Ново ТР относно решение на ООд като условие за действителност на разпоредителна сделка с имот

PractikaВ новото тълкувателно решение върховният касационен съд реши следното:
1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители).
2. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСТГК, докладчик съдията Росица Ковачева

Тълкувателно дело № 3/2013 г. е образувано с Разпореждане от 30.01.2013 г. на Председателя на Върховния касационен съд по предложение на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Търговска колегия, и на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, основано на постановено по чл. 292 ГПКОпределение № 14/18.01.2013 г. по т. д. № 1204/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II отделение и по предложение на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Търговска колегия, и на зам. председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, поради противоречива съдебна практика, по въпросите:

1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 от Търговския закон, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества.

По първия въпрос: Необходимо ли е решение на ОС на ООД за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на ОС, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

Някои съдилища приемат, че не е нищожна разпоредителна сделка, сключена от управителя на ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като волеизявлението е на представителния орган, актовете на други органи не са волеизявления по сделката. Считат, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора за продажба и няма правно значение за валидността му, а има значение в отношенията между дружеството и управителя, като законодателят по съображения за осигуряване стабилност на търговския оборот, е кредитирал изразената от представителния орган воля пред действително формираната. За случаите на предварителен договор излагат, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е пречка за обявяването му за окончателен, тъй като с подписване на договора е осъществено представителство и е изразено съгласие. Сочат, че решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е предпоставка по чл. 363 ГПК, нито условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, като нормата на чл. 137 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга представителството. Аргументират се, че решенията на ОС не се вписват, затова съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица, и при разминаване между формираната действителна воля и изразената от управителя воля, в отношенията с трети лица, законът дава предимство на последната.

Други съдилища приемат, че договор, сключен от ООД без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е недействителен поради липса на воля, на съгласие, а за предварителен договор, сключен без решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ – че липсата на решение не води до недействителност на предварителния договор, но за да бъде уважен искът за обявяването му за окончателен, решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение. Считат, че изискването е относимо към формиране волята на търговеца, като общото събрание е волеобразуващ орган, той изразява съгласие за сключване на сделката – въпрос от изключителната му компетентност, а не управителят, който е обвързан от формираната от ОС воля.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно първото разрешение.

За решаването на въпроса следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им – за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи.

Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган – с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност – организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, съгласно чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица“. Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя. Очевидна е разликата на съответните разпоредби за ООД в ТЗ с чл. 114, ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа – разпоредба, която изрично ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като изисква за изброените в нея категории сделки предварително овластяване от общото събрание на акционерите. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.

При органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност.

Сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор. Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно – организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя.

По втория въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества.

Някои съдилища приемат, че за търговска сделка, сключена между две дружества с ограничена отговорност, чрез едно и също лице, като органен представител, не се прилага разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тъй като страни по договора са юридическите лица, а не представляващите ги лица.

Други съдилища приемат, че забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, се прилага при органното представителство. Считат, че не може да се осъществи освобождаване от забраната, тъй като представляван е юридическото лице, което не формира самостоятелно воля, а извършва правни действия чрез представителя си. Аргументират се, че волята на управителя не би могла да бъде заместена от друг орган – общо събрание, което няма правомощие да осъществява представителни функции с даване на съгласие за извършване на сделки. Поддържат, че ОС не може да потвърди сделка, сключена от управителя при забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и че сделката е нищожна поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд приема за правилно първото разрешение.

Въпросът за приложението на общите правила на чл. 38, ал. 1 ЗЗД при договаряне сам със себе си към органното представителство, е поставен за разрешаване във връзка с търговска сделка, сключена чрез едно и също лице, като органен представител на две търговски дружества.

Отговорът на въпроса е обусловен от същността на органното представителство на юридическите лица, което е начин на волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ.

Когато едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице – правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител. Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител, който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи правни последици в сферата на представлявания. Не са налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван. Не са налице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД визира субектно ограничение на валидно възникнало представителство и касае сделка, сключена въз основа на изразена чужда воля.

Органното представителство гарантира участието на ЮЛ в оборота. Органният представител е неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е недопустимо. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията между ЮЛ и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на последните (чл. 240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител. Той може да извършва правни действия в границите на правоспособността, тъй като те са граници и на дееспособността. Правоспособността на ЮЛ е по правило неограничена. Ограничаването на дееспособността на представителния орган с актове на други органи на ЮЛ, би поставило различни граници на дееспособността в рамките на правоспособността, което е недопустимо.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е в частта за представителството, затова с нея не може да се ограничи възможността ЮЛ да формира воля. На органния представител е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ. Той е изразител на волята на самото юридическо лице. В процеса на волеобразуване и волеизявяване не могат автоматично да се прилагат ограничения, предвидени за представителството по ЗЗД.

В търговското право съществуват ограничения за сключване на сделки при конфликт на интереси. В чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа е уредена недействителността на определени сделки, сключени при конфликт на интереси, без изричното овластяване от общото събрание на публичното дружество, но този режим е изключителен и не може да бъде прилаган към други сделки, нито към сделки, извършени от непублични дружества.

В Търговския закон има специални разпоредби (чл. 142чл. 240б ТЗ), които предвиждат санкции срещу конкурентна дейност (респ. срещу евентуална възможност за накърняване интересите на дружеството), извършвана от представляващия ТД, които разпоредби не са за договаряне сам със себе си.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд

 

РЕШИ:

1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).

2. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

 

Напиши коментар

Трябва да сте влезли, за да публикувате коментар.

Архив