Подслушването и следенето – отново на мода в разследването

Исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) бележат траен и солиден ръст, показват данните в доклада на прокуратурата за изминалата година. От тях става ясно, че през 2017 г. прокурорите са изготвили общо 2211 искания за използване на СРС, което е рекорд за последните пет години. От тях съдилищата са уважили 1769, а отказите са 441 (около 20%). За сравнение, през 2016 г. исканията са били 1866, от които 1572 са били уважени, а отказите са били 294 (15,5%). Увеличението спрямо 2015 г. е още по-голямо и от прокуратурата посочват, че ръстът е със 72%. Тогава прокурорите са отправили едва 1287 искания за използване на СРС, а съдилищата са уважили 1151 и са отказали 135 пъти (10,5%). Тенденция от предходните години е най-много искания да отправя Специализираната прокуратура (1340).

Докато исканията за използване на СРС се увеличават, работата на т. нар. контролни органи в държавата, които трябва да сезират прокуратурата за престъпления, е все така близо до нулата. Ако се съди, например, по работата на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, която би трябвало да разкрива корупция в полицията, то такава няма – през 2017 г. няма нито един осъден полицай по сигнал на „Вътрешна сигурност“, тъй като няма и нито едно внесено дело в съда. Досъдебните производства пък са едва девет. Кръгли нули стоят и зад данните за внесени дела от Дирекция за национален строителен контрол и Агенцията за следприватизационен контрол.

По сигнали на контролни органи са образувани 950 дела, които са едва 2% от всички, посочват от държавното обвинение. Внесените в съда са 193, а осъдени по тях са 174 души. Най-много са делата по сигнали на Националната агенция за приходите и агенция „Митници“.

Повече подробности по доклада на прокуратурата четете тук.

Вашият коментар