Международната подведомственост определя правораздавателния орган, който е компетентен за разглеждане и решаване на международни граждански дела.
Едно дело може да се определи като международно, когато с един от своите елементи (правораздавателен орган; страни по спорното правоотношение; предмет на делото; доказателствени средства и приложим закон; обект на изпълнение или обезпечение; място на изпълнение или зачитане на акта) попада под върховенството на една държава (поради наличието на териториална или лична връзка с нея), а с друг от своите елементи – под върховенството на друга държава.
Правните норми на българското законодателство, които уреждат
международната подведомственост се съдържат в международни актове –
многостранни международни договори (конвенции) и двустранни договори, по
които Република България е страна и в национални актове – Конституцията,
КМЧП, особени норми в ГПК, КТК и др.
Тъй като международният характер на делото зависи от
териториалната му или лична връзка с определена държава, то и нормите на
международната подведомственост очертават компетентността на българския
съд чрез тези два критерия.
II. Компетентност на българските съдилища, основана на
териториална връзка
1. На българския съд са подведомствени всички дела срещу
ответници, които имат в Република България обичайно местопребиваване,
седалище (според устройствения си акт) или местонахождение на
действителното си управление – чл. 4, ал. 1 КМЧП.
Българските съдилища са компетентни да разглеждат и искове срещу
юридическо лице, чийто клон е регистриран в Република България, когато
спорът е възникнал от преки отношения с клона – чл. 4, ал. 2 от КМЧП.
В посочените случаи териториалната връзка на делото с българските
съдебни органи е обстоятелството, че ответникът обичайно пребивава и
извършва дейност в Република България.
Изключение се допуска за лицата, които се ползват с право на
екстериториалност (аргумент от чл. 18 от ГПК). Екстериториалност означава
изключване на определени лица от юрисдикцията на дадена държава и
представлява императивна забрана за образуване на граждански дела срещу
тези лица пред съдебните й органи. Екстериториалността е известна още и
като „съдебен имунитет“. С такъв имунитет у нас се ползват чуждите държави
и техните дипломатически представители у нас по смисъла на Виенската
конвенция за дипломатическите отношения, ратифицирана от Република
България през 1968 г. (ВК). Съдебният имунитет, обаче, не освобождава
съответните лица от юрисдикцията на изпращащата държава – тяхната
отговорност може да се търси пред нейните съдилища (чл. 31, т. 4 от ВК).
Наред с това според чл. 18 от ГПК и чл. 31 и 32 от ВК българският съд
е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със
съдебен имунитет, в следните случаи: при отказ от съдебен имунитет; (чл. 18,
т. 1 ) по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на
задължението е в Република България; (чл. 18, т. 2 по искове за вреди от
непозволено увреждане, извършено в Република България; (чл. 18, т. 3 ) по
искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в
Република България; (чл. 18, т. 4 ) по дела, които са от изключителна
подведомственост на българските съдилища; (чл. 18, т. 5 ) и по искове за
наследство, когато дипломатическият агент действа като частно лице
(наследник, заветник, изпълнител или управител на завещание – чл. 31 и 32
от ВК.
Съдебният имунитет отпада и ако чуждата държава изрично се откаже
от него (чл. 32, т. 1 – 2 от ВК).
2. На българския съд са подведомствени делата по чл. 109 от
Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България
недвижими вещи – чл. 12, ал. 1 от КМЧП. Делата по чл. 109 от ГПК са тези,
които са образувани въз основа на искове за вещни права върху недвижим
имот, искове за делба на съсобствен недвижим имот, искове за граници и за
защита на нарушено владение върху недвижим имот, искове за сключване на
окончателен договор, искове за учредяване и прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот и искове за разваляне, унищожаване и обявяване
нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
Българските съдилища са компетентни да разглеждат и делата за
изпълнение или обезпечение върху недвижими вещи, намиращи се в
България, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни
права върху тях – чл. 12, ал. 1, предл. второ от КМЧП.
На българските съдилища са подведомствени и делата, образувани
въз основа на искове за вещни права върху движими вещи, които се намират
в Република България – чл. 12, ал. 2 от КМЧП.
Тук териториалната връзка на делото с българските съдебни органи е
фактът, че съответната вещ се намира на българска територия.
