Решение на Съда на ЕС по дело C‑655/18 – тълкуване на митническото законодателство на ЕС

Делото е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна относно тълкуването на Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Спорът е между Агенция „Митници“ и търговско дружество по повод санкциите, наложени на дружеството като титуляр на разрешение за митническо складиране, след кражбата на стоки, за които то е отговаряло. Касационната инстанция – Административен съд – Варна, отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

  1. Съдът постановява, че разпоредбите Регламент № 952/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че е допустима национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.
  2. Не е допустима обаче национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

В мотивите си Съдът на ЕС излага, че „предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели“.

Новата резюмирана европейска съдебна практика в областта на митническото облагане може да бъде намерена в продукта на АПИС Евро Финанси, в експертната разработка „Възстановяване или опрощаване на мита. Европейска съдебна практика“.

ВКС с предложение за тълкувателно дело: Как следва да се прекрати ЕООД при смърт на собственика и бездействие на наследниците му

Състав от трима върховни съдии с председател Татяна Върбанова и членове Боян Балевски и Петя Хорозова предложи с Определение № 88 от 18.02.2020 год. (пълния текст на съдебния акт на сайта на ВКС може да намерите тук) на Общото събрание на Търговската колегия към Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Съдиите са установили, че в самия ВКС няма единно мнение по въпроса дали в тези случаи прекратяването може да се извърши по искане на прокуратурата. Пред тях е висящ случай, при който заличаването на ЕООД с починал собственик е инициирано от прокурор. Първите две инстанции – Софийският градски съд и Софийския апелативен съд, прекратяват делото, тъй като са на мнение, че държавното обвинение няма това правомощие.

Двете съдилища констатират, че сестрата на починалия собственик на фирмата се e отказала от наследството, а в устава на дружеството няма разпоредба, която да урежда тази хипотеза. Затова според тях трябва по аналогия да се приложи правилото на §5а, ал.2 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър, който уреждаше кой може да подаде искане за ликвидация на търговец, който не се е пререгистрирал. Първите инстанции застъпват тезата, че в случай на смърт и липса на наследници ЕООД се счита за прекратено по силата на закона, тъй като чл.157, ал.1 ТЗ предвижда, че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. И така стигат до извода, че всъщност целената промяна вече е постигната – дружеството е прекратено и следователно за прокуратурата липсва правен интерес да предяви иск за същото.

СГС и САС признават, че прокурорът не е сред лицата, които могат да подават заявление за вписване на обстоятелства в Търговския регистър, но посочват, че предвид празнотата в закона, легитимацията му може да се изведе от аналогични разпоредби. И изтъкват, че това, че законът не посочва срок, в който наследниците могат да заявят продължаването на дейността на дружеството на починалия, не следва да се разбира като пречка за прекратяването и ликвидацията му.

От Софийската градска прокуратура обжалват пред ВКС и се позовават на чл. 155, т. 3 от Търговския закон. Тази разпоредба дава право на прокурора да поиска от съда прекратяване на дружество, ако в продължение на три месеца то няма вписан управител. Прокуратурата е на мнение, че ако при смърт на собственика, който е и управител, наследниците бездействат и не назначават друг управител, иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим. И сочи, че всъщност по въпроса има противоречива практика на самия ВКС.

Повече по темата четете на сайта на Lex.bg.

Административният съд е компетентният да гледа заведените групови искове за вреди от изтичането на данни от НАП

С Определение № 5 от 24.01.2020 г. петчленен състав на ВАС и ВКС се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност във връзка с това кой съд трябва да разгледа предявените искове за вреди от нарушаване на неприкосновеността на личните данни при големия пробив в Националната агенция за приходите от 2019 г. Върховните съдии постановиха, че компетентни са административните съдилища,  дори когато исковете са подадени колективно от група граждани.

Делото, предмет на спора, първоначално беше заведено в Административен съд – София-град (АССГ), под формата на колективен иск. През ноември 2019 г. обаче той прие, че не му е подсъдно, като се позова на Гражданския процесуален кодекс (чл. 380, ал. 1), според който колективните искове се разглеждат като първа инстанция от окръжните съдилища. Така делото в АССГ беше прекратено и изпратено в Софийския градски съд (СГС).

През декември 2019 г. обаче СГС също прие, че делото не му е подсъдно и повдигна препирня пред смесен петчленен състав от върховни съдии, за да се разреши спора кой трябва да гледа делото.

Петчленният състав на ВКС и ВАС подчертава, че в чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е регламентирано, че защита при нарушения на правата по този закон и по Общия регламент за защита на данните, се търси по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Възможността в същото производството да се иска и обезщетение за претърпените от нарушението вреди е изрично предвидена в ал. 2 на чл. 39 ЗЗЛД.

В определението се казва още: „Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спорът. Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материално правни и процесуални норми“.

Така делото, заведено през миналата година от 83 граждани, е изпратено и предстои да се реши от АССГ.

Повече подробности по темата четете тук.

