Въпреки критиките, правителството не се отказва катаджията с един фиш да установява нарушението на пътя и да налага наказанието

В един ден управляващите дадоха ход на мащабни изменения в няколко закона – правната комисия в парламента прие на първо четене големите промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и нови правила в Семейния кодекс за оспорването на бащинството, а правителството гласува критикуваните промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Проектът за промени в ЗАНН, по който в продължение на няколко години работи голяма група от юристи под егидата на вицепремиера Екатерина Захариева, получи зелена светлина от правната комисия с 13 гласа „за“, нито един против и 7 въздържали се.

Измененията в ЗАНН са в над 40 разпоредби, променят се основни положения по отношение на административните нарушения и наказания, включително и се въвеждат нови институти като този на споразумението (с пълния текст на законопроекта можете да се запознаете тук). Те бяха подложени на обществено обсъждане на два пъти и по тях постъпиха десетки предложения.

Една от основните промени е възможността за сключване на споразумение между наказващия орган и нарушителя. В такъв случай той ще плаща 70% от минимално предвидената глоба за деянието му. А ако не е предвиден минимум, санкцията ще се определя „по договаряне между страните“, но не трябва да е повече от 70% от половината от максимума.

Предложение за споразумение ще може да прави нарушителят – в 14-дневен срок от връчване на акта, както и наказващият орган след получаване на преписката. Срокът обаче е инструктивен и неспазването му няма да води до незаконосъобразност на постигнатото по-късно споразумение.

С промените се дава бонус за бързо плащане на глобата – нарушителят ще дължи само 80% от нея, ако не обжалва наказателното постановление и плати в 14-дневен срок. Ако обаче наред с глобата, му бъде наложено и друго наказание, той ще може да обжалва наказателното постановление в тази му част. Проектът въвежда и съкратено производство в ЗАНН, както и задължение за наказващия орган да изложи мотиви за вида и размера на наложената санкция. Дават се и определения за „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, като при единия ще се отправя само предупреждение към нарушителя, а в другия ще му се налага глоба.

Измененията в Семейния кодекс, които също бяха гласувани на първо четене от правната комисия, пък дават възможност на всеки родител, чието дете е било припознато от друг след 1 октомври 2009 г., в срок от една година да оспори припознаването.

Освен за заварените случаи, с промените правото да оспори припознаването се дава и на всеки, който твърди, че е родител на детето. Той ще може да го направи с иск, за чието предявяване има срок от една година, който тече от момента на узнаване на припознаването. Той задължително ще се съединява с иск за установяване на произход.

Повече подробности по темата четете тук.