Съдът в Люксембург е приел, че Словакия не е нарушила правото на Съюза, отказвайки на президента на Унгария да влезе на нейна територия. Според съда обстоятелството, че гражданин на Съюза изпълнява функциите на държавен глава, може въз основа на международното право да обоснове ограничаване на упражняването на правото на свободно движение.

По покана на установено в Словакия сдружение президентът на Унгария, г-н László Sólyom, планира да отиде в словашкия град Комарно на 21 август 2009 г., за да участва в церемонията за откриване на статуя на свети Стефан. Всъщност 20 август е национален празник в Унгария, на който се почита паметта на свети Стефан, основател и първи крал на унгарската държава. Същевременно 21 август се счита за деликатна дата в Словакия, тъй като на 21 август 1968 г. в Чехословашката социалистическа република нахлуват войските на пет страни от Варшавския договор, сред които са и унгарските войски.

След многократна размяна на дипломатически съобщения между посолствата на двете държави членки с оглед предвижданото посещение на президента на Унгария, накрая с вербална нота от 21 август 2009 г. до посланика на Унгария в Словашката република словашкият министър на външните работи забранява на унгарския президент да влиза на словашка територия. Като основание за налагане на забраната в нотата по-специално е посочена Директива 2004/38 относно свободното движение в Европейския съюз.

Тъй като президентът Sólyom е уведомен за съдържанието на тази нота, докато пътува към Словашката република, той потвърждава получаването ѝ на границата и отказва да влезе на територията на тази държава членка.
 
Унгария иска от Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз срещу Словакия, защото счита, че влизането на нейния президент на словашка територия не е могло да бъде отказано въз основа на тази директива. Според Комисията обаче правото на Съюза не се прилага по отношение на осъществяваните от държавния глава на държава членка на територията на друга държава членка посещения и при това положение твърдението за неизпълнение на задължение не е основателно.
 
Впоследствие Унгария решава по собствена инициатива да предяви иск за неизпълнение на задължения срещу Словакия пред Съда, което е допустимо по Договора. Комисията решава да встъпи в производството в подкрепа на Словакия.

В днешното си решение Съдът констатира, че след като г-н Sólyom има унгарско гражданство, той се ползва със статут на гражданин на Съюза, което му дава право да се движи и да пребивава на територията на държавите членки.
 
Съдът обаче напомня, че при тълкуването на правото на Съюза трябва да се вземат предвид относимите правила на международното право, тъй като това право е част от правния ред на Съюза и обвързва европейските институции. В този контекст Съдът посочва, че на основание обичайноправните норми от общото международно право, както и тези от многостранните договори, в международните отношения държавният глава се ползва с особен статут, който по-специално включва привилегии и имунитети. Ето защо присъствието на държавен глава на територията на друга държава задължава последната да гарантира защитата на лицето, изпълняващо тази функция, при това независимо от основанието за пребиваването му.
 
Следователно статутът на държавен глава се характеризира с особеност, произтичаща от това, че същият се урежда от международното право, поради което по отношение на международните изяви на държавния глава, като например престоя му в чужбина, се прилага това право, и по-специално правото, уреждащо дипломатическите отношения. Подобна особеност може да доведе до разграничаване на ползващото се с този статут лице от другите граждани на Съюза, поради което достъпът на това лице до територията на друга държава членка да не зависи от условията, приложими за другите граждани.
 
Следователно обстоятелството, че гражданин на Съюза изпълнява функциите на държавен глава, може въз основа на международното право да обоснове ограничаване на упражняването на правото на движение, което правото на Съюза предоставя на това лице. Съдът констатира, че правото на Съюза не задължава Словакия да гарантира достъп до територията си на президента на Унгария.
 
Освен това, въпреки че Словакия неправилно посочва Директива 2004/38 като правно основание, за да откаже на унгарския президент да влезе на нейна територия, това не представлява злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда.
 
При това положение Съдът отхвърля иска на Унгария в неговата цялост.

Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 131/12
Люксембург, 16 октомври 2012 г.

Решение по дело C-364/10
Унгария/Словакия