ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ НЕ ВИ СПАСЯВА ОТ ПЛАЩАНЕТО НА „ЛИЧНИ“ ДАНЪЦИ

Комисията за защита на личните данни излезе с решение по подадена жалба, от г-жа Ц.В. срещу „Националната лотария“ АД с твърдения за злоупотреба с личните ѝ данни – имена и единен граждански номер, за деклариран пред НАП доходи от участие в хазартни игри, получени през 2019 г..

Жалбоподателката информира, че на 15.04.2020 г., при подаване на данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и направена справка за платени доходи по трудови и различни от трудовите правоотношение, установила, че освен коректно посочените от работодателите ѝ по основен и допълнителен трудов договор доходи и доходи по граждански договор, фигурират и доходи от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри организирани от „Националната лотария“ АД в размер на 245 217,40 лв. (двеста четиридесет и пет хиляди, двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки). Г-жа Ц.В. твърди, че такива доходи под формата на парични или предметни печалби не е печелила и не са ѝ изплащани от „Националната лотария“ АД през календарната 2019 г. Допълва, че през 2017 г. и 2018 г. има спечелени парични награди от организирани от дружеството игри, които са коректно отразени в справките за получени през посочените години доходи и твърди, че дружеството е използвало личните ѝ данни, за да декларира „фалшива печалба през 2019 г.“ Моли комисията за проверка по случая и прилага копие на справка от НАП за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физически лица за 2019 г. към 08.05.2020 г.

По случая от КЗЛД е направена проверка в дружеството, като първият въпрос на който се търси отговор е, на какво правно основание се обработват личните данни и на какво основание са предадени към НАП?

В отговор „Национална лотария“ АД посочва, че е лицензиран организатор на хазартни игри по Закона за хазарта (ЗХ) и в качеството си на платец на доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ дружеството има задължение да предоставя информация по реда на чл. 73, ал. 1 от същия закон за изплатените доходи на физически лица. Справките се изготвят на база печалбите, изплатени по игралните сметки на участниците в хазартните игри съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗХ.

По отношение на това, че са декларирани по-големи от осъществените печалби са разкрити следните обстоятелства. Участието в онлайн хазартни игри от гледна точка на играча, а именно извършване на залози и получаване на печалби, се осъществява посредством игралната му сметка в Централната компютърна система (ЦКС) на организатора. Игралната сметка се дебитира с всеки направен залог и се кредитира с всяка захранена парична сума и всяка печалба, като резултатът е моментното салдо на нетната наличност на участника. ЦКС захранва игралната сметка на участника с всички негови печалби и допуска той да изтегли всички средства по игралната си сметка. В момента, в който игралната сметка на участника се захрани с печалба, той може да я „осребри“ или да направи нов залог с нея. От НАП посочват, че съгласно правните норми в конкретния случай паричната печалба ще се счита за получена от физическото лице (съответно изплатена от организатора на хазартната игра) на датата на постъпването ѝ по кредита на игралната му сметка.

Казано с други думи, ако имате печалба от хазартни игри, но не я изтеглите от сметката на организатора, а използвате сумата, за да направите с нея нов залог, ще платите данък върху нея, независимо от това, че сте загубили парите в новото залагане.

Така КЛЗД установява, че в случая законово задължение на „Националната лотария“ АД е да изготви и предоставя в НАП, справка за общия размер на спечелените през годината печалби (т.е. сборът от сумите резултат от всички печеливши залози на участника, отразени в игралната му сметка), а не размера на средствата, изтеглени (осребрени) от участника от игралната му сметка.

Именно в изпълнение на горното ответникът в това производство е предоставил в НАП лични данни на г-жа Ц.В. и е декларирал спечелените суми от хазартни игри, а не само реално изтеглените от нея средства в размер на 4 750 лв.

За подробности виж: Решение на КЗЛД № ППН-01-414/2020 г. София, 19.09.2022 г.

За да отговаряте на законовите изисквания на GDPR, потърсете ни за помощ и консултация

Кои програми за бизнеса тръгват в началото на 2023

Ново оборудване, машини или собствен ВЕИ с батерии - това са само част от възможностите за модернизация на фирмите с европейски средства

Над 1 млрд. лв. от европейските фондове ще са достъпни за българските фирми в първите 6 месеца на тази година

  • Грантове за над 1 млрд. лв. тръгват към бизнеса след три години на почти пълна суша.
  • За част от схемите обаче ще трябва да се изчака, тъй като са в режим „уточняване на критериите“.
  • Огромният интерес може да доведе до бум на проекти и значително натоварване на оценителите.

