В брой 84 на “Държавен вестник” се изменя Постановление № 197 на Министерския съвет от 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на проценти от оборота на средствата, които се предоставят на лица, извършващи туропе­раторска дейност, съгласно чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за пре­одоляване на последиците.

Съгласно направената промяна туроператорите ще изплащат на клиентите си дължимите суми за неосъществени пътувания в периода 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. поради COVID-19 в срок до 30 ноември 2021 г.

В този брой е обнародвано и Решение № 12 от 30 септември 2021 г. по конституционно дело  № 10 от 2021 г., с което Конституционният съд обявява за противоконституционни разпо­редбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е“, на чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено добро­волно“ и на чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно“ от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.).

През месец юни омбудсманът е отправил жалба за установяване на противоконституционност на норми от НК, въз основа на които при престъпление се отнемат от трети лица, различни от извършителя, превозни средства в полза на държавата, като по този начин несправедливо са засегнати основни права на граждани – правото на собственост, правото на достъп до съд и правото на защита. Жалбата е аргументирана с факта, че на практика третите лица – собственици, при отнемане на автомобила им, са лишени от достъп до съд, както и че е възможно те да разберат, че в наказателно производство е бил решен въпросът за отнемане на тяхна собственост, едва след като излезе решението на съда за конфискацията.

Общото между четирите частично атаку­вани разпоредби е, че всички те предвиждат принудително отнемане в полза на държавата на определени категории движими вещи, които са послужили за извършването на престъпле­ние и чийто собственик е лице извън кръга на осъдените за съответното деяние. В нито една от разпоредбите не е предвидена възмож­ност за преценка от страна на съда дали да постанови отнемането, като съобрази други обстоятелства, които биха били от значение за неотнемане на вещта.

И в четирите хипотези собственикът на подлежащата на отнемане в полза на държавата вещ не разполага с процесуална възможност да се противопостави на това отнемане, което логически следва от факта, че това трето лице няма отношение към извършеното престъпле­ние. Обстоятелството, че собственикът на вещта доброволно е отстъпил нейното ползване на друго лице, не може да обоснове презумпцията, че той е знаел или е предполагал, че другото лице ще извърши престъпление по чл. 280 или 281 от НК.

В новия брой се изменя и Ин­струкция № И-5 от 5.09.2017 г. за ус­ловията и реда за организиране, под­държане и достъп до електронния ре­гистър на военнослужещите и цивилните служители – „Автоматизирана система за управление на човешките ресурси“.

В Инструкцията е направено следното изменение: поставя се задача на командира на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана да назначава администратор по сигурността на Автоматизирана система за управление на човешките ресурси, на мястото на командира на Стационарната комуникационна и информационна система, тъй като тази структура ще престане да съществува с формирането на горепосоченото командване, което е неин правоприемник, считано от 01.09.2021 г. С тази промяна се цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл. 39 от Инструкцията с последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ бр. 23 от 2021 г.) относно новата структура на Българската армия.

Поради неточно препращане, се прави и прецизиране на текстове от приложенията към Инструкцията във връзка с тяхното синхронизиране със съответните разпоредби в Инструкцията.