Престъпления, които попадат в областите на особено тежката престъпност, изброени в Договора за функционирането на Европейския Съюз, могат да обосноват мярка за експулсиране на гражданин на Съюза, дори да е живял повече от десет години в приемащата държава членка.

Подобна мярка обаче е обусловена от обстоятелството поведението на съответното лице да представлява действителна и настояща заплаха, която засяга основен интерес на тази държава.

Директивата относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки1 предвижда условията за упражняване на това право и неговите ограничения по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Така приемащата държава членка не може да вземе решение за експулсиране срещу гражданин на Съюза, който е придобил право на постоянно пребиваване (след изтичане на непрекъснат период от поне пет години), освен в случай на сериозни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност. Когато този гражданин на Съюза е пребивавал на територията на приемащата държава членка през последните десет години, решение за експулсиране може да бъде взето само по императивни съображения, свързани с обществената сигурност.

Г-н I., италиански гражданин, живее в Германия от 1987 г. Той не е женен и няма деца. Не е завършил училище или професионално обучение и работи в Германия само от време на време.

През 2006 г. Landgericht Köln (регионален съд Кьолн) осъжда г-н I. на седем години и шест месеца лишаване от свобода за сексуално посегателство, сексуално насилие и изнасилване на ненавършило пълнолетие момиче, което към момента на започване на деянията е на осемгодишна възраст. Деянията, които са в основата на тази присъда, са извършвани в периода от 1990 г. до 2001 г. Г-н I. е в затвора от януари 2006 г. и ще изтърпи наказанието си лишаване от свобода до юли 2013 г.

С решение от 6 май 2008 г. германските органи установяват загубването на правото на г-н I. на влизане и пребиваване по силата на германското право, по-специално по съображения, свързани с тежестта на извършените престъпни деяния и с опасността от рецидив, и му разпореждат да напусне германската територия, като в противен случай ще бъде експулсиран в Италия. Г-н I. обжалва по съдебен ред това решение за експулсиране.

Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen (висш регионален административен съд на Land Rhénanie-du-Nord-Westphalie, Германия) в рамките на въззивно производство отправя запитване до Съда във връзка с тълкуване на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, с които може да се обоснове експулсиране на гражданин на Съюза, който пребивава повече от десет на територията на приемащата държава членка.

В решението си, постановено днес, Съдът напомня най-напред, че вече е приел2, че борбата с престъпността, свързана с трафика на упойващи вещества от организирана група, може да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“.

По-нататък Съдът уточнява, че понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“ предполага не само, че е накърнена обществената сигурност, но и че подобно накърняване е особено тежко, за което свидетелства употребата на израза „императивни съображения“.

В съществена степен държавите членки са свободни да определят изискванията, свързани с обществената сигурност, според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави членки и в различните периоди от време, по-специално като обосноваване на дерогацията от основния принцип за свободното движение на лицата. Все пак тези изисквания следва да се разбират в строг смисъл, така че техният обхват не може да бъде определен едностранно от всяка от държавите членки, без контрол от страна на институциите на Европейския съюз.

Съдът подчертава, че за да се прецени дали извършените от г-н . I. престъпни деяния могат да попадат в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, следва да се вземе предвид обстоятелството, че сексуалната експлоатация на деца попада в областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, които изрично са предвидени в Договора3 и в които законодателят на Съюза може да се намеси.

Впрочем според Съда държавите членки могат да приемат, че престъпления като посочените в член 83 ДФЕС съставляват особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото, което може да представлява пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“. При все това тези престъпления, могат да обосноват мярка за експулсиране единствено ако по начина на извършването им те се характеризират като особено тежки, което запитващата юрисдикция следва да провери въз основа на самостоятелно разглеждане на конкретния случай, с който е сезирана.

Евентуалният извод на запитващата юрисдикция обаче, че съгласно ценностите, присъщи на правния ред на държавата членка, към която тя принадлежи, престъпни деяния като извършените от г-н I. представляват пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението, не следва да води непременно до експулсирането на съответното лице.

Всъщност правото на Съюза обуславя всяка мярка за експулсиране от обстоятелството поведението на съответното лице да представлява действителна и настояща заплаха, която засяга основен интерес на обществото или на приемащата държава членка, извод, който предполага по принцип наличието на тенденция при съответното лице да запази това поведение и за в бъдеще. Освен това, когато е приета мярка за експулсиране като наказание или юридическа последица от наказание лишаване от свобода, но тази мярка е изпълнена след повече от две години от приемането ѝ, държавите членки трябва да проверят дали засегнатото лице представлява действителна и настояща заплаха зa обществената сигурност и да преценят дали е настъпила съществена промяна в обстоятелствата след момента на приемане на решението за експулсиране.

Накрая Съдът уточнява, че преди да приеме решение за експулсиране от територията по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, приемащата държава членка трябва да вземе предвид по-специално продължителността на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в тази държава и степента на неговите връзки със страната на произход.

Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ №°66/12
Люксембург, 22 май 2012 г.

Решение по дело C-348/09
I./Oberbürgermeisterin der Stadt Remscheid

Пълният текст на решението може да видите Тук