ВКС постанови тълкувателно дело относно прокуратурата като ответник по искове за вреди по ЗОДОВ

33031-Court_HammerС тълкувателно решение, постановено по тълкувателно дело № 7/2014 г., Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд реши, че Прокуратурата на Република България при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е освободена от държавна такса, съобщават от пресцентъра на ВКС. Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България поради противоречива практика на съдилищата по въпроса: „Дължи ли Прокуратурата на Република България като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 84, т. 1 ГПК?”

 

Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Геника Михайлова

Според едното от становищата, поддържани в съдебната практика, прокуратурата при въззивно и касационно обжалване като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ не дължи държавна такса. Според другото становище в същите случаи прокуратурата дължи простатата държавна такса по чл. 9а, ал. 1 от ЗОДОВ в размера по тарифата, приета от Министерския съвет. Противоречието в практиката е последица от разликата в изходната позиция при тълкуването на приложимите разпоредби в материята на държавните такси, които се събират от органите на съдебната власт по гражданските дела за защита и съдействие съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) и чл. 73, ал. 3 от ГПК. То е проява на различния начин, по който се квалифицира процесуалната легитимация на прокуратурата, когато участва като ответник по тези дела.

В мотивите на тълкувателното решение пише, че прокуратурата участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК, упражнявайки признато от закона право на иск, въпреки че не е длъжник по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на компетентност, възложена от Конституцията и предвидена в законите. Съгласно чл. 127, т. 6 от основния закон, прокуратурата следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи участва по граждански и административни дела. Участието на прокуратурата като ответник по граждански дела по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ е един от тези случаи, предвидени от закона. Изводът за това, че по тези дела прокуратурата участва в упражнение на признато от чл. 7 от ЗОДОВ право на иск като представител на държавата, въпреки че длъжникът по спорното вземане е държавата като институция, произтича пряко от върховния закон. Нормата на чл. 7 от Конституцията гласи, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Според върховните съдии изводът, че държавата отговаря за незаконните актове, действия и бездействия на прокуратурата при упражняваната от нея компетентност по чл. 127, т. 1-4 от КРБ като правозащитен орган следва и от заглавието на закона: „Закон за отговорността на държавата и общините за вреди“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани като резултат на незаконната правозащитна дейност на разследващите органи, съда и прокуратурата. Според чл. 2б, ал. 1 държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Изводът за това, че държавата отговаря за незаконните актове, действия и бездействия на прокуратурата при упражняване на нейната компетентност по чл. 127, т. 1-4 от Конституцията като правозащитен орган, следва и от самата Конвенция. Държавата е длъжникът по вземанията, които се предявяват и удовлетворяват от Европейския съд по правата на човека, когато нарушението е извършено от лица, действащи като представители на официалните власти. „Следователно участието на Прокуратурата на Република България като ответник по исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е в изпълнение на възложена компетентност – държавен орган, за който Конституцията и законите предвиждат да представлява държавата, въпреки че не той е субектът по спорното деликтно вземане (процесуален субституент)” – пишат съдиите от ВКС.

Самата Конституция предвижда възможност за заплащане на държавни такси и делегира уреждането й на обикновения законодател. Държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Държавна такса не се дължи, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложена с Конституцията и законите компетентност. Липсва основен белег, който да изведе задължение за заплащане от прокуратурата на държавна такса. Държавният орган е образувал производството по гражданското дело, но не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност. В мотивите на тълкувателното решение пише: „Изложеното обосновава общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите”.

Съдиите пишат още, че прокуратурата като ответник по делата по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса, а изключението на чл. 84, т. 1 от ГПК не се прилага. Прокуратурата не дължи държавна такса при обжалване на всеки съдебен акт по тези дела, включително при въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. Тя не дължи държавна такса и при подадена молба за отмяна по извънредния способ в глава ХХIV от ГПК.

По делото е депозирано особено мнение на съдиите Жива Декова, Любка Богданова, Маргарита Соколова, Емил Томов, Мария Иванова, Таня Митова и Илияна Папазова.

Коментарите са затворени.