Архив на ‘ЕС’

СЪДЪТ В ЛЮКСЕМБУРГ: България да уреди как се търси отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС

България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. Това е един от изводите в едно от най-чаканите решения по преюдициални запитвания, отправени от български съд до Люксембург (решението прочети тук).

Заради него от година и половина е спряно и съвместното тълкувателно дело №2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябва да отговори на два основни въпроса: кои съдилища у нас – общите или административните, са компетентни да гледат дела за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и по кой ред – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), трябва да го правят.

В решението си Съдът на ЕС не дава отговор дали върховните съдии трябва да предпочетат ЗОДОВ, или ЗЗД за осъществяване на отговорността за държавата от вреди, причинени от нарушаване на правото на съюза. Той обаче на първо място заявява, че тъй като процедурата и компетентният орган в този случай не са уредени от правото на ЕС, то това трябва да бъде направено от българския законодател.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ

Решение на Съда на ЕС по дело С-571/16 (запитване от Административен съд – Варна)

04 октомври 2018

Съдът на ЕС постанови на 4 октомври 2018 г. своето решение по преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – Варна, относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните средства по разплащателна сметка в КТБ, които са станали неналични, и отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Еврпоейския съюз.

Диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело С-571/16 можете да видите тук.

Председателят на КПКОНПИ очаква вълна от отрицателни становища до СЕС по преюдициалното запитване на СГС

Преюдициалното запитване на съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) до Съда на Европейския съюз (СЕС), което осигури замразяване на делото по иска на Антикорупционната комисия за „гражданска конфискация“ на имущество и активи за над 2,2 млрд. лв. на укриващия се от правосъдието фараон Цветан Василев, е неоснователно и може да доведе до негативни последици за европейското право. Това становище защити в интервю за Нова телевизия Пламен Георгиев, председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Георгиев поясни, че Комисията, правителството и синдиците на КТБ са излезли с позиции пред СЕС, че питането на СГС е неоснователно, защото то противоречи на философията на Закона за гражданската конфискация, който позволява отнемане на имущество, без значение на изхода по наказателно производство срещу обекта на иска.

Пламен Георгиев очаква позицията на българската държава да получи подкрепа и от други страни членки на ЕС като Ирландия, Великобритания, Словакия и Словения. Той припомни, че и Германия е въвела миналата година процедура за „гражданска конфискация“ при наличието на данни за престъпления, свързани с организираната престъпност и прането на пари. „С това питане (на съдия К.Енчева-бел.ред.) рискуваме да прекъснем едни процеси, които текат в Европа за въвеждане на гражданска конфискация“, обясни Георгиев.

Повече подробности по темата четете тук.

Платени мобилни услуги, за които потребителите не са информирани, са агресивна търговска практика

Пускането на пазара на SIM-карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за платени услуги, когато потребителите не са били предварително информирани за това, представлява агресивна нелоялна търговска практика. Това е тълкувателното решение на Съдът на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване.

Казусът

През 2012 г. Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (италианският орган за защита на конкуренцията и пазара „AGCM“) налага санкции на дружествата Wind Telecomunicazioni (понастоящем Wind Tre) и Vodafone Omnitel (понастоящем Vodafone Italia), тъй като търгуват SIM-карти (Subscriber Identity Module), в които предварително са въведени и активирани някои настройки за услуги за сърфиране в интернет и гласова поща, за които на ползвателя се фактурират разходи за използване, в случай че той не поиска изрично тяхното деактивиране. AGCM упреква двете дружества, че не са информирали предварително и по подходящ начин потребителите за обстоятелството, че тези настройки за услуги са предварително въведени и активирани, както и за това, че са платени. Услугата за сърфиране в интернет е можела дори да доведе до осъществяване на връзки без знанието на ползвателя, по-специално чрез приложения, наречени „always on“ (винаги активни).

Решението

Със своето решение Съдът отбелязва, че искането за услуга трябва да се изразява в свободен избор на потребителя. При положение обаче, че потребителят не е бил уведомен както за себестойността на разглежданите услуги, така и за предварително въведените и активираните настройки за тях в закупената от него SIM-карта (което следва да се провери от националната юрисдикция), не може да се приеме, че той свободно е избрал доставката на такива услуги. В това отношение е без значение фактът, че използването на услугите в някои случаи може да изисква съзнателно действие от страна на потребителя. Също така е без значение, че потребителят е имал възможност да поиска деактивирането или сам да деактивира тези услуги, тъй като не е бил информиран предварително за тяхното съществуване.

Повече подробности по темата четете тук.

Евро Финанси – Право на обезщетение при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, при който съответното превозно средство е годно да се движи и не е снето от регистрация, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот

 Право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство. Понятие „превозно средство“

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) – По дело C‑80/17

първия въпрос: дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случай, при който съответното превозно средство се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.

 Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случаите, когато съответното превозно средство е регистрирано в държава членка и е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот. 

втория въпрос: дали член 1, параграф 4 от Втора директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.

Член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че визираният в тази разпоредба орган има право да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу лице — което, въпреки че е имало задължение да направи застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозното средство, причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор — дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при което вредите са настъпили.

Eвропарламентът прие спорната директива за авторското право

Европейският парламент одобри спорна директива за авторското право, която дава повече права на новинарските агенции и на звукозаписните компании срещу интернет-гигантите като Google и Facebook, предаде АФП. Директивата бе подкрепена от 438 евродепутати, против гласуваха 226, а 39 „въздържали се“.

