Националният омбудсман изпрати препоръка до министъра на финансите и до Висшия съдебен съвет (ВСС) за спешно решаване на проблема с неизпълнението на съдебни решения, с които на граждани са присъдени парични обезщетения от държавни органи, предадоха от пресцентъра на институцията.

Той пише, че съгласно чл. 519 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не се допуска принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Паричните вземания срещу тях се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет (чл. 519, ал. 2 от ГПК). Константин Пенчев напомня за Решение № 15 от 21.12.2010 г. по к. д. № 9/2010 г., в което Конституционният съд (КС) приема, че подобна уредба не противоречи на Конституцията. Съдът посочва, че положението на държавата е различно, защото нейното подчинение на закона се отличава от това на гражданите, тъй като в него се проявява т. нар. nobileofficium– държавата по дефиниция трябва да е почтена и отговорна. В този контекст принудителното изпълнение срещу вещи и парични суми – собственост на държавата, е неприложим способ за събиране на парични вземания, поради идентичността на субекта и обекта на принудата – държавата и нейната собственост.

В препоръката си Константин Пенчев пише: „В практиката си установих, че в много случаи държавните учреждения не действат, както се предполага и от цитираното решение на КС, „почтено и отговорно”, когато става въпрос за изпълнение на установени парични вземания срещу тях. Към мен са се обръщали жалбоподатели с искане за съдействие за изпълнение на влезли в сила съдебни решения срещу прокуратурата на Република България, Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други институции. Конкретен пример за липсата на механизъм и гаранции за изплащане на присъдени суми е случаят с г-нТодор Деянов, баща на малолетния Съвестин, изчезнал през 1997 г. Жалбоподателят е осъдил прокуратурата и тя трябва да му плати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на службите, заедно със законната лихва, считано от 07.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Към момента обезщетението все още не е изплатено”.

Омбудсманът напомня, че според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека забавеното по вина на властите изпълнение на съдебни решения и липсата на институционален контрол над изпълнението на такива решения представлява нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.„Липсата на средства в бюджета на съответните институции не може да служи като оправдание за забавянето или неизпълнението на плащането на присъденото задължение. В този смисъл в нормативната уредба няма достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите и не съществува действащ механизъм за изпълнението на влезли в сила съдебни решениясрещу държавни учреждения, с които се присъждат суми в полза на гражданите” – категоричен е Константин Пенчев. Той препоръчва на министъра на финансите и на ВСС да предприемат необходимите действия, които да гарантират изпълнението на парични вземания срещу държавните учреждения. Неговата конкретна препоръка е да се създаде резервен фонд към МФ и към ВСС, което да позволи изплащането в разумен срок на дължими суми на гражданите, установени с влезли в сила съдебни решения срещу държавни институции.