3. Българските съдилища и други органи са компетентни по исковете
по чл. 110 от Гражданския процесуален кодекс и другите производства,
свързани с наследяване, когато наследодателят към момента на неговата
смърт е имал обичайно местопребиваване в Република България, както и
когато част от имуществото му се намира в Република България – чл. 14 от
КМЧП.
Делата по чл. 110 от ГПК са тези, които са образувани въз основа на
искове за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за
делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба.
В случаите по тази точка териториалната връзка на делото с
българските съдилища е обичайното местопребиваване на наследодателя или
местонахождението на част от неговото имущество в Република България.
4. Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от
непозволено увреждане, когато вредоносното деяние е извършено в
Република България или вредите (или част от тях) са настъпили в Република
България – чл. 18, ал. 1 от КМЧП. В посочените случаи нашите съдилища са
компетентни и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на
лицето, чиято отговорност се търси – чл. 18, ал. 2 от КМЧП.
В горните хипотези териториалната връзка на делото с българските
съдебни органи е местоизвършването на деянието или настъпването на
вредите на българска територия.
5. Българските съдилища са компетентни по искове за авторски права
и за права, сродни на авторското, когато закрилата се търси на територията
на Република България – чл. 13, ал. 1 от КМЧП.
По искове за права върху обекти на индустриалната собственост
българските съдилища са компетентни, когато патентът е издаден или
регистрацията е извършена в Република България – чл. 13, ал. 2 от КМЧП.
В първия от случаите по тази точка териториалната връзка е мястото,
където се търси закрила, а във втория – мястото, където е издаден патентът
или е извършена регистрацията.
6. Българските съдилища са компетентни по искове за установяване
недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд
обстоятелства, за несъществуване на вписано обстоятелство, за
недействителност или прекратяване на дружество или друго юридическо
лице, за отмяна на актове на негови органи, за защита на членството, както и
за оспорване преобразуването на търговско дружество и за парично
уравняване при преобразуването, когато дружеството или друго юридическо
лице е регистрирано в Република България – чл. 19, ал. 1 от КМЧП във връзка
с чл. 104, т. 5 от ГПК и чл. 19, ал. 2 ат КМЧП.
В посочените хипотези териториалната връзка с България е мястото на
регистрация на съответното юридическо лице.
7. В чл. 15 от КМЧП се предвижда, че българските съдилища са
компетентни по искове от договорни отношения, когато мястото на
изпълнение на задължението е в Република България. Текстът ясно посочва
териториалната връзка – място на изпълнение на задължението.
8. Според чл. 17, ал. 1 от КМЧП делата по трудови спорове са
подведомствени на българските съдилища, когато работникът или служителят
обичайно полага своя труд в Република България.
Териториалната връзка в случая е не местожителство на някоя от
страните, а място, където работникът (без значение от процесуалното му
качество) полага своя труд.
III. Компетентност на българските съдилища, основана на лична
връзка
В случай че делото не е подведомствено на български съд поради
наличието на някоя от разгледаните в предходния пункт териториални връзки,
то може да им е подведомствено поради наличието на предвидена в закона
лична връзка. Целта на законодателя при използването на този критерий, е
била да осигури на българските граждани и юридически лица максимално
широка възможност за защита от български съд.
1. Подведомствено на българските съдилища е дело, по което ищецът
или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в
Република България – чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП.
В този случай местно компетентен в България е съдът по постоянния
адрес на ищеца (чл. 107, ал. 1, предл. посл. от ГПК).
Ако, обаче, ответникът чужденец има пълномощник или друг
представител в Република България, искът следва да се предяви пред съда
по техния постоянен адрес (аргумент от чл. 105, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, предл.
първо от ГПК).
Тази подведомственост, не може да се приложи, ако ответникът се
ползва със съдебен имунитет (аргумент от чл. 18 от ГПК и чл. 31 и 32 от ВК).
Разбира се и в този случай ще важат изключенията от настоящото изложение,
в които съдебният имунитет отпада.
Обсъжданата подведомственост няма да се прилага и ако делото е за
вещни права върху имот, намиращ се в чужда държава – арг. от чл. 109 от
ГПК и чл. 12 от КМЧП.
Личната връзка в хипотезите по този пункт III. 1. е българското
гражданство на ищеца. Това означава, че българските съдилища ще бъдат
компетентни и когато ответникът е с местопребиваване или седалище извън
страната.