Законът е подкрепен от традиционните медии, които търсят печалби във времена, когато потребителите не използват телевизия и вестници и парите за реклама се пренасочват към интернет-платформите. Новото законодателство позволява на издателите и вестниците да печелят от публикуването на техни линкове от компании като Google.

От платформи като YouTube и Facebook ще се изисква да сканират каченото от потребители съдържание, за да спират нелицензирано споделяне на авторски материали. Малките платформи и микроплатформите са изключени от директивата. Wikipediaи други софтуерни платформи с отворени източници няма да бъдат засегнати.

Критици предупреждават, че тези две промени представляват директна заплаха за свободния информационен поток в интернет пространството и ще доведат до цензура. Европейският парламент от своя страна уверява, че промените ще защитят малките фирми и свободата на словото.

(Правен свят)

Полезно в ДВ (бр. 75 от 11.09.2018 г.)

В днешния 75 брой на „Държавен вестник“ е обнародвана нова Наредба № 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица.

Предвидените изменения обхващат почти всички аспекти от сектора за биопроизводство, което и налага приемането на новия акт. На 22 май Съветът на Европейския съюз прие окончателно текста на новия Регламент за биологичното земеделие. Новият регламент опростява нещата за фермерите. Дребните производители например ще могат да избират групово сертифициране, което ще намали разходите им и ще улесни присъединяването им към схемата за биологично земеделие.

Предвидени са облекчени процедури и за проверките. Инспекциите ще се извършват на равнището на отделните държави. Стандартно това ще се прави веднъж годишно, но за утвърдени биологични производители проверките може да се извършват и веднъж на всеки две години, ако през последните три години не са имали нарушения.

От друга страна, ще бъде създаден на нов пазар за биологични семена и друг растителен репродуктивен материал с висока степен на генетично биологично разнообразие. За използването на химия остава в сила правилото, че сертифицираните производители не могат в никакъв случай да използват неразрешени пестициди за своите култури.

 

България ще плати над 43 000 евро за нарушено право на защита на собствеността

Eвропейският съд по правата на човека в Страсбург постанови осъдителни решения срещу България по две дела за нарушено право на защита на собствеността (чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция по правата на човека). И в двата случая става дума за отказ на властите да обезщетят собственици на отчуждени имоти, и по двете дела Страсбург приема, че лишаването на хората от тяхната собственост без компенсация по никакъв начин не може да бъде пропорционално на каквато и да е легитимна цел.

По делото Kopankovi v. Bulgaria ЕСПЧ отрежда държавата да плати общо обезщетение на наследниците в размер на 28 870 евро за имуществени и неимуществени вреди, отделно и 4615 евро разноски. По другото дело – Dimitar Yordanov v. Bulgaria, обезщетението е 8 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 1922 евро за разноски.

Повече подробности по казуса четете тук.

Съдиите вече се сблъскаха с проблем – законовата възможност определението за признаване на ЕЗР да се обжалва

Само за половин година България е получила близо 50 европейски заповеди за разследване, а е изпратила към 40 в други държави от Европейския съюз. Това сочат данните на прокуратурата за първите шест месеца от влизането в сила на Закона за европейската заповед за разследване (от 20 февруари 2018 г.), с който се транспонира Директива 2014/41/EU за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси. Тя замества досегашната молба за правна помощ по отношение на държавите от ЕС.

Очакванията на разследващите са, че с този нов правен инструмент, ще се улесни и ускори работата по досъдебните производства, по които е необходимо събиране на доказателства и извършване на процесуално-следствени действия в страни от ЕС.

Това е така по няколко причини, основната от които е, че при европейската заповед за разследване контактът между държавите е пряк, за разлика от молбата за правна помощ, при която Министерството на правосъдието играе ролята на своеобразен посредник.

Престъпленията, за които се иска съдействие, са най-вече трафик на хора и на наркотици. Голям процент от международното сътрудничество протича в Специализираната прокуратура и заради това се очаква ръст на броя на ЕЗР за разкриване на дейността на организирани престъпни групи.

В съдилищата обаче вече се натъкнаха на проблем. Става дума за чл. 11, ал. 5 от закона, според който определението на окръжния съд, с което се признава ЕЗР, може да се обжалва и протестира в 5-дневен срок пред въззивната инстанция. Съдии казват, че често тези производства се развиват без участието на прокурор и страна, която следва да бъде информирана за предстоящите процесуални действия и тогава не е ясно кой може да обжалва и протестира. Независимо от това някои съдии считат, че трябва да се изчака да изтече този петдневен срок и тогава да се тръгне към изпълнението на ЕЗР.

Друг проблемен момент в съдилищата е, че все още производствата за признаване и изпълнение на ЕЗР нямат отделен индекс в деловодните системи. Това означава, че ако някой поиска справка, например от СГС, колко до момента европейски заповеди за разследване е получил и изпълнил, то ще трябва да се рови дело по дело, за да се види бройката. Вместо да се влезе в системата и по този индекс веднага да се види бройката.

Повече подробности по темата чете тук.

Новости в „ЕВРО ПРАВО“ през юли 2018 г.

Подбрани нови документи, публикувани в „Официален вестник“

Архив