Корупцията продължава да бъде предизвикателство за Европа. Тя засяга всички държави — членки на Европейския съюз (ЕС), и коства около 120 милиарда евро годишно на икономиката на ЕС. Държавите членки предприеха много инициативи през последните години, но с променливи резултати и трябва да се направи повече за предотвратяването и наказването на корупцията. Това са някои от заключенията в първия по рода си доклад на ЕС за борбата с корупцията, публикуван днес от Европейската комисия.

Докладът съдържа описание на положението във всяка държава членка: какви антикорупционни механизми съществуват, кои от тях функционират добре, какво може да се подобри и по какъв начин. Главите, посветени на отделните държави, на английски език и на езика на съответната държава, можете да намерите тук: http://ec.europa.eu/anti-corruption-report

Докладът показва, че в различните държави членки естеството и равнището на корупцията и ефективността на мерките, предприети за борба с нея, се различават. От него става ясно още, че на корупцията следва да се отдаде по-голямо внимание във всички държави членки.

Това сочат и резултатите от публикуваното днес проучване на Евробарометър за нагласите на европейците по отношение на корупцията. Според проучването три четвърти (76 %) от европейските граждани са на мнение, че тя е широкоразпространена, а повече от половината (56 %) смятат, че равнището ѝ в тяхната страна е нараснало през последните три години. 8 % от европейците (един на всеки дванадесет) твърдят, че са имали личен опит или са били свидетели на корупция през изминалата година. Резултатите от проучването на Евробарометър можете да намерите тук.

„Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, вреди на европейската икономика и лишава държавите от така необходимите данъчни приходи. Държавите членки са извършили много през последните години в борбата с корупцията, но днешният доклад показва, че това никак не е достатъчно. В доклада се дават препоръки за по-нататъшни действия и очаквам с нетърпение да работя съвместно с държавите членки в тази насока“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар на ЕС в областта на вътрешните работи.

Борбата с корупцията отдавна е приоритет за България, а законодателните реформи доведоха до създаването на нови структури. Въпреки това корупцията продължава да се шири. В доклада ни днес Европейската комисия предлага на България да предпазва институциите за борба с корупцията от политическо влияние и да назначава управленските им кадри съобразно прозрачна процедура, основаваща се на качествата на кандидатите. Случайното разпределение на делата в съдилищата следва да се гарантира чрез ефективна общонационална система. Комисията предлага също така да бъде приет етичен кодекс за народните представители, а в областта на обществените поръчки да се налагат възпиращи санкции, както на национално, така и на местно равнище.

Освен анализ на ситуацията във всяка държава — членка на ЕС, Европейската комисия представя и две обширни проучвания на общественото мнение. Повече от три четвърти от европейските граждани и 84 % от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Четири процента от европейците и 11 % от българите споделят, че през изминалата година им е бил поискан или се е очаквало да дадат подкуп. Само 9 % от българите — най-ниският дял в ЕС — смятат, че се провеждат достатъчно наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики.

Корупцията засяга всички държави членки по най-различни начини

Някои от основните тенденции, свързани с корупцията в рамките на ЕС, са:

1. Механизми за контрол

• Използване на превантивни политики (напр. етични правила, мерки за повишаване на осведомеността, лесен достъп до информация от обществен интерес). В областта на предотвратяването на корупцията има големи различия между държавите членки. При някои ефективната превенция е допринесла за изграждането на добра репутация на държави с ниски равнища на корупция, докато в други изпълнението на превантивните политики е неравномерно и с ограничени резултати.
• Външни и вътрешни механизми за контрол. В много държави членки вътрешните проверки на процедурите в публичните органи (особено на местно равнище) са слаби и некоординирани.
• Конфликти на интереси. Правилата относно конфликтите на интереси се различават в отделните държави членки, а механизмите за проверка на декларациите за конфликт на интереси често се оказват недостатъчни. Рядко се прилагат санкции за нарушаване на правилата и те често са твърде ниски.

2. Наказателно преследване и наказания

• Наказателноправни разпоредби, квалифициращи корупцията като престъпление, като цяло са налице и съответстват на стандартите на Съвета на Европа, ООН и законодателството на ЕС. Въпреки това Рамково решение 2003/568/ПВР относно борбата с корупцията в частния сектор не е транспонирано еднакво добре от държавите членки в тяхното национално право.
• Ефикасността на правоприлагането и наказателното преследване при разследване на корупцията варират значително в различните държави на ЕС. В някои държави членки се наблюдават отлични резултати. В други успешните случаи на наказателно преследване са рядкост или разследванията са твърде продължителни.
• В повечето държави членки липсват подробни статистически данни за корупционната престъпност, което затруднява сравняването и оценката. В някои държави членки процедурни правила, включително правилата относно отмяната на имунитета на политиците, възпрепятстват разследването на случаите на корупция.

3. Политическо измерение

• Политическа отговорност. Почтеността в политиката остава проблем за много държави от ЕС. Така например, политическите партии и изборните органи на централно или местно ниво рядко имат етични кодекси, като последните често не са особено строги.
• Финансиране на политическите партии. Въпреки че много държави членки са приели по-строги правила за финансирането на политическите партии, все още са налице съществени недостатъци. В ЕС рядко се налагат възпиращи санкции за незаконното финансиране на партиите.

4. Рискови области

• В държавите членки рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище.
• В редица държави членки градското развитие и строителството, както и здравеопазването, са сектори, уязвими по отношение на корупцията, .
• При контрола на държавните предприятия се наблюдават известни недостатъци, които повишават тяхната уязвимост по отношение на корупцията.
• Дребната корупция продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки.

Обществени поръчки: област, която е уязвима по отношение на корупцията

Докладът включва специална глава, посветена на обществените поръчки. Това е много важна област за икономиката на ЕС, тъй като приблизително една пета от БВП на ЕС се изразходва всяка година от публични образувания за закупуването на стоки, за услуги и строителни работи. Същевременно това е и област, която е предразположена към корупция.

В доклада се призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и се предлагат подобрения в механизмите за контрол на редица държави членки. Подробна информация и конкретни въпроси, на които се предлага да се обърне допълнително внимание, се съдържат в главите по държави.

Докладът на ЕС за борбата с корупцията обхваща всичките 28 държави — членки на ЕС. Той се състои от:

• Обща глава, в която се обобщават основните констатации, описват се тенденциите в ЕС, свързани с корупцията, и се анализират начините, по които държавите членки се справят с корупцията в сферата на обществените поръчки.
• 28 глави по държави, които съдържат кратък преглед на положението с корупцията, като се посочват проблемите, заслужаващи допълнително внимание, и се подчертават добрите практики, които биха могли да послужат като пример за други държави.
• Докладът включва и резултатите от две проучвания на Евробарометър за това как се възприема корупцията от европейските граждани, от една страна, и от предприятията, от друга.