Пътниците имат право на частично възстановяване на стойността на техния влаков билет при значително закъснение, дори ако закъснението се дължи на непреодолима сила, предадоха от пресцентъра на Европейската Комисия у нас.
В регламента относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт1, се предвижда, че отговорността на железопътните предприятия при закъснение се урежда от Единните правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж2 при спазване на приложимите в тази област разпоредби от регламента.
Съгласно посочените единни правила, които са част от международното право и са възпроизведени като приложение към регламента, железопътният превозвач е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради закъснението пътуването не може да продължи или че неговото продължаване не може разумно да се иска в същия ден. Отговорността на превозвача обаче се изключва, ако закъснението се дължи на наличието на непреодолима сила, тоест на външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне.
От своя страна регламентът предвижда, че при закъснение, равно на или превишаващо един час, пътникът може да поиска от железопътната компания частично възстановяване на стойността на неговия билет. Размерът на обезщетението е минимум 25 % от стойността на билета при закъснение от 60 до 119 минути и 50 % от тази стойност при закъснение, равно на или превишаващо 120 минути. Регламентът не предвижда никакво изключение от това право на обезщетение, ако закъснението са дължи на непреодолима сила.
При тези обстоятелства Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) иска от Съда да установи дали железопътно предприятие може да бъде освободено от задължението си за изплащане на обезщетение за стойността на билета, ако закъснението се дължи на непреодолима сила. Административният съд трябва да се произнесе по жалба, подадена от австрийската железопътна компания ÖBB-Personenverkehr AG срещу решението, с което австрийската комисия за железопътен контрол я задължава да заличи от общите си условия разпоредба, изключваща изплащането на каквото и да било обезщетение при наличие на непреодолима сила.
В постановеното днес от Съда решение той най-напред констатира, че самият регламент не освобождава железопътните предприятия от задължението им за изплащане на обезщетение за стойността на билета, ако закъснението се дължи на непреодолима сила.
По-нататък Съдът отбелязва, че единните правила, които освобождават превозвача от задължението му за изплащане на обезщетение при наличие на непреодолима сила, се отнасят единствено за правото на пътниците да получат обезщетениевследствие на закъснение или отменяне на влак. От друга страна обаче предвиденото от регламента обезщетение, изчислено въз основа на стойността на билета за превоз, има съвсем друго предназначение, а именно да компенсира заплатената от пътника цена за услуга, която не е била изпълнена в съответствие с договора за превоз. Това е и вид парично обезщетение с еднократен и стандартизиран характер за разлика от предвидения в единните правила режим на отговорност, при който се налага извършването на индивидуална оценка на претърпяната вреда. Тъй като тези два режима на отговорност са напълно различни, освен еднократното обезщетение пътниците също така могат да предявят искове за обезщетение по реда на единните правила.
При това положение Съдът стига до извода, че предвидените в единните правила основания за освобождаване на превозвача от отговорност не са приложими в рамките на въведената с регламента система за обезщетяване. В това отношение Съдът подчертава, че подготвителните работи по регламента недвусмислено разкриват желанието на законодателя на Съюза да разшири обхвата на задължението за обезщетяване по отношение на случаите, в които превозвачите са освободени от задължението си за изплащане на обезщетение въз основа на единните правила.
Съдът отхвърля и прилагането по аналогия на правилата относно непреодолимата сила, които се съдържат в разпоредбите за правата на пътниците, използващи други превозни средства, като например самолет, кораб и автобус. Всъщност положението на предприятията, действащи в различните транспортни сектори не е сравнимо, тъй като различните видове транспорт не са взаимозаменяеми от гледна точка на условията за тяхното използване.
При тези обстоятелства Съдът отговаря, чежелезопътно предприятие не може да включва в общите си условия за превоз клауза, която го освобождава от задължението му за изплащане на обезщетение за стойността на билета поради закъснение, ако закъснението се дължи на непреодолима сила.