Процедурата е насочена към промяна на собственото, бащиното и фамилно име на лице по съдебен ред в случаите, изброени изчерпателно от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се и легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяната му са строго определени в закона и се допускат само при наличие на определени обстоятелства.
Промяна на името се допуска в следните случаи:
1. Когато името на лицето е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това – процедурата е предвидена в чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Изключение: Не може да се иска промяна на бащиното име на лице – български гражданин на основание, че не окончава на -ов или -ев съобразно пола на лицето, когато името на бащата не позволява поставяне на такова окончание. Изключението се въведе с изменението на разпоредбата на чл. 13 от ЗГР през 2004 г.
– промяна на имената на български граждани, имащи родител – чужд гражданин. Сам по себе си този факт не е достатъчен, за да се обоснове необходимостта от такава промяна. В подобни случаи са налице и други важни обстоятелства, най-често комплекс от причини, като например: липса на интерес от страна на родителя – чужд гражданин към детето, създадено от извънбрачна връзка или към детето и семейството, изоставени без проява на каквито и да е грижи; когато родителят – чужд гражданин е напуснал страната без знанието на другия родител и детето, и е в неизвестност от дълго време; припознаване на дете от родител – чужд гражданин и вписване в акта за раждане на детето с неговите имена без знанието и съгласието на другия родител и др. подобни. Посочените възможни причини трябва да са рефлектирали върху социалната адаптация и реализация на детето, носещо името на родител – чужд гражданин, детето да се приема с неодобрение или недоверие в обществото, да се затруднява общуването му и ефективната му реализация в него, възможно е спрямо него да се подхожда дискриминационно от различни държавни, обществени институции или други юридически лица при разрешаването на проблеми от различно естество.
2. При пълно осиновяване на дете – процедурата е регламентирана в чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗГР:
– промяната в собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и на детето, ако е непълнолетно (навършило 14 години). За промяна на собственото име на дете, навършило 14 години се иска и неговото съгласие.
– при пълно осиновяване промяна в бащиното и фамилно име на детето се определят от съда, според името на осиновителя по реда на Закона за гражданската регистрация, а именно при спазване разпоредбите на чл. 13- 14, ал. 1 от ЗГР.
3. При непълно осиновяване на дете – процедурата е уредена в чл.18, ал. 3 от ЗГР – процедурата не е задължителна поради спецификата на непълното осиновяване, при което осиновеното лице запазва връзката си и със своите рождени родители. Извършва се по решение на съда само по желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. Тази процедура може да се извърши както в хода на производството по непълно осиновяване, така и в отделно охранително производство – в практиката по-чест е първият случай.
4. При прекратяване на осиновяване по съдебен ред – процедурата е уредена в чл. 18, ал. 4 от ЗГР – промяната следва от отмяната на осиновяването, при което на лицето се възстановява предишното име. Не се осъществява отделно охранително производство по промяна на името. Изключение от правилото – в случаите, когато важни обстоятелства налагат запазване името на лицето, дадено при осиновяването – тези обстоятелства следва да се доказват, като те могат да бъдат най-различни: например, добита известност и популярност на осиновеното лице с това име преди отмяната на осиновяването. Запазване на името, дадено при осиновяването, може да се иска само със знанието и съгласието и на осиновителя.
5. При придобиване или възстановяване на българско гражданство на дадено лице (чл. 19, ал. 2 от ЗГР) – същото може да поиска промяна на бащиното и фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име. по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Граждански процесуален кодекс;
6. Макар и неуредена в Закона за гражданската регистрация, промяна на фамилното име на единия от съпрузите по съдебен ред е възможна при прекратяване на брака между съпрузи въз основа на:
6.1. съдебно решение по чл. 330, ал. 3 от ГПК, утвърждаващо постигнатото помежду им при условия на взаимно съгласие споразумение за прекратяване на брака и по всички предвидени в чл. 51 от СК въпроси, в това число за промяна на фамилното име на единия от съпрузите;
6.2. съдебно решение по допускане на развода (чл. 326 от ГПК), по силата на което съдът разрешава и въпроса с фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. Такова съдебно решение се постановява при прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 48 от СК.
С влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс от 1.03.2008 г. отпадна възможността за разглеждане на исканията за промяна на собствено, бащино и фамилно име по реда на бързите производства, така както бе предвидено в ГПК от 1952 г. С новата уредба (чл. 310, т. 1 – 5 от ГПК) бързите производства са ограничени до изчерпателно посочени, ограничени по вид искове. В чл. 310, т. 6 от ГПК е предвидена възможност по реда на бързото производство да се разглеждат искове, относно които това е предвидено в закон. Доколкото Законът за гражданската регистрация не съдържа такава изрична разпоредба относно вида на съдебното
производство, следва да се заключи, че относно промяната на лично, бащино и фамилно име по съдебен ред не се предвижда възможност за разглеждане
в бързо производствo.
Производството е безспорно (охранително) и започва по писмена молба (виж предложения примерен образец на молба за промяна имената на дете, единият от родителите, на което е чужд гражданин) на заинтересуваното лице (чл. 531, ал. 1 от ГПК), подадена до районния съд по постоянния адрес на молителя (чл. 531, ал. 2, изр. второ от ГПК), а при няколко молители – заинтересувани лица с различни постоянни адреси – до съда по постоянния адрес на единия от тях (чл. 531, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Молбата се подава в няколко екземпляра – за съда и за останалите участници в производството, които освен заинтересуваното лице са още:
– районна прокуратура – в определените от закон случаи.
По смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ГПК прокуратурата може да участва в производството с права на страна, но без извършване на действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Като се има предвид, че участието на прокуратурата е задължително по делата относно прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 5 от СК, а такъв вид дело може да бъде съпътствано от искане за промяна на името на осиновявания, очевидно е, че прокуратурата ще участва като страна и ще се произнася със становище относно промяната на личното, бащино и фамилно име на осиновения – участник в производство за прекратяване на осиновяване.
Понастоящем прокуратурата ще участва в делата за промяна на лично, бащино и фамилно име само, ако изрични разпоредби на закон уреждат това. В настоящата му редакция ЗГР не предвижда участие на прокуратурата, освен в случаите на чл. 19а, ал. 2, изр. второ, когато прокурорът има право на жалба срещу решение на длъжностно лице за промяна на име по реда на АПК.
Текстът на чл. 537, ал. 3 пък предвижда възможност прокурорът да предяви иск за отмяна на акт, който е постановен в нарушение на закона. В съответствие с правомощията, дадени му от тази разпоредба прокурорът може да предяви иск за отмяна на акта срещу лицата, които се ползват с права от него. Текстът не навежда на извода, че прокурорът е задължителен участник
в производството за промяна на име по съдебен ред, изключая горния посочен случай при прекратяване на осиновяване, а само тогава, когато това е изрично предвидено в закон (виж и чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията на Република България).
– съответната общинска служба за социално подпомагане – в изпълнение на функциите, вменени й от Закона за закрила на детето (чл. 6, т.
2, чл. 21, т. 14 – 15);
– и съответната община – издала акта за раждане на заинтересуваното да иска промяна на името лице.
Доколкото относно хода на производството по промяна на име в Закона за гражданската регистрация не се съдържат специални разпоредби, прилагат се разпоредбите на Глава Шеста, Глава четиридесет и девета и петдесета от ГПК относно общите правила на охранителните производства и производството за установяване на факти, както и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388 (правилата относно отклоненията в исковия процес, обжалването, особените производства и др.).
Молбата съдържа:
– посочване на компетентния районен съд; данни за заинтересуваното лице – име, ЕГН, адрес – по документ за самоличност или съдебен такъв (т. е. адреса, на който ще се получават съдебните книжа; двата адреса могат да съвпадат);
– указание за вида на производството;
– обстоятелствена част – посочват се обстоятелствата и факти, отнасящи се до обосноваване искането на заинтересувания.
Към молбата се подават още:
– писмени доказателства, от които се извеждат твърдените факти и обстоятелства (примерно, акт за раждане на детето или нотариално заверена декларация за припознаване, акт за брак);
– пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
– документ за внесена държавна такса.
Цялата процедура може да прочетете в базата данни на Apis Web