Решение на Съда на ЕС по делото Airbnb

hotelКомпанията Airbnb не е агент за недвижими имоти и не ѝ е необходим лиценз за такава дейност, постанови Съда на ЕС. В решението Съдът определя дейността, която извършва компанията, като „услуга на информационното общество“.

За да подчертае, че такава посредническа услуга е отделима от свързаната с нея услуга по настаняване, Съдът отбелязва, на първо място, че с нея не се цели само настаняване, а че по същество представлява инструмент за предоставяне и за търсене на помещения под наем, който улеснява сключването в бъдеще на договори за наем. Поради това за такъв вид услуга не може да се приеме, че само съпътства общата услуга по настаняване. На второ място, Съдът подчертава, че посредническа услуга като тази, предоставяна от Airbnb, не е абсолютно необходима за предоставянето на услуги по настаняване, тъй като наемателите и наемодателите разполагат за целта с много други способи. На трето място, Съдът отбелязва, че не е установено Airbnb да определя по какъвто и да било начин размера на наемните цени, искани от ползващите платформата наемодатели

Airbnb, която приветства решението, от началото на делото настоява, че дейността ѝ се регулира именно от европейското законодателство в областта на електронната търговия.

Целият текст на решението можете да видите тук.

Авиокомпаниите носят отговорност при злополука с пътник по време на полет, реши Съдът на ЕС

airplaneДнес Съдът на ЕС (СЕС) се произнесе с решение във връзка с отговорността на авиокомпаниите за вреди, причинени на пътници по време на полет. Случаят касае пътник, залят с горещо кафе при полет на австрийска авиокомпания.

По този повод СЕС казва, че под „злополука“ трябва да се разбира непредвидено неумишлено увреждащо събитие. Освен това Съдът отбелязва, че Конвенцията от Монреал за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз цели да въведе режим на обективна отговорност за авиокомпаниите, запазвайки същевременно „справедливо равновесие на интересите“.

Авиокомпанията все пак би могла да изключи или ограничи отговорността си, като докаже, че пътникът сам е причинил вредата или е допринесъл за нея, или че вредата не е възникнала по нейна вина или е била причинена единствено по вина на трето лице.

Така СЕС заключава, че понятието „злополука“ обхваща всички случаи, които настъпват на борда на въздухоплавателно средство, при които предмет, използван за предоставяне на услуга на пътниците, е причинил телесно увреждане на пътник, без да е необходимо да се проверява дали тези случаи са резултат от риск, присъщ на въздушния превоз. Съответно австрийската авиокомпания ще отговаря за изгарянията, причинени на пътника от разлятата чаша с горещо кафе.

Целият текст на решението можете да видите тук.

Дебат във ВСС относно реформите в заповедното производство

vssНа 26.11.2019 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обсъди становищата на районните съдилища във връзка с предложенията за реформи, изготвени в рамките на европейски проект за дигитализация и подобряване на ефикасността на заповедното производство. Предлага се да се въведе централизирано разпределение на всички заповедни производства в страната между всички районни съдии, както и възможността този вид дела да бъдат изведени от съда и предоставени на друг орган, извън съдебната власт.

В отговорите си до ВСС мнозиниството от районните съдилища заявяват несъгласие с тези предложения. На заседанието си членовете на ВСС също приеха принципно становище, че заповедните производства трябва да останат в съдебната система. Изказаните аргументи „против“ са във връзка с това, че заповедното производство по своята същност и резултат е правораздавателна дейност, при която се формира изпълнителното основание, и преценката за законност може да се извърши само от съд. Наред с това се отбелязва, че исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното, което предполага, че един и същ орган следва да решава всички спорни въпроси, свързани с претенцията на заявителя и преценката за нейната редовност и допустимост.

Магистратите, подкрепящи заповедните производства да останат в съда, казват още, че ще настъпи загуба на значителен финансов ресурс за съдебната система от таксите по заповедните дела, ако те бъдат „извадени“ от районните съдилища. Опасенията са, че подобни промени биха могли да доведат и до закриване на някои от по-малките съдилища.

Повече подробности по темата четете тук.

Активно съгласие е необходимо за инсталирането на „бисквитки“

adeolu-eletu-uF860tgJ-jw-unsplashСъдът на ЕС постанови, че не е действително съгласието, което потребител на интернет сайт трябва да даде за инсталиране на бисквитки, ако това съгласие се дава чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже да даде съгласието си.

Според съда е без значение дали информацията, която се съхранява или консултира на крайното устройство на потребителя представлява или не лични данни. Акцентира се върху това, че правото на Съюза има за цел да защити потребителите от всяка намеса в личния им живот, и по-специално срещу риска скрити идентификатори и други подобни устройства да проникнат в крайното им устройство без тяхно знание.

Публикувано в ЕС

Преди първия разпит, лицата трябва да бъдат уведомени за правата им

пзСъдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване на Районен съд Луковит. Делото е по повод убийство, извършено от лице, за което има данни, че страда от психично разстройство. Въпросите, на които Съдът дава отговор са свързани с националната правна уредба, по реда на която може по терапевтични съображения и съображения за сигурност да се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, от една страна и правата, с които тези лица разполагат, от друга. Това са – правото на информация относно правата, правото на достъп до адвокат, правото на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност. Материята е предмет на регулация както на национално ниво (Наказателно-процесуален кодекс), така и на европейско (Директива 2012/13).

