Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България за наложени от Върховния касационен съд (ВКС) високи съдебни такси по дело, заведено срещу прокуратурата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото се води от Николай Димитров от Силистра, който през септември 1997 г. е бил обвинен в измама и задържан за 3 месеца. През 2000 г. Окръжният съд в Силистра го осъдил на 5 г. затвор, но след това Варненският апелативен съд отменил присъдата и върнал делото за доразследване. През 2002 г. обаче прокуратурата прекратила производството поради липса на доказателства.

След това Димитров завел иск по ЗОДОВ за 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неоснователното му обвинение и осъждане и за незаконното му задържане под стража.

Окръжният съд уважил иска му частично – за 6000 лв., апелативният съд оставил в сила решението, а ВКС увеличил присъдената сума с още 3000 лв. Димитров бил осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 2480 лв., което по същество се равнява на почти 1/3 от присъденото му обезщетение.

В жалбата си до ЕСПЧ Димитров е написал, че осъждането да плати тази сума, на практика е довело до намаляване размера на присъденото му обезщетение, с което пък държавата e ограничила правото му на достъп до съд.

Европейският съд не приема възражението на правителството, че след като таксата се определя в края на процеса, а не в неговото начало, не би могло да се твърди, че е допуснато ограничение на правото на достъп до съд. Съдът припомня, че нееднократно се е произнасял, че налагането на значителна финансова тежест дори и след приключване на производството, може да действа като ограничение на правото на съд (Stankov v. Bulgaria, no. 68490/01, 12 July 2007; Mihalkov v. Bulgaria, no. 67719/01, § 55, 10 April 2008; Tzvyatkov v. Bulgaria, no. 20594/02, § 26, 12 June 2008. Именно след решението по делото „Станков“ ЗОДОВ бе променен, като бе създаден чл. 9а, според който „За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет„).

Съдът намира, че в случая Димитров не може да бъде упрекван за това, че е предявил прекомерно висок иск за неимуществени вреди, тъй като не е разработена и достъпна съдебна практика, която да установява размера на претенциите за неимуществени вреди в подобни случаи.

Според съдиите е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека. ЕСПЧ присъжда на Димитров, освен сумата, която е трябвало да заплати като държавна такса (3 215.34 лв., включващи главницата от 2 480 лв. и лихвата върху нея), така и обезщетение за неимуществени от 2 500 евро.

Първото решение за новата 2013 г. срещу България е постановено от комитет от трима съдии, тъй като става въпрос за повтарящо се нарушение, по което вече е налице твърдо установена практика, а наред с това междувременно българското законодателство е било променено.

Съдебното решение на френски език може да прочетете Тук

Източник Правен свят