Ефектът „Шенген“: какво се променя с пълното членство

Границите ще бъдат отворени на 1 януари 2025 г., но инфраструктурата не е в състояние да поеме целия трафик

На 12 декември тази година в Брюксел България и Румъния най-после очакват положителен вот от страните – членки на ЕС, за присъединяване към шенгенското пространство и по суша.

Двете страни чакат наистина дълго. В продължение на повече от десетилетие редица държави имаха своите съображения защо България и Румъния не са готови да защитават външните граници на блока, често напълно основателни. Темата се свързваше с борбата с организираната престъпност, върховенството на правото.

Границите няма да се отворят напълно веднага. Тази, която най-вероятно първа ще бъде вдигната, ще е най-важната за българските (и румънските) туристи – с Гърция. Очакванията са, че пътуването за леки коли, както и за камиони на юг ще бъде свободно още на 1 януари. От Агенция „Митници“ коментираха за „Капитал“, че при пълноправното приемане в Шенген „няма да има проверки, които да затрудняват трафика на самите граници“, а тежкотоварните автомобили ще бъдат инспектирани допълнително при нужда във вътрешността на страната.

На север проверките ще останат още поне половин година. Директорът на „Гранична полиция“ Антон Златанов вече обясни, че граничният контрол на границата с Румъния ще е частичен (ще се базира на анализ на риска), и допълни, че такива филтри са сложили и доста европейски страни.

Най-сложно ще бъде на турската граница, която се превръща в шенгенската бариера пред де факто Близкия изток, Африка и Азия. Агенцията на ЕС за охрана на границите Фронтекс ще утрои силите си в България. Техническата подготовка за разширяване на външните граници – с детектори за движение, термовизионни камери, детектори, патрулни кораби и превозни средства с повишена проходимост – вече се подкрепя от Европейската комисия със 130 милиона евро.

Повече подробности по темвата четете в Capital.bg

Удължава се срокът за подбор на кандидати за нов член на България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа

До 22 ноември 2024 г. се удължава срокът на процедурата за подбор на кандидати за нов член на Република България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, информира Министерството на правосъдието.

За повече информация за обявения конкурс можете да посетите официалната страница на Министерство на правосъдието на адрес:

https://www.justice.government.bg/home/index/3db73f45-438f-4d68-a1f2-5889ac31b892

Мандатът на българския съдия в Люксембург изтече, но изборът на нов е в плен на политическата криза

Мандатът на българския съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС) Александър Арабаджиев е изтекъл, но властите у нас до момента не са предприели стъпки за избор на представител на страната ни в най-висшата правораздавателна институция на съюза. Това е установила проверка на „Лекс.бг“.

Съдът в Люксембург е съставен от 27 съдии и 11 генерални адвокати. Те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище за годността на кандидатите да упражняват съответните функции.

Предложението за следващия български съдия в Люксембург трябва да дойде от Министерския съвет. Двете поредни служебни правителства, които ръководят държавата от април 2024 г., не са „задвижили“ процедура по издигане на кандидатура на страната ни. Това не е направил и кабинетът „Денков“ преди да подаде оставка. Източници от изпълнителната власт поясняват, че причината за това е, че не е редно временно управляващото служебно правителство да определя българския съдия в СЕС, който има дълъг мандат – 6 години. Освен това изтъкват, че следва изборът да бъде направен по правила и критерии, а такива няма. А и не виждат спешност, тъй като съдиите в СЕС продължават да правораздават до избора на техен приемник.

Така изборът на български съдия в Люксембург остава в плен на политическото безвремие и ще зависи от съставянето на редовно правителство.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС с важно решение за конкуренцията на пазара на пощенски услуги в България

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение (пълния му текст виж тук), което ще има пряко отражение върху конкуренцията в пазара на пощенски услуги в България.

