Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода заради нападението над джамията „Баня Башъ“ в София. То беше извършено от представители на „Атака“ на 20 май 2011 г. и до днес няма наказани за безчинствата пред джамията. Тогава 150-200 членове и симпатизанти на „Атака“, предвождани от лидера на партията Волен Сидеров, агресивно демонстрираха срещу звука от молитвения призив (езан) на мюезина по време на петъчна молитва.

Жалбата на българския гражданин Вели Караахмед засяга събития от 20.05.2011 г., пред мюсюлманския храм Баня Башъ по време на петъчната молитва, при които се стигна до сблъсъци между участници в митинг на ПП „Атака“ и мюсюлманската общност.

Пред ЕСПЧ г-н Караахмед прави твърдения за допуснати от страна на властите множество нарушения – на чл. 3 (унизително отношение), на чл. 9 (свобода на религията) и чл. 8 (неприкосновеност на личния живот), както самостоятелно, така и във връзка с чл. 14 (забрана за всякаква форма на дискриминация) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията). По тези оплаквания българската страна  представи писмено становище, че повдигнатите оплаквания са недопустими и явно необосновани и изложи подробни мотиви за това.

В своето решение, Съдът приема единствено нарушение на позитивното задължение на държавата да защити правото на изповядване на религия по чл. 9 от Конвенцията. Съдът подробно е изследвал въпроса, повдигнат в становището на правителството, дали отношението към жалбоподателя в конкретния случай е преминало изискуемия „праг на суровост“, за да попадне в обхвата на забраната по чл. 3 от Конвенцията (§§ 74-77 от решението) и е заключил, че оплакването в тази му част следва да бъде отхвърлено като недопустимо. Съдът е приел, че поради недопустимостта на оплакванията по чл. 3 за унизително  отношение, не следва да се разглежда и оплакването по чл. 14 от Конвенцията за дискриминация, тъй като то няма самостоятелно приложение.

В частта по същество Съдът разглежда позитивния аспект на чл. 9 от Конвенцията и след анализ на становищата на двете страни прима, че националните власти не са предприели необходимите действия, за да запазят баланса между мирното и безпрепятствено упражняване на правата на протестиращи от една страна и от друга – религиозните права на жалбоподателя и другите богомолци,  както и че не са се намесили адекватно, за да запазят реда при последвалите събития. С това българската държава е допуснала нарушение на чл. 9 от Конвенцията.

Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 3 000 Евро за неимуществени вреди и 4 668 Евро за направени в рамките на производството разходи и разноски.
Решението ще влезе в сила в тримесечен срок от постановяването му, освен ако не бъде поискано отнасяне до Голяма камара на Съда.

След влизане в сила на решението, то ще бъде изпратено на Комитета на министрите към Съвета на Европа за наблюдение, като българската държава следва да представи екшън план за изпълнението му.

Съдебното решение на английски език може да бъде прочететно в сайта на съда