С Решение № 10/15.11.2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни няколко разпоредби от НПК, както и от Закона за съдебната власт. В настоящия коментар са изложени съображенията за суспендиране на разпоредбите от НПК.

Разпоредбите относно подсъдността (чл. 411а, ал. 4 НПК) и задължителното явяване пред Специализирания наказателен съд (чл. 411д, ал. 3 НПК) бяха обявени за противоконституционни.

1. На първо място за противоконституционна е обявена разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 НПК, която гласи

…

(4) Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на специализирания наказателен съд, делото за всички престъпления е подсъдно на този съд.

…

Конкретните доводи за обявяването на тази разпоредба за противоконституционна са следните.

Предметната подсъдност на специализирания наказателен съд, за разлика от военните съдилища, е определена по видове престъпления, които са изчерпателно изброени. От това следва, че специализираният наказателен съд не е компетентен да разглежда дела за престъпления, извършени от същите лица, но за престъпления, непосочени в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК. Да се приеме обратното означава материалната компетентност на специализирания наказателен съд да бъде неясна и неопределена, защото ще надхвърли включените в предмета му престъпления. Обединяването на дела за множество престъпления, извършени от едно лице, е напълно възможно и по отношение на специализирания наказателен съд, но само в случаите, когато всички, извършени от подсъдимия престъпления, са измежду изброените в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК.

Разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 НПК създава предпоставки делата, подсъдни на специализирания наказателен съд, изцяло да съвпадат с делата, подсъдни на районните и окръжни съдилища, които разглеждат наказателни дела и на практика те да разглеждат едновременно еднакви дела. Самата правна уредба, със създаването на оспорената разпоредба, представлява обективно основание за неограниченото разширяване на компетентността на специализирания наказателен съд, без дори да се предполага недобросъвестно поведение на наблюдаващия прокурор, както се твърди в искането.

По горните съображения Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 411а, ал. 4 НПК следва да бъде обявена за противоконституционна, защото е несъвместима с идеята за създаване на специализиран наказателен съд по материя, а не по субект. Оспорената разпоредба обективно създава условия специализираният наказателен съд да разглежда дела за всички престъпления по Наказателния кодекс без никаква връзка между тях, освен идентичност на престъпния субект, включително ако извършеното престъпление извън обхвата на чл. 411а НПК е по-тежко.

Съвкупността от престъпления не обуславя винаги обединяване на делата, защото остават приложими общите правила за групиране на влезлите в сила присъди, постановени от различни съдилища, по предвидения процесуален ред в чл. 39 НПК и при спазване на изискванията по чл. 23-25 НК.

Разглеждането на други дела за други престъпления би направило от специализирания наказателен съд общ съд, което противоречи на наименованието на новосъздадения съд и на целта от създаването му.

Ако се допусне това, на специализирания наказателен съд ще се придаде качеството на общ съд в противоречие на чл. 119 от Конституцията и ще се наруши принципа за правовата държава по чл. 4, ал. 1 от основния закон.

2. За противоречаща на Конституцията е обявена и разпоредбата на чл. 411д, ал. 3 НПК:

 …

(3) Участниците в процеса са длъжни да се явяват в съдебното заседание независимо от призоваването им пред други съдилища или органи на досъдебното производство.

…

С оспорения чл. 411д, ал. 3 НПК в закон се урежда приоритетно явяване на участниците в процеса по делата, разглеждани само в един конкретен съд. Такъв факт сам по себе си придава елемент на изключителност на този съд. Подобно задължение, непредвидено за никой друг орган на съдебната власт, придава на специализирания наказателен съд не само по-специално и по-особено място спрямо останалите органи на съдебната власт, но му придава и характер на привилегирован съд.

Целта, която законодателят си поставя е разбираема – чрез организационни мерки да се избегне безпричинното отлагане на делата, подсъдни на специализирания наказателен съд и приключването им в разумен срок. Организацията по подготовката, разглеждането и приключването на делата е задължение на прокурора в досъдебната фаза и на съда в съдебната фаза. На изискването за разумен срок са подчинени новите чл. 411г и чл. 411д, ал. 2 НПК, които вменяват на прокурора и съдията-докладчик задълженията да упражняват правомощията си в много по-кратки срокове от предвидените по делата, подсъдни на общите съдилища. Никъде обаче в Наказателно-процесуалния кодекс или в другите процесуални закони /ГПК и АПК/ не са уредени задължения участниците в процеса приоритетно да се явяват в определен съд или по определен вид дела, независимо и във вреда на поетите от тях предварително други служебни ангажименти по други дела по същото време.

