоначалния документ за подкрепа на проекти между КЕВР и ЕБВР, както и реализиране на целите, свързани с либерализиране на пазара на електрическа енергия на едро и за битови крайни потребители, посочва вносителят – Министерски съвет. Проектът е от изключителна важност за КЕВР, защото благодарение на него дирекция REMIT в КЕВР отбелязва съществено подобрение в своята дейност.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, свързан с изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, внесен от Министерския съвет.

С приемането на този закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации, се посочва в мотивите на вносителя. В законопроекта е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.

Парламентът одобри на първо четене Законопроект за ратифициране на Консултантски център INVESTEU по споразумение между Министерството на иновациите и растежа и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги. Споразумението е подписано в София на 2 ноември 2023 г.

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“ (ЕС – ЛАК), свързан с укрепването на партньорството на страните, внесен от Министерския съвет. В мотивите се посочва, че целта на Фондацията е укрепването на партньорството ЕС – ЛАК в изпълнение на приоритетите, набелязани на срещите на най-високо равнище Европейски съюз – Общност на държавите от ЛАК. международната фондация „ЕС – ЛАК“ е за сътрудничество в областта на науката, технологиите и образованието, устойчиво развитие, инфраструктура, климатични промени, укрепване на демокрацията, по-нататъшно опознаване на деловите кръгове и представителите на гражданските общества, култура и други теми, по които България притежава необходимия капацитет да участва.

(Пресцентър на НС)

Адвокатурата оспори „съдебната“ медиация в Конституционния съд

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) е оспорил в Конституционния съд (КС) въвеждането на т. нар. съдебна медиация – задължителна и факултативна, която е предвидено да се провежда по серия от граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г. (пълния текст на искането виж тук), съобщава Лекс.бг.

Адвокатурата настоява КС да обяви за противоконституционни всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК.

Конституционният съд образува дело и за докладчик по него беше определен Красимир Влахов.

 В искането си ВАдС изследва в детайли не само ефекта от евентуалното въвеждане на съдебна медиация, но и анализира изискванията на правото на ЕС, както са тълкувани от съда в Люксембург и на Европейската конвенция за правата на човека. И стига до извода, че тя противоречи на правото на защита и на достъп до съд – чл. 56 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Парламентът прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на ОИСР за Украйна

Народното събрание прие на първо четене законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на България в Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за Украйна с доброволен финансов принос в размер 60 000 евро. Законопроектът бе гласуван със 121 гласа „за“,  42 – „против“, четирима – „въздържал се“.

В доклада на комисията по външна политика се посочва, че Програмата на ОИСР за Украйна има за цел да подпомогне усилията на страната в процеса на реформи по пътя ѝ към членство в ЕС и ОИСР. Отбелязва се, че дейностите и мерките, заложени в Програмата, са на обща стойност 16,5 млн. евро за целия четиригодишен период. Предвижда се финансирането да бъде изцяло с доброволни вноски от страните членки на ОИСР, кандидати за членство и партньори, които имат желание да я подкрепят.

Пресцентър на НС

Мигранти от рискови страни ще остават на границата – нови правила на ЕС

Мигранти от рискови страни ще остават на границата - нови правила на ЕС

Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите членки на Европейския съюз (КОРЕПЕР) на 8 февруари одобри временното споразумение за миграцията, което беше постигнато между председателството на Съвета на ЕС и Европейския парламент на 20 декември 2023 г, съобщи Съветът на ЕС на официалния си сайт. Споразумението представлява пакт от пет ключови закона, които ще реформират системата на ЕС за предоставяне на убежище и миграция.

Петте закона засягат всички етапи на управлението на убежището и миграцията.

Регламентът за скрининг предвижда процедура за бързо разглеждане на профила на търсещите убежище и събиране на основна информация за тях като националност, възраст, пръстови отпечатъци и лицеви данни преди те да бъдат допуснати през границите на ЕС.

Измененият регламент Евродак предвижда актуализиране на мащабната база данни, в която ще се съхранява биометричната информация, събрана по време на процеса на проверка. Предвижда се и преминаване от отчитане на броя на заявленията към отчитане на броя на кандидатите, за да се предотврати подаването на множество заявления под едно и също име.

Част от договорката е и внасяне на изменения в регламента за процедурите за предоставяне на убежище, които да дадат възможност за прилагане на две  различни процедури за разглеждане на молбите на мигрантите. Традиционната процедура за предоставяне на убежище обикновено отнема няколко месеца, а нововъведената ускорена гранична процедура трябва да бъде с продължителност от максимум 12 седмици. Новата процедура ще се прилага за мигрантите, които представляват риск за националната сигурност, и за тези, които идват от страни с нисък процент на признаване на молби за убежище като Мароко, Пакистан и Индия. На тези мигранти няма да бъде разрешено да влязат на територията на ЕС, а вместо това те ще бъдат държани в съоръжения на границата.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/eu/2024/02/12/migranti-ot-riskovi-strani-shte-ostavat-na-granicata-novi-pravila-na-es.598183

Съд прогласи индексациите на цените на мобилен оператор за нищожни, разпореди да върне платеното

Районният съд в Пловдив обяви индексациите на цените на мобилен оператор през 2022 г. и 2023 г. за нищожни и постанови да върне надплатеното на потребителя, съобщава Lex.bg. Решението (пълния му текст виж тук) не е окончателно, но е първото и изследва подробно проблема, който в момента остро се поставя на дневен ред – поредната индексация на цените (оспорването на индексациите е само един от казусите, свързани с договорите и практиките на телекомите, с които гражданите сезират съдилищата).