2. Подведомствено на българските съдилища е и дело с ищец
български гражданин, който има постоянен адрес в чужда държава – арг. от
чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП и чл. 107, ал. 3 от ГПК. В този случай компетентен
да се произнесе е родово компетентния съд в София – виж пак чл. 107, ал. 3
от ГПК.
3. Чл. 14 от КМЧП допуска отклонение от международната
подведомственост на делата по искове за наследство, разгледана в пункт II.
Текстът предвижда, че ако наследодателят е български гражданин, искът
може да бъде предявен пред българския съд, макар наследството да е
открито в чужбина.
В този случай местно компетентен е съдът по последното
местожителство на наследодателя в България или съда, в чийто район се
намират неговите имоти – чл. 110, ал. 2 от ГПК.
4. На българските съдилища са подведомствени и делата срещу
българската държава и българските дипломатически представители в
чужбина, когато тези дела по силата на съдебния имунитет са изключени от
подведомствеността на чуждата държава – арг. от чл. 31, ал. 4 от ВК.
5. Следва да се отбележи, че правилата по т. 2 и 3 от този пункт III.
водят до стълкновение с подведомствеността на чуждата държава, с която
делото е териториално свързано. Затова е възможно чуждата държава да не
зачете решение на българския съд, който е обосновал своята юрисдикция с
някоя от посочените разпоредби (арг. от чл. 117, т. 1 от КМЧП). По тази
причина до предявяване на иск и разглеждане на делото от български съд
следва да се прибягва само в случай, че постановеното съдебно решение ще
се изпълнява у нас.
IV. Компетентност на българските съдебни органи по
международни изпълнителни, обезпечителни и охранителни дела
С оглед систематичност, хипотезите по този пункт са обединени не от
критерий за лична или териториална връзка, а от критерия за вида на делата.
1. Компетентност по изпълнителни и обезпечителни дела
Българските изпълнителни органи са компетентни за извършване на
действия по принудително изпълнение, когато задължението – предмет на
тези действия, трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в
Република България или обектът на тези действия се намира в Република
България – чл. 26 от КМЧП.
За изпълнителните дела също ще се прилагат правилата за съдебния
имунитет и изключенията от него – чл. 31, ал. 3 от ВК.
Българските съдилища са компетентни да обезпечат иск, ако
предметът на обезпечителната мярка се намира в Република България и
решението на чуждестранния съд може да бъде признато и изпълнено в
Република България – чл. 25 от КМЧП.
Тази компетентност на българските съдилища не е обусловена от
компетентност на българския съд да разгледа обезпечавания иск по
същество. Т.е. – обсъжданата компетентност се отнася и за искове, за чието
разглеждане по същество българските съдилища не са международно
компетентни – арг. пак от чл. 25 от КМЧП. По тази причина в чл. 25 от КМЧП е
добавена и особена предпоставка – решението на чуждестранния съд да може
да отговаря на условията за признаване и изпълнение в Република България.
В случаите по тази точка компетентността на българските съдебни
органи е основана на териториална връзка, а за обезпечителните дела тя е
обусловена и от наличието на предпоставките за признаване и изпълнение на
чуждестранното решение в Република България.
2. По охранителни дела
а) Охранителните производства са подведомствени на български съд в
общия случай, когато молителят е български гражданин – чл. 4, ал. 1, т. 2 от
КМЧП. Както бе вече посочено в пункт III. 1. в този случай компетентността
на българския съд е основана на лична връзка.
б) Българските съдилища са компетентни за разглеждане на делата по
обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е български
гражданин или е имало известно обичайно местопребиваване в Република
България – чл. 5, т. 4 от КМЧП.
В този случай компетентността на българския съд е основана и на
лична и на териториална връзка. Особеност при личната връзка е
обстоятелството, че български гражданин трябва да бъде не ищецът, а
ответникът.
в) Охранителните нотариални производства за прехвърляне на
собственост върху недвижими имоти са международно подведомствени на
българския нотариус, в чийто район се намира имотът – чл. 570, ал. 1 от ГПК.
Същото се отнася за вписванията, отбелязванията и заличаването относно
недвижими имоти у нас – те са международно подведомствени на съдията по
вписванията, от службата по вписванията в чийто район се намира имотът.