След три години на почти пълна липса на европейско финансиране през 2023 българския бизнес отново ще има достъп до множество различни схеми за подпомагане и грантове за инвестиции, съобщава Капитал. Това, от една страна, е добре – на фона на кризите, войната и пазарната несигурност фирмите поне на теория ще могат да повишат конкурентоспосбността си и да спестят енергийни разходи с помощта от Брюксел. Но, от друга, изминалите три години показаха, че българските компании се справят изключително добре и без евросредствата, които исторически винаги са отивали към сравнително малка група избрани и са създавали условия за корупция.

Плановете са в първите шест месеца на годината от Министерството на иновациите и растежа да отворят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Част от финансирането идва по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), друга – по новата програма „Конкурентоспособност“. Финансиране ще има и по новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

ЕС констатира, че санкциите срещу Русия са пощадили собствените му икономики

Жена минава покрай унгарски правителствени билбордове, на които пише: „Санкциите на Брюксел ни унищожават“, изобразявайки санкциите като бомби. Снимка: Janos Kummer/Getty Images

Унгарски правителствени билбордове представят санкциите на Брюксел като бомби, които унищожават унгарската икономика.

Снимка: Janos Kummer/Getty Images

Според изготвена от Европейската комисия оценка въздействието на санкциите на Европейския съюз върху собствената му икономика досега се е ограничило до няколко конкретни сектора, съобщава сайтът investitor.bg.

Ограничителните мерки са предизвикали проблеми с доставките в сектори като дърводобива и благородните метали, но по-широките смущения са се дължали най-вече на тенденциите на световния пазар, войната на Русия в Украйна и ответните мерки на самата Москва, предава Bloomberg, позовавайки се на лице, запознато с анализа.

Оценката на въздействието, която беше поискана от държавите членки, е публикувана в момент, в който държавите от ЕС обсъждат предложения за девети пакет от санкции, които ще бъдат насочени срещу достъпа на Русия до безпилотни летателни апарати и ще наложат допълнителни ограничения върху инвестициите, банките и износа на технологии.

Блокът се опитва да адаптира санкциите си така, че да наказва повече Москва, отколкото собствените си държави членки. Унгария, която се противопостави на някои от усилията на ЕС да наложи санкции на конкретни цели, обвини санкциите на блока за икономическите си затруднения, но анализът показва, че критиките са преувеличени.

Повече подробности по темата четете в investitor.bg.

Почти половин милиард лева субсидии са си поделили 10 агрокомпании за 10 години

Зърненият сектор в България е изключително окрупнен и поглъща лъвския пай от субсидиите

  • Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от субсидиите, макар да представляват едва 0.02% от всички подпомагани фермери.
  • Въпреки тавана от 300 хил. евро за плащанията на площ, тези фирми са взимат в пъти повече по това перо.
  • Проблемът с окрупняването на земеделието се задълбочава, като за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%.

Общо над 420 млн. лв. субсидии от еврофондовете са получили десетте най-големи земеделци в България за десет години – от 2012 до 2022 г. Парите са по линия на двете големи пера в земеделските плащания – схемата за базово плащане на площ (СЕПП) и т.нар. зелени плащания – добавки за въвеждането на земеделски екопрактики. Ако към тях се добавят и държавните помощи под формата на отстъпка от акциза за горива, използвани за земеделски цели, сумата достига внушителните 450 млн. лв.

Отделно стопаните получават и още помощи по редица схеми, така че тази сума реално е още по-висока. А над половината от нея, или около 250 млн. лв., е влязла в сметката на само един човек, който реално контролира пет от десетте най-субсидирани земеделски компании в България.

Това сочи справка на „Капитал“ в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена с помощта на експертите от „Сдружение Данни за добро“. СЕБРА позволява да се проследят плащания от държавния бюджет и по линия на европейските програми към различни субекти.

За ограничаването на субсидиите на площ за най-едрите фермери в България се говори отдавна, а още в миналия програмен период бе въведен таван от 300 хил. евро на стопанство. Местните земеделци обаче намериха начин да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефективен контрол за свързаност на фирмите така и не бе приложен. Отделно има и вратички през приспаданите разходи за заплати. В крайна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на субсидиите за площ, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.

Повече подробности по темата четете в capital.bg.

Страните от ЕС не постигнаха консенсус относно налагането на енергийно ембарго на Русия

Външните министри на Европейския съюз не стигнаха до единна позиция на срещата си в понеделник, 21 март, дали и как да наложат санкции на доходоносния енергиен сектор на Русия заради нахлуването й в Украйна, съобщава информационният сайт dir.bg. Германия например аргументира защо е против, като каза, че ЕС е твърде зависим от руския петрол, за да обяви ембарго.

България също се обяви против налагане на ограничения за вноса на енергийни ресурси от Русия.