Българският съд сезира Съда на ЕС заради съмнения относно съответствието на националните разпоредби, уреждащи принудителното настаняване на психичноболни в медицинска институция, с правата, които са гарантирани от Директиви 2012/13, 2013/48 и 2016/343, както и от Хартата на основните права на ЕС. Тези съмнения се отнасят главно до член 427 и сл. от НПК и до уреденото в тях особено наказателно производство, което може да приключи с настаняване в психиатрично заведение на лице, представляващо опасност за обществото. Тези съмнения се отнасят и до разпоредбите на Закона за здравето, тъй като предвидената в тях процедура също позволява задължително настаняване на лицето, но като превантивна мярка, когато са налице основания да се счита, че предвид здравословното му състояние това лице може да извърши престъпление.

В конкретния случай лицето, което е заподозряно не е разпитано, не му е съобщено за образуваното наказателно производство и тъй като не е привлечено като обвиняем, не му е осигурена и защита от адвокат. В самото производство по прилагане на принудителни медицински мерки, липсва правна възможност за съда да провери спазването на минималните процесуални гаранции за правата на защита. Съдът на ЕС приема, че цитираните Директиви са приложими и в производствата за настаняване в психиатрично заведение, които, макар да не завършват с определяне на наказание по буквата на закона, то все пак водят до мярка, която включва лишаване от свобода, просто не в пенитенциарно заведение. Изводите на съда са на база твърдението, че принудителните медицински мерки се налагат не само по терапевтични причини, а и от съображения за сигурност.

Акцентира се и върху понятието „уязвими лица“, с което борави европейският законодател в Директива 2013/48. Лицата, които страдат от психични заболявания влизат в обхвата на това понятие и се ползват от съответна защита на правото им на информация, а именно – с отчитане на специфичните потребности на лицето, на ясен и достъпен език. Тъй като българският наказателен процес не борави с термина „заподозрян“, Съдът обръща внимание и на началния момент на наказателносто производство. Със стартиране на наказателното производство за лицата възниква правото на допълнителна защита. Тя трябва да бъде достъпна незабавно след задържането от органите на реда.

По отношение на това, дали българското право предоставя на лицата ефективни правни средства за защита, по отношение на производството по налагане на принудителни медицински мерки, Съдът на ЕС е категоричен, че е възможно прилагането по аналогия на правилата на общото наказателно производство, за да може националният съдия да извърши проверка и да защити правата на лицата при налагането на принудителни медицински мерки.

Четете повече в мотивите на Съда.

Коментар: Христина Богиа, юрисконсулт

Полезно в ДВ (бр. 74 от 20.09.2019 г.)

Държавен вестник (10)В новия 74-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно които министърът на земеделието, храните и горите вече ще има възможност да променя сроковете за ловуване, както и да забранява или ограничава отстрелването на някои видове дивеч. Измененията са свързани с мерките за ограничаване на африканската чума по свинете. Земеделският министър ще може със заповед да ограничава или да забранява ловуването на някои видове дивеч, да прилага санитарен обстрел на диви животни и да променя сроковете за ловуване на дива свиня. Както до момента заповедта ще се издава след съгласуване с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, а обжалването й няма да спира нейното изпълнение.

Промени има и в Закона за електронните съобщения, с които се въвеждат мерки по прилагане на европейски регламенти относно достъпа до отворен интернет и роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Европейския съюз. От 15 май 2019 г. са в сила нови правила, ограничаващи цените, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да налагат на потребителите за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на ЕС.

Обнародван е нов Правилник за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“, като целта е преструктуриране на три дирекции и една Главна дирекция в ДАЕУ, която да осъществява контрол върху електронните административни услуги. Ще се осигури изпълнението на новите ангажименти на агенцията, възникнали в резултат на наскоро приетия Закон за киберсигурност, а също така и по въвеждане на допълнителни функции по отношение на дейността на Инспекторатите по Закана за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество и Наредбата за организацията и реда за извършване на проверки на декларациите и за установяване на конфликт на интереси.

 

Министерството на финансите предлага важни промени в данъчните закони

Министерството на финансите предлага важни промени в данъчните закони, насочени към пресичане на практиките за избягване на данъци и намаляване на административната тежест. В тази връзка се изменят редица закони – Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Закон за местните данъци и такси, Закон за данък върху добавената стойност и Закон за акцизите и данъчните складове. С промените в Закона за корпоративното подоходно облагане се въвеждат в националното данъчно законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г., с която се установяват правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица измененията са свързани с намаляване на административната тежест – предлага се намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, с което да отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и копия от документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а от КСО. Чрез промените в Закона за местните данъци и такси се предлага възстановяване на предишни разпоредби, съгласно които при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. В тези случаи в общината ще има информация за придобитото имущество, като органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.

Коментар: Мария Генинска, източник: КАПИТАЛ