В този случай компетентността на българските органи е основана на
териториална връзка.
V. Компетентност на българските съдебни органи, основана на
особени правила
Посочените особени правила въвеждат различна подведомственост от
разгледаната по-горе обща подведомственост, основана на лична или
териториална връзка и се отнасят само за определени международни искови
дела.
Следва, обаче, изрично да се отбележи, че за разглеждането на
долупосочените категории дела българските съдилища са компетентни и в
общите случаи по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от КМЧП (т.е. – в общите случаи на
компетентност поради лична или териториална връзка).
1. Особена подведомственост по брачни дела
а) Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако
единият от съпрузите е български гражданин – чл. 7 от КМЧП. Особеното в
случая е, че качеството на българския гражданин (ищец или ответник) няма
значение. Следователно в отклонение на правилото по пункт III. 1., брачен
иск пред български съд може да се предяви и от чужденец с местожителство
в чужбина, дори и когато ответникът – български гражданин, също е с
местожителство в чужда държава.
б) Брачните искове са подведомствени на българските съдилища и
ако един от съпрузите има обичайно местопребиваване в Република България
– чл. 7 от КМЧП.
Особено и в този случай е обстоятелството, че законодателят не
отдава значение на въпроса какво е качеството (ищец или ответник) на
съпругът, който има обичайно местопребиваване в България. Това означава,
че в отклонение от правилото по пункт II. 1. българските съдилища ще са
компетентни да разгледат и иск срещу ответник, който не живее в България.
в) Международната подведомственост на съответното брачно дело на
ост на гражданските дела български съд има за последица неговата компетентност да се произнесе и за мерките относно децата, дори и последните да са чужди граждани.
г) При условията на чл. 7 от КМЧП (разгледани в б. „а“ и „б“ от тази
точка) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и
имуществени отношения между съпрузите – чл. 8 от КМЧП.
2. Особена подведомственост по дела за осиновяване
Българските съдилища и други органи са компетентни по делата за
допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване, когато
осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е
български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република
България – чл. 10, ал. 1 от КМЧП.
Българските съдилища са компетентни и по делата за имуществени
отношения между осиновител и осиновен, когато осиновителят или
осиновеният е български гражданин или има обичайно местопребиваване в
Република България.
Особеностите в посочените случаи са идентични с тези при
подведомствеността на брачните дела – няма значение коя от страните е
български гражданин или има обичайно местопребиваване в България – чл.
10, ал. 2 от КМЧП.
Самата процедура по осиновяване на български гражданин от
чужденец се урежда в чл. 84 от КМЧП.
Компетентността по дела при осиновяване е уредена в чл. 10 от
КМЧП.
3. Особена подведомственост на делата за издръжка
Българските съдилища са компетентни по искове за издръжка и когато
търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България –
чл. 11 от КМЧП.
И в този случай особеността е свързана с обстоятелството, че
законодателят се отклонява от правилото, че териториалната връзка обуславя
компетентност на българските съдилища само когато ответникът има обичайно
местопребиваване в България.
4. Особени правила за определяне на подведомственост на
делата, свързани с търговското корабоплаване
На български съд са подведомствени споровете, възникнали от
отношенията, свързани с търговското корабоплаване, когато страните по
спора не са уговорили друго и седалището на корабопритежателя е в
Република България – чл. 25, ал. 2 от Кодекса за търговско корабоплаване.
Особеността на правилото отново е свързана с обстоятелството, че
териториалната връзка на корабопритежателя с Р. България обуславя
компетентност на българските съдилища не само, когато корабопритежателят
е ответник.
5. Особена подведомственост по дела за лични права
Според чл. 5, т. 1 – 3 от КМЧП българските съдилища и други органи
са компетентни:
1. по делата за промяна или защита на името, когато лицето е
български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република
България;
2. по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност на
български граждани, както и по делата за отмяна на ограничаване или
лишаване от дееспособност на български граждани;
3. по делата за учредяване и прекратяване на настойничество или
попечителство, когато лицето, което се поставя под настойничество или
попечителство, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в
Република България;
В случаите по тази точка, както и в тези по следващите т. 6 и т. 7
особеността на правилата за подведомственост също произтича от факта, че
законодателят отдава значение на личната или териториална връзка с
България без значение, какво е процесуалното положение (ищец или
ответник) на лицето, което има такава връзка.
