Адвокат Данаил Калинчев се е обърнал към Висшия адвокатски съвет с предложение да сезира Конституционния съд с искане за отмяна на текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), което се превърна в първото дело, образувано в КС по искане на висшия орган на адвокатурата.

Искането, с което адвокат Калинчев сезира ВАдС, е породено от казус от адвокатската му практика. С измененията на ЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е създаден § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, който гласи, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от закона. В чл. 37и от ЗСПЗЗ се предвижда определена плътност на животни за определена площ. Например, за да имаш право да ползваш 10 дка земя от 1 до 7 категория, трябва да имаш почти 7 кози.

В закона е предвидено, че ако тези нови изисквания не са спазени, договорите се прекратяват от кмета на община – за общинските земи, или от директора на областната дирекция „Земеделие” – за държавни земи.

Законодателят е въвел тези нови изисквания с мотива, че имало недостиг на пасища за животновъди. Оказало се обач, че ако това е вярно за някои райони на България, за други съвсем не е така. Не само това – животновъдите е трябвало да увеличат животните си почти 7 пъти или ако са ползватели, които нямат животни, да закупят такива, за да могат да ползват земите, за които вече имат сключен договор за наем или аренда. Това се е оказало непосилно за повечето хора и така масово са били прекратявани вече сключени договори.

Висшият орган на адвокатурата смята, че тези промени в закона са явно несправедливи. Въвеждането на нови изисквания с обратна сила за вече сключени договори, които са непосилни за изпълнение от повечето ползватели, е нарушение на принципа за неретроактивност на правните норми и нарушава принципа на правната сигурност. Същевременно, отнемането на правото на ползване, което е част от правото на собственост, според практиката на Конституционния съд е равнозначно на експроприация, за която обаче трябва да е предвидено обезщетение. Такова в закона няма.

Нарушава се и чл. 19 от Конституцията, като се засяга свободната стопанска инициатива, която има нужда от законова сигурност за правните субекти при осъществяване на стопанската дейност, а с промените, в условията на сключен договор, със закон се създава ситуация на несигурност. Повечето засегнати имат кредити, които не е ясно как ще върнат, след като загубят приходите си от прекратените им договори. Във Франция, например, има прост принцип – прилага се законът, действал по времето на сключване на договора. Всякакви законодателни промени, които променят условията на вече сключени договори, се смятат за ретроактивни закони, които могат да нарушат принципа на правовата държава, освен ако засегнатите лица придобиват права, но настоящата ситуация не е такава.

Повече подробности по темата можете да прочетете тук.