С него на практика се дава право на частните оператори да оспорват държавната субсидия, която се дава на „Български пощи“ и така съдът да провери дали с нея държавното дружество получава неследващо му се предимство на пазара. Субсидията се определя от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Целта ѝ най-общо е да компенсира държавните пощи за предоставянето на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна, включително и на места, на които частните оператори не я предлагат. Приема се, че заради това „Български пощи“ понася „несправедлива финансова тежест“, която държавата „покрива“.

Един от частните пощенски оператори обжалва това решение пред Административен съд София-град, а след неговия отказ да разгледа жалбата му – и пред Върховния административен съд. Сезиран с казуса, ВАС решава да отправи преюдициално запитване до съда в Люксембург. Причината е, че за решаването му е необходимо тълкуване на чл. 22 от Директивата за вътрешния пазар на пощенските услуги.  Най-общо върховните съдии искат СЕС да изясни какво означава да си засегнат от решение на регулатора, за да може да преценят дали частният оператор има право да оспори акта на КРС, с който се определя държавната компенсация за „Български пощи“.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

СЕС установи законов проблем с Търговския регистър и изясни отговорността на Агенцията по вписванията за незаличени лични данни

Следването на становище на КЗЛД не освобождава от отговорност администратора на лични данни, обясни съдът в Люксембург

Правилото в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), че ако в подадени заявления или документи има лични данни, които не се изискват по закон, се приема, че е налице съгласие за публикуването им, противоречи на правото на ЕС. Това прие Съдът на Европейския съюз (СЕС) в решение, с което отговори на серия от въпроси на Върховния административен съд (ВАС), свързани с приложението на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и Търговския регистър (пълния текст на решението виж тук).

Един от въпросите на ВАС беше свързан с правилото на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ„Когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях“.

И СЕС заяви, че „…презумпция като предвидената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ не би могла да се разглежда като установяваща свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено съгласие за обработването на лични данни от публичен орган като агенцията“, т.е. не отговаря на изискванията на ОРЗД.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Футбол: някои от правилата на ФИФА относно международните трансфери на професионални футболисти противоречат на правото на Съюза

Решение на Съда по дело C-650/22 | ФИФА

Тези правила възпрепятстват свободното движение на играчите и ограничават конкуренцията
между клубовете

Бивш професионален футболист, установен във Франция, оспорва пред белгийските съдилища някои от правилата, приети от Международната футболна федерация (ФИФА), която отговаря за организацията и контрола на футбола в световен мащаб, като твърди, че те са му попречили да бъде нает от белгийски футболен клуб. Споменатите правила се съдържат в „Правилника за статута и трансферите на футболистите“ (ПСТФ) на ФИФА.
Тези правила, които се прилагат както от ФИФА, така и от членуващите в нея национални футболни
федерации, като белгийската федерация (URBSFA), се прилагат inter alia когато даден клуб счита, че някой от играчите му е прекратил трудовия си договор без „основателна причина“ преди изтичане на срока, за който е сключен, този договор. В такъв случай играчът и всеки клуб, който желае да го ангажира, са солидарно отговорни за заплащането на обезщетение на предишния клуб. Освен това в определени случаи на новия клуб може да бъде наложена спортна санкция — забрана за картотекиране на нови играчи за определен период от време. Накрая, националната федерация, към която принадлежи предишният клуб на играча, трябва да откаже да издаде международен сертификат за трансфер на федерацията, към която е регистриран новият клуб, когато съществува спор между предишния клуб и играча във връзка с прекратяването на договора.
Cour d’appel de Mons (Апелативен съд Монс) пита Съда дали посочените различни правила са в съответствие със свободното движение на работници и с конкурентното право.
Съдът постановява, че всички тези правила противоречат на правото на Съюза.

От една страна, въпросните правила могат да възпрепятстват свободата на движение на
професионалните футболисти, които искат да се развиват в своята дейност, като започнат да работят за нов клуб, установен на територията на друга държава — членка на Съюза.

