Нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД урежда като основание за спиране течението на давността само съдебния процес за вземането, а искът за собственост не е съдебен процес за облигационното вземане за подобрения, което се погасява с изтичане на петгодишен период от време на бездействие на кредитора.

Вземането за подобрения не става изискуемо от момента на уважаване на иска за унищожаване на сделката, поради това, че то има обратно действие.

За ответника по иска по чл. 31 от ЗЗД е ясно, че ако искът бъде уважен, последиците ще са такива сякаш сделката не е била сключвана, поради което за него в рамките на производството по чл. 31 от ЗЗД е открита възможността чрез възражение да упражни правото си да получи увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, които е направил. Възражението за признаване право на задържане е средство за защита на ответника по предявен против него иск за собственост и има обезпечителен характер. То може да се уважи само доколкото се уважи възражението за подобрения и в този смисъл има и акцесорен характер. Затова отхвърлянето на претенцията за подобрения е основание за отхвърляне и на възражението за признаване право на задържане.

Отделно от това, правото на задържане може да се упражни само докато владелецът, респ. държателят, след предявяване на иска против него държи имота. След като е предадено владението върху имота на действителния му собственик правото на задържане не може да бъде упражнено.

Има още →

Конклудентно действие за потвърждаване на сключен договор от лице без представителна власт е изключено в случаите, при които за упълномощаването за сключване на договора е предвидена форма. В § 102, ал. 3 от ППЗПИНМ (отм.) изрично е предвидено, че съгласието между заинтересованите страни относно обезщетението за отчужден имот трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до общината.

Следователно щом за споразумението законът е изисквал особена форма, в същата форма е трябвало да бъде дадено упълномощаването за сключването му и, респективно, в същата форма е следвало да бъде изразено и потвърждаването.

Има още →

Решение № 22 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6384/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева

чл. 45 ЗЗД

чл. 52 ЗЗД

…

В обжалваното решение на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че на 27.07.2003 г. ответниците са извършвали незаконна сеч в местността „Д“ в землището на гр. Е., при която падащо дърво е ударило и причинило смъртта на случайно преминаващия край мястото С. Я. С определение от 22.12.2004 г. на Ямболски окръжен съд по н.о.х.д. № 587/2004 г. е било одобрено споразумение, сключено между окръжна прокуратура гр. Я. и обвиняемите С. Ж. С. и Б. И. П., които са се признали за виновни в това, че на 27.07.2003 г., действувайки като независими съизвършители по непредпазливост са причинили смъртта на С. Я. Я. чрез действия, спадащи към правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, която нямат право да упражняват – незаконна сеч на високи дървета, което съставлява престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, за което име определено наказание по една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Ищците Я. И. Я. и Ф. Й. Я. – родители на загиналия С. Я. Я.; З. М. А., с която загиналият е живеел на съпружески начала и малолетното му дете Ф. С. Я. преживели тежко неочакваната му смърт, изживявайки огромна болка и страдание от загубата на близкия им човек.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са основателни. Приел е, че ответниците са причинили виновно вреди на ищците, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на починалия С. Я. Я., поради което е присъдил обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 15000 лева за двамата родители Я. И. Я. и Ф. Й. Я. и за ищцата З, живяла на съпружески начала с починалия през последните четири години от живота му и майка на малолетното му дете Ф лева на Ф. С. Я. – дъщеря на загиналия.

Решението е правилно.

По делото е установено по безсъмнен начин, че в резултат на настъпилото на 27.07.2003 г. произшествие е загинал С. Я. Я., родственик и близък на ищците по делото, което им е причинило тежки морални страдания. Установено е и че увреждането е настъпило по вина на ответниците С. Ж. С. и Б. И. П., поради което изводът за ангажиране на имуществената им отговорност за причинените виновно вреди на основание чл. 45 ЗЗД е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото.

Касационните оплаквания относно размера на присъдените обезщетения са неоснователни. В съответствие с чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетенията по справедливост, съобразявайки всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди. Съдът е взел предвид болката и душевните страдания от внезапната загуба, настъпила за родителите на загиналия едва на двадесет и три години С. Я.; скръбта от загубата му за неговата другарка в живота и майка на детето му З. М. А., живяла с него в отношения на дълбока привързаност, обич, грижа и разбирателство. Съобразил е и моралните страдания, преживени от малолетното му дете Ф, което със смъртта на баща си е изгубило опора в живота си, а страданията от внезапната смърт, настъпила при трагични обстоятелства ще го съпътствуват и занапред, лишено от грижите и обичта на родителя си.

Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Бургаски апелативен съд от 24.07.2007 г. по гр.д. № 82/2007 г.

Решението не подлежи на обжалване.