6. Особена подведомственост по дела за произход
Според чл. 9, ал. 1 от КМЧП българските съдилища и други органи са
компетентни по производствата за установяване и оспорване на произход,
когато детето или родителят, който е страна, е български гражданин или има
обичайно местопребиваване в Република България.
При същите условия компетентността на българските съдилища важи и
по делата за лични и имуществени отношения между родители и деца – чл. 9,
ал. 2 от КМЧП.
7. Особена подведомственост по дела за права на потребители
Според чл. 16, ал. 1 от КМЧП българските съдилища са компетентни
по искове на потребител, когато той има обичайно местопребиваване в
Република България и са налице условията по чл. 95, ал. 2 от КМЧП.
8. Особена подведомственост поради връзка между дела
По искове срещу няколко ответници (субективно съединени искове)
българските съдилища са компетентни, ако основанието за компетентност е
налице по отношение на един от ответниците – чл. 20 от КМЧП.
Когато българските съдилища са компетентни по един от предявените
от ищеца обективно съединени искове, те са компетентни да разгледат и
останалите, ако връзката между делата налага общото им разглеждане – чл.
21, ал. 1 от КМЧП.
Когато българските съдилища са международно компетентни по
първоначалния иск, те са компетентни и по насрещния иск при условията на
чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс – чл. 21, ал. 2 от КМЧП.
В разгледаните по-горе хипотези особеното е, че поне едно от
съвместно разглежданите дела няма никаква връзка с българските съдилища,
но се подчинява на връзката, която има другото дело.
VI. Видове международна компетентност на българските съдебни
органи
1. Изключителна компетентност
Тя е налице, когато българският закон не допуска защита или
съдействие от чужди съдебни органи, а възлага делото само на българските
съдебни органи. По тези дела не е възможно дерогиране на
подведомствеността на българските съдебни органи по съгласие на страните
по делото – арг. от противното на чл. 23, ал. 1, изр. първо от КМЧП.
Решението на чужд съд по дело, което е от изключителната компетентност на
българските съдилища, не може да бъде зачетено у нас (аргумент от чл. 117,
т. 1 от КМЧП). Международната компетентност на българските съдилища и
други органи е изключителна само когато това е изрично предвидено в КМЧП
или друг нормативен акт – чл. 22 от КМЧП.
Към настоящия момент действащото българско законодателство
предвижда следните случаи на изключителна компетентност:
а) Изключителна е компетентността на българските съдилища по дела
за вещни права върху недвижими имоти на българска територия – чл. 12, ал.
1 от КМЧП (това са делата, разгледани в пункт II. 2. с изключение на делата
за движими вещи).
б) Изключителна е компетентността на българския нотариус за
удостоверяване на сделки с вещни права върху недвижими имоти на
територията на Република България (чл. 570, ал. 1 от ГПК).
Изключителна е и подведомствеността на изпълнителното дело когато
задължението трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в
Република България или обектът на тези действия се намира в Република
България – чл. 26 от КМЧП.
в) Изключителна е и компетентността на българските съдилища по
искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в
регистъра на окръжния съд обстоятелства, за несъществуване на вписано
обстоятелство, за недействителност или прекратяване на дружество или друго
юридическо лице, за отмяна на актове на негови органи, за защита на
членството, както и за оспорване преобразуването на търговско дружество и
за парично уравняване при преобразуването, когато дружеството или друго
юридическо лице е регистрирано в Република България – чл. 19, ал. 1 от
КМЧП във връзка с чл. 104, т. 5 от ГПК и чл. 19, ал. 2 от КМЧП.
г) Компетентността на българските съдилища е изключителна и по
искове за права върху обекти на индустриалната собственост, когато патентът
е издаден или регистрацията е извършена в Република България – чл. 13, ал.
2 от КМЧП.
2. Паралелна компетентност
Тя е налице, когато българският закон допуска делото да бъде
образувано както пред български, така и пред съд на чужда държава.
Паралелна е всяка компетентност на българските съдилища, която не е
изключителна.
В случаите на паралелна подведомственост на чуждия съд,
постановеното от него решение следва да бъде зачетено у нас, ако са налице
и другите условия за това (чл. 117 и сл. от КМЧП).
