Процедурата има за цел да разгледа случаите, когато ипотеката се учредява по силата на закона, както и да подчертае приликите и разликите с договорната ипотека.
Според вида на юридическия факт, от който възниква ипотечното право, разграничаваме два вида ипотека – законна и договорна. Предмет на ипотеката, независимо договорна или законна, е недвижим имот (по смисъла на чл. 110 от ЗЗД): „земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или под действието на човека е трайно прикрепено към земята или към постройката“. И договорната, и законната ипотека се учредяват чрез вписване в имотния регистър – съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД и чл. 15 от Правилника по вписванията. За разлика от договорната обаче, при която вписването се извършва въз основа на договор (нотариален акт), подписан от кредитора и длъжника (и, разбира се, от нотариуса), при законната ипотека вписването се извършва въз основа на едностранно волеизявление (молба) на кредитора.
Без такова изрично волеизявление на кредитора, обективирано в молба, законна ипотека не може да възникне. Към молбата кредиторът следва да приложи и съответния документ, доказващ осъществяването на съответния юридически факт (основанието за ипотеката), който е винаги нормативно определен. За разлика от договорната ипотека, при която длъжникът се съгласява да обезпечи със свой недвижим имот вземането на кредитора, при законната ипотека кредиторът има право да поиска учредяване на ипотека върху имот на длъжника без съгласие от страна на длъжника, защото тук ипотеката се вписва по силата на закона, който защитава интересите на определена категория кредитори.
Законната ипотека дава на кредитора следните права:
1) право на предпочтително удовлетворение от цената на имота,
2) право да иска запазване целостта на недвижимия имот, както и
3) право да започне принудително изпълнение върху ипотекирания имот за удовлетворяване на вземането си.
Ипотекарният кредитор може да изнесе имота на публична продан дори и само малка част от вземането му да не е удовлетворена. Целият недвижим имот служи за обезпечение на вземането на кредитора, независимо от съотношението стойност на имота – цена на вземането.