Делото е заведено от пловдивчанин, клиент на един от мобилните оператори, чиято месечна абонаментна такса (МАТ), според договора му, валиден до 2024 г., е 15,99 лв. Идва обаче първата индексация на цените от страна на мобилния оператор от 2022 г., с която таксата се увеличава с 0,52 лв.  През 2023 г. следва нова индексация, като дружеството уведомява мъжа, че таксата на клиенти като него (които плащат абонамент от 7 лв. до 25 лв.) ще бъдат индексирана с 15,3%. Така абонаментът му вече става 19,04 лв. и за две години сумата, която той дължи всеки месец, реално скача с близо 20%.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Решение на Съда на ЕС относно определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения

CJEUСъдът на ЕС се произнесе с Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд (СРС). Поставените от СРС въпроси касаят присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения и в частност обвързването им с минималния размер, посочен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на тази разпоредба, националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е публикувано на уебсайта на Съда на ЕС – тук.

Пълния текст на решението с активни хипервръзки към цитираните в него актове на правото на ЕС и цитираната предишна практика на СЕС можете да намерите в АПИС Евро Правотук.

 

СЕС „отвори“ окончателно пазара на земеделска земя в България за граждани на ЕС

След 17 години упорство на държавата, по преюдициално запитване на районен съдия съдът в Люксембург „отмени“ чл. 3в ЗСПЗЗ

17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас (решението му виж тук). Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда: „Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови: „Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско („Лекс“ е разказвал случая, можете да си го припомните тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ВАС решава пази ли държавата най-интимните ни здравни данни

Държавата събира и съхранява 50 години след смъртта на пациента информация за всяка здравна процедура, която се извършва в страната – включително за такива в най-интимната сфера и от чисто естетичен характер, и дава пълен достъп до нея на всеки медицински специалист, при когото е отишъл гражданинът, но гарантира ли защитата на тези чувствителни данни, както го изисква европейското законодателство? Може ли гражданинът да откаже негови лични данни да влязат в Националната здравноинформационна система (НЗИС)? Може ли да търси обезщетение, ако са обработени неправомерно?

Според представители на един от медицинските центрове в страната отговорът на тези въпроси е отрицателен или най-малкото неясен, което е също толкова недопустимо.

Затова процесуалните им представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) и настояват той да потърси разяснения от Съда на Европейския съюз (СЕС) по ключови въпроси, свързани със защитата на данните за медицинските дейности, които се извършват на всеки от нас (виж карето).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Полезно в ДВ (бр. 105 от 19.12.2023 г.)

В брой 105 на „Държавен вестник“ са обнародвани изменения в Закона за счетоводството във връзка със задължението на Република България за транспониране на Директива (ЕС) 2021/2101 по отношение на оповестяването на информация за данъка върху доходите от страна на някои предприятия и клонове. Така в националното законодателство за пръв път се въвежда задължение за мултинационалните групи с консолидирани приходи над 1 500 000 000 лв. и за самостоятелните предприятия, чиито приходи надвишават 1 500 000 000 лв. на база индивидуален годишен финансов отчет, осъществяващи дейност в ЕС, публично да оповестяват (в специална декларация), информация за платения от тях корпоративен данък в различните държави и юрисдикции, както и друга свързана с това информация. В случай че групата осъществява дейност в ЕС само чрез дъщерни предприятия и клонове, те следва да публикуват и предоставят на разположение декларацията на крайното предприятие майка, а ако такава не е на разположение, да изготвят и публикуват декларация, съдържаща цялата информация, с която разполагат. Целта на това докладване е да се насърчи корпоративната отговорност и прозрачност и плащането на данъци в държавата, в която са реализирани печалбите, като в същото време се осигури възможност за упражняване на обществен контрол върху дейността на мултинационални групи, по отношение на спазването на данъчното законодателство.

С текст от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството се приемат промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждат възложителят да изисква представяне в петдневен срок на обосновка за начина на образуване на предложение в офертата на участник, свързано с цена или разходи, когато то е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници.

В същия брой на „Държавен вестник“ са обнародвани и изменения в Закона за акцизите и данъчните складове във връзка с отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и необходимост от прецизиране на нормативната уредба.

В глава първа се създава раздел IIа, който е свързан с прилагането на Митническия кодекс на Съюза към акцизните стоки.

Въвежда се облагане с акциз на нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн, на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин. Според приетите текстове „нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн” е вид бездимно изделие на базата на растения, билки, плодове или друга/и субстанция/и или комбинация от тях, независимо дали са обработени с (или съдържат) никотин, и което не съдържа тютюн, при чиято употреба не протича процес на горене, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол, и което не е предназначено за медицински цели. След 30 юни 2024 г. такива изделия следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.

Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.

СЕС за делата на граждани срещу НАП: основателните опасения от бъдеща злоупотреба с изтекли лични данни се обезщетяват

Опасенията от потенциална злоупотреба с лични данни, породени от нарушение на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), могат сами по себе си да представляват нематериална вреда. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС), който отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с големия теч на данни от Националната агенция за приходите (НАП) през 2019 г. (пълния текст на решението виж тук).

Във ВАС са спрени десетки дела по искове на граждани, които търсят обезщетение, след като личните им данни изтекоха от приходната агенция. Немалко от тях претендират неимуществени вреди, които обосновават със страха си, че може тепърва някой да злоупотреби с данните им. Затова един от въпросите, които върховните съдии отправиха до СЕС, беше именно дали тези опасения може да се приемат за неимуществени вреди (повече за преюдициалното запитване виж тук).

Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват „нематериална вреда“ по смисъла на тази разпоредба, отговори днес съдът в Люксембург.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.