ЕС и съюзниците вече наложиха сериозни мерки срещу Русия, включително замразяване на активите на нейната централна банка, обсъжда се забрана за акостиране на руски кораби на европейски пристанища, изключване от системата SWIFT на всички руски банки – засега някои са „пощадени“ и то именно тези, които обслужват търговията с енергийни суровини (Сбербанк и Газпромбанк).

По налагането на допълнителни санкции сякаш няма разногласия, но взимането на решение за търговско ембарго върху петрола, газа и въглищата разцепи ЕС.

Повече подробности по темата четете тук.

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост

Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз. След това предстои НПВУ да мине през нормалните процедури на одобрение, добави той и отбеляза, че по Плана може да се започне работа веднага след техническото одобрение по него, дори преди официалното подписване.

Ситуацията в Украйна не оказва директно влияние върху НПВУ, каза Асен Василев. Ако бяхме приели в Плана да добавим парогазова централа и да се съгласим със затваряне на мощности, сега щяхме да сме в неизгодна позиция, отбеляза той. Забавянето на НПВУ ни помогна да прокараме решения в полза на България, допълни заместник-министър председателят по еврофондовете, с уточнението, че най-голямата промяна в Плана е отпадането на инвестицията в парогазова централа и замяната й с инфраструктура за съхранение на енергия от 6000 мегаватчаса и на добив на геотермална енергия. Отпадането на строеж на парогазови централи и газопроводи и замяната им с проекта за системата за батерии и тяхното разполагане ще струват около 1,5 млрд. лева, а търсенето и добивът на геотермална енергия ще струват около 200 милиона лева.

В хода на дискусията Асен Василев поясни, че се водят последните преговори за допълнителен анализ за сигурност на доставките на централите в Маришкия басейн. Трите големи централи в него няма да бъдат закривани. Ще се закриват само централи, които не отговарят на екологичните стандарти, каквито са „Брикел“ и „Бобов дол“, подчерта той.
В НПВУ сумата за получаване за програма „Транспорт“ се запазва –  парите ще отидат за влакове тип „Интерсити“ и за градски железници, като за двата типа ще са нужни 640 милиона лева, уточни Василев и добави, че няма промяна в бюджета за развитие на широколентовата свързаност. По-малки промени има при осигуряването на широколентов интернет в общинските центрове, развитие на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и за дигитализация на „Български пощи“, каза Асен Василев.

В сектора здравеопазване на НПВУ е включено промяна на системата „112“, за да се улесни работата й, допълни министърът на финансите.

Асен Василев запозна народните представители от Комисията по въпросите на Европейския съюз и с постигнатия напредък за финализирането на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за програмен период 2021-2027 г., като отбеляза, че се очаква в края на март или  началото на април България да има подписано Споразумение за партньорство.

(Пресцентър на НС)

 

Народното събрание прие окончателно на второ четене държавния бюджет за 2022 г.

Народното събрание прие окончателно на второ четене държавния бюджет  за 2022 г.

Парламентът реши през 2022 г. общата субсидия за делегираните от държавата дейности на общините да бъде 4 889 285 900 лв.

За трансфери за местни дейности в т.ч. обща изравнителна субсидия в държавния бюджет са предвидени 379 000 000 лв., за трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48 228 100 лв., целева субсидия за капиталови разходи – 296 310 200 лв.

Народните представители увеличиха с 5 млн.лв. предвидените средства за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.

Парламентът реши за сметка на икономии на разходи или трансфери по бюджетите на първостепени разпоредители Министерският съвет да може да финансира дейности по оказване на помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, както и за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна и за извършване на разходи за справяне с последиците от военните действия.

(Пресцентър на НС)

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове.

С предложените от Министерския съвет промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане, се посочва в доклада на бюджетната комисия. Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен, в случаите, в които се прилагат международните счетоводни стандарти. Промените, които се предвиждат, не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, нито са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

Прецизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз предвиждат приетите на първо четене от Народното събрание промени в Закона за данък върху добавената стойност. Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански обясни, че промените трябва да се приемат по-скоро, за да се избегнат санкции срещу страната ни. В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели – данъчно незадължени лица.

Предлага се и разширяване на обхвата на храните, подходящи за бебета или за малки деца, за които се прилага ставка на ДДС от 9 на сто, като към тях се включват и специализираните млечни формули и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

Статутът на независимия малък винопроизводител се регламентира с приетите на първо четене от парламента промени в Закона за акцизите и данъчните складове. С текстовете се определя, че „независим малък винопроизводител“ е винопроизводител, който е „правно и икономически независим, от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз“.

(Пресцентър на НС)

БСК: губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

БСК: Губим 13% от парите по аванса, ако Планът за възстановяване не е одобрен до септември

Спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни, изтъква Щерю Ножаров

Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия (ЕК), ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума. По информация на сайта Инвеститор.бг, това е пояснил д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria

Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.

Повече подробности по темата четете тук.