Неимуществените вреди, претърпени от нарушение на авторското право, следва да се доказват, но съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушението. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), посветено на три въпроса от областта на авторското право, по които имаше противоречива практика.

Те са свързани с определянето на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от нарушение на авторското право. Гражданската и Търговската колегия приеха:

1. В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушение на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под формата на пропуснато лицензионно възнаграждение, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 95 ЗАПСП, се съобразява пазарът на държавата по местоизвършване на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани с използването и с нарушението.
2. Дължимото по силата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди при нарушение на авторско право включва и обезщетение за направените разумни и пропорционални извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение.
3. При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва да се доказват претърпените неимуществени вреди вследствие на това нарушение. Съдът може да приеме за доказани вреди, които са логична и естествена последица от нарушение на авторското право.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

ПЪРВО ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО НА ГРАЖДАНСКАТА И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИИ ЗА 2024 Г.

Как трябва да постъпи съдът, когато двамата управители на едно търговско дружество, които имат право да го представляват и поотделно, правят противоречиви процесуални изявления – например, единият предявява иск, а другият внася отказ от него? Какви са правомощията на съда, ако според устава управителите упражняват представителната си власт само заедно, но единият сам предприеме действия с мотив „защита на важен интерес на дружеството?

Това са двата въпроса, на които ще отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в първото им съвместно тълкувателно дело за 2024 г.

На противоречията в практиката по отношение на първия въпрос се е натъкнал състав на Гражданската колегия с председател Албена Бонева и членове Боян Цонев и Мария Христова (докладчик). Те е трябвало да се произнесат по определение за прекратяване на дело, постановено въз основа на отказ от иск на единия от управителите на ООД. Софийският апелативен съд е установил, че дружеството, което е предявило исковете, има двама управители, които го представляват заедно и поотделно и следователно единият от тях може самостоятелно да извършва всички процесуални действия пред съдилищата и да направи отказ от иск, без да е нужно одобрението на другия управител (пълния текст на определението им виж тук).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.

Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление. Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС).

ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите. В тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) от днес Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.

Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност. И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.

Повече по темата четете в Lex.bg.

При незаконно уволнение държавните служители имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), независимо че в други закони е предвидено, че им се изплащат най-много 6 заплати. Това следва от постановеното от Върховния административен съд (ВАС) тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).

Мнозинството от върховните съдии е приело, че: „Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения“.

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от 14 съдии, начело с председателя на ВАС Георги Чолаков и заместничката му Мариника Чернева, съобщава в информацията си Лекс.бг.

Съдиите застъпваха различни виждания, които произтичат от тълкуването им на няколко закона, които уреждат държавната служба. Според Закона за държавния служител (чл. 104) след отмяна на незаконно уволнение служителят има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Аналогични разпоредби има и в Закона за МВР (чл. 237, ал. 1), Закона за ДАНС (чл. 119) и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 172, ал. 1).

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.