Що се отнася, от друга страна, до конкурентното право, Съдът приема, че спорните правила имат за цел да ограничат, дори да възпрепятстват, трансграничната конкуренция, която могат да осъществяват всички установени в Съюза професионални футболни клубове, като наемат едностранно играчи, които имат договор с друг клуб, или играчи, за които се твърди, че трудовият им договор е прекратен без основателна причина.


Повече подробности по темата четете в https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2024-10/cp240172bg.pdf

Част от делата на Съда на ЕС „преминават“ към Общия съд

Общият съд вече ще се произнася по преюдициални въпроси в шест специфични сфери

От 1 октомври 2024 г. Общият съд вече ще е компетентен да се произнася по преюдициални въпроси в шест специфични сфери. Това частично прехвърляне на преюдициалната компетентност на Съда на Европейския съюз към Общия съд е част от реформата на съдебната структура на Европейския съюз и ще обхване преюдициалните въпроси, отправяни от 1 октомври 2024 г. нататък.

Промяната влиза в сила от 1 септември, но частичното прехвърляне на компетентността ще стане месец по-късно.

От тогава Общият съд ще се произнася по преюдициални въпроси в шест сфери: общата система на ДДС, акцизите, Митническия кодекс, тарифното класиране на стоките, обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги, както и системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

 Освен това се разширява механизмът за предварително допускане на обжалване на съдебните актове на Общия съд, считано от 1 септември 2024 г.
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държава от ЕС е длъжна да признае промяна на пола и името, извършени в съюза

Отказът на една държава членка на Европейския съюз да признае промяната на пола и съответно на имената, извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността. Това заявява генералният адвокат на съда в Люксембург Ришар де ла Тур по казус на румънец, чиято промяна на пола, извършена във Великобритания, не е призната от властите в родината му (пълния текст на заключението, виж тук).

Заключението му представлява интерес, тъй като за юридическата промяна на пола в България също се очаква произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС). Както е известното през 2023 г. Гражданската колегия на Върховния касационен съд „затвори вратата“ за юридическа промяна на пола пред транссексуалните с едно от най-оспорваните си тълкувателни решения (повече за него виж тук). Преди няколко месеца обаче трима върховни съдии сезираха СЕС в опит да преодолеят практическата забрана за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, до която води то (повече за преюдициалното им запитване виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

Държавен вестник, брой 36 от 23.04.2024 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

СЕС сложи край на спора за закриването на специализирания съд

Съдът в Люксембург не допусна преюдициалното запитване, защото не разбра причините за съмненията за погазена независимост на магистратите

Близо две години след закриването на специализираните съдилища и прокуратури Съдът на Европейския съюз (СЕС) сложи край на спора дали с него е погазена независимостта на магистратите, които работеха там. Съдът в Люксембург не допусна до разглеждане преюдициалното запитване, защото от него не са ясни причините, поради които се излагат съмнения за накърнена независимост на бившите вече спецсъдии (пълния текст на решението виж тук).

Конституционният съд още през юли 2022 г. се произнесе, че закриването отговаря на основния закон (с изключение на една разпоредба от измененията в ЗСВ и НПК, които го регламентират, повече виж тук).

А сега и съдът в Люксембург заяви, че преюдициалното запитване е недопустимо.

 Делото в СЕС е по преюдициално запитване на съдия Мариета Райкова, която беше председател на бившия Специализиран наказателен съд (СНС), а сега е съдия в Административен съд София-град (АССГ). То е второто запитване до СЕС на съдия от бившия спецсъд. Първото беше отправено от съдия Пенка Велинова, която също беше преназначена в АССГ след закриването на СНС. То обаче беше по дело, което след това беше разпределено на съдия Тони Гетов от Софийския градски съд, който оттегли преюдициалното запитване (повече виж тук).

Пред съда в Люксембург Райкова излага цялата история на законодателството за закриване на спецправосъдието, с дебатите и застъпваните позиции (с цялото ѝ преюдициално запитване можете да се запознаете тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.