В чл. 548 от ГПК е предвиден особен случай на паралелна
подведомственост за установяване на факти с правно значение, които са
настъпили в чужбина. Според посочената разпоредба удостоверяването на
такива факти е от компетентността на органите на чуждата държава, на чиято
територия тези факти са настъпили. По тези дела българският съд е
компетентен само ако бъде доказано, че чуждите органи отказват да
удостоверят факта.
VII. Дерогиране на международната компетентност на
съдилищата
1. Дерогиране международната компетентност на българските
съдилища
Такова дерогиране е допустимо само в изрично предвидените от
закона случаи.
а) Такъв случай е визиран в чл. 23, ал. 1 от КМЧП. Посочената
разпоредба предвижда, че когато предмет на делото е имуществено право и
спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то
може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между
страните.
Доколкото от споразумението не следва друго, смята се, че то
създава изключителна компетентност на съответния чуждестранен съд по
спора, за който е сключено – чл. 23, ал. 3 от КМЧП.
Възможността по чл. 23, ал. 1 от КМЧП е ограничена в следните
посоки:
– тя не се прилага по исковете за издръжка – чл. 23, ал. 1, предл.
посл. от КМЧП.
– споразумение за избор на съд за делата по трудови спорове и за
права на потребители е допустимо само ако се сключва след възникването на
спора – чл. 17, ал. 2 от КМЧП и чл. 16, ал. 2 от КМЧП.
б) Чл. 25, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване съдържа
разпоредба, аналогична на чл. 23, ал. 1 от КМЧП и допуска дерогиране
подведомствеността на българските съдилища при наличието на следните
условия: спорът да е възникнал от отношения, свързани с търговското
корабоплаване; една от страните да е със седалище в или гражданин на
друга държава; да има споразумение на страните за разглеждане на спора от
съд в една от двете държави или в трета държава.
2. Дерогиране международната подведомственост на чужд съд
При наличие на условията по предходната точка може да бъде
дерогирана международната подведомственост на съдилищата на чужда
държава, т.е. – при посочените условия и с посочените последици на
българските съдилища може да се възложи дело, подведомствено на
чуждестранен съд – чл. 23, ал. 2 от КМЧП, чл. 17, ал. 2 от КМЧП, чл. 23, ал. 3
от КМЧП и чл. 25, ал. 1 от КТК.
Чл. 24 от КМЧП предвижда и още една възможност за дерогиране
компетентността на чуждестранните съдилища. Текстът постановява, че когато
компетентността на българските съдилища може да бъде уговорена със
споразумение по чл. 23, ал. 1, тя се уговорен учредява и без такова
споразумение, ако ответникът в срока за отговор на исковата молба я приеме
изрично или мълчаливо чрез действия по съществото на спора.
VIII. Задължения на българския съд във връзка с международната подведомственост на делата
1. Съдът следи служебно за спазване правилата на международната
подведомственост т. е. – за съдебния имунитет на страните, своята
компетентност и компетентността на чужд съд – чл. 28, изр. първо от КМЧП.
Съдът следи служебно и за последващото възникване на
международна компетентност по съответното дело – арг. от чл. 27, ал. 2 от
КМЧП във връзка с чл. 28, изр. първо от КМЧП. В този смисъл чл. 27, ал. 2 от
КМЧП изрично предвижда, че ако при образуването на делото
международната компетентност не е била налице, тя се учредява, ако
основанието за нея възникне в хода на производството. Ако, обаче,
основанието за международната компетентност е съществувало при
образуване на делото, тя се запазва при последващото му отпадане в хода на
производството – чл. 27, ал. 1 от КМЧП.
2. Съдът следи само по отвод на ответника за наличието на
споразумение за дерогиране на международната му подведомственост по
делото в полза на чужд съд – чл. 23, ал. 1, изр. второ. В този случай отводът
на ответника трябва да бъде заявен в срока за отговор на исковата молба и
преди той да е взел становище по съществото на спора – чл. 23, ал. 1,
изречение второ.
3. Определението за наличие или липса на международна
подведомственост подлежи на въззивно и касационно обжалване с частна
жалба – чл. 28, изр. второ и чл. 15, ал. 2 от ГПК.