Специализираният наказателен съд е редовен съд от системата на съдилищата в Република България и не заема някакво специално място спрямо останалите съдилища, прокуратури и следствени органи, за да се налага всички участници по делата да пренебрегват задълженията си за участие по други дела и приоритетно да се явяват в специализирания наказателен съд.

Оспорената разпоредба не отчита, че е напълно възможна хипотеза, при която участниците в процеса едновременно да трябва да се явяват по дела за престъпления, посочени в чл. 411а, ал. 1 и 2 НПК, едновременно в специализирания наказателен съд, апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд и няма основание с предимство винаги да се ползва най-ниският по степен съд.

Явяването на участниците в процеса в съдебното заседание пред специализирания наказателен съд е важно за обществото с оглед характера на делата, подсъдни на този съд, защото престъпленията на организираната престъпност са с висока обществена опасност. Наказателните дела, свързани с организираната престъпност, наистина са специфични, но общественият интерес от своевременното им приключване не винаги надвишава обществения интерес от приключването на други дела. В наказателно-правната област престъпленията, включени в предметната компетентност на специализирания наказателен съд, не са винаги с най-висока степен на обществена опасност спрямо останалите правонарушения, като например подсъдни на окръжните съдилища остават делата за държавна измяна, диверсия и вредителство, тежко наказуемите убийства по чл. 116 НК /с изключение на тези по т. 10/ и т.н. С по-значим обществен интерес могат да се окажат граждански, търговски или административни дела, които по силата на оспорената разпоредба, трябва да бъдат пренебрегнати от участниците в процеса в интерес на дело в специализирания наказателен съд. Не по-малко важни за участниците в процеса и за обществото са делата, за които законодателят е предвидил да се разглеждат в съкратени срокове като бързи производства.

Предвиденото в чл. 411д, ал. 3 НПК приоритетно явяване в специализирания наказателен съд неминуемо ще доведе до затруднения в работата на други съдилища и на органите на досъдебната фаза, както и до отлагане на дела на това основание, в резултат на което ще се стигне до неоправдано забавяне на дела. Участниците по тези дела могат да бъдат най-различни: обвиняеми, в т.ч задържани, пострадали от престъпления, ищци или ответници по граждански и търговски дела, жалбоподатели по административни дела и пр. Не съществува законова причина разглеждането на всичките тези дела да бъде забавено, независимо от положените усилия от решаващия съд, и те да не приключат в разумен срок, както и да се затрудни ефективното упражняване на правото на защита по чл. 122, ал. 1 от Конституцията.

По горните съображения Конституционният съд счита, че оспореният чл. 411д, ал. 3 НПК е противоконституционен, защото създава привилегировано положение само на един съд за сметка на ограничаване правото, а в някои случаи и задължението, за явяване на страните пред другите органи на съдебната власт. Ограничаването на права в случая, съпоставено с постигането на друга конституционносъобразна цел, не е пропорционално, защото общественият интерес от своевременното приключване на делата за престъпления, извършени от организирани престъпни групи, не винаги надвишава обществения интерес от приключване на други дела. Оспорената разпоредба косвено създава предпоставки за нарушаване на правото на защита по чл. 56 от Конституцията и на реда за неговото ефективно упражняване по чл. 122, ал. 2 от Конституцията по отношение лицата, обвинени в извършване на престъпления, подсъдни на общите и военните съдилища.

Разпоредбата на чл. 411д, ал. 3 НПК не е в съответствие с чл. 6 КЗПЧОС, защото ще доведе до забавено разглеждане на други дела в останалите общи и специализирани съдилища и в органите на досъдебното производство, и до неприключването им в разумен срок по смисъла на цитираната разпоредба от международния договор.

[Следва продължение]