От догодина всички родители ще ползват по-големи данъчни облекчения

От догодина всички родители ще ползват по-големи данъчни облекчения

Детските надбавки остават само за по-бедните семейства

От следващата година семействата със средномесечен доход под 510 лв. за всеки член от домакинството ще получават детски надбавки в размер на 40 лв. за едно дете и 90 лв. за две деца. Помощите за семействата с три деца ще са в размер на 135 лв., а за четири деца – 145 лв. Това става ясно от доклада за държавния бюджет за догодина, който предстои малко по-късно днес да бъде гласуван на второ четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

В доклада се е появила и друга новост – бедните семейства ще получават освен помощи за децата и данъчно облекчение, ако родителите работят или са декларирали други облагаеми доходи пред НАП. Данъчното облекчение обаче ще бъде и за всички останали родители.

Припомняме, че в първоначалния вариант на Бюджет 2021 се планираше догодина да няма подоходен критерий за детските надбавки и от тях да може да се възползва всяко семейство с дете до 18-годишна възраст. Според данните сега надбавки получават 572 хил. деца, а според плановете през 2021 г. от помощта трябваше да се възползват 1,26 милиона деца. Тригодишната бюджетна прогноза обаче включваше тази опция да важи само за догодина, което отприщи вълна от критики срещу управляващите, че си „купуват“ родителите заради предстоящите през пролетта парламентарни избори.

Повече подробности по темата четете тук.

Финансовото министерство очаква 3-процентен спад на икономиката ни за 2020 г.

 

Финансовото министерство очаква 3-процентен спад на икономиката ни за 2020 г.Снимка: Архив Ройтерс

Очаква се през 2021 г. растежът на БВП да бъде от 2,5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от миналата година

Финансовото министерство прогнозира спад на икономиката на България от 3 на сто през 2020 г. Това се посочва в т.нар. „есенни“ макроикономически прогнози на Министерството на финансите, представени във вторник.

Разпространението на коронавируса от началото на 2020 г. предизвика сериозен икономически шок в световен план и в Европа през второто тримесечие на годината. Икономиката на България също бе засегната, но реалният спад на БВП както през второто тримесечие, така и през първото полугодие на 2020 г., не бе толкова значителен, колкото средния за ЕС, отбеляза Министерството на финансите.

Според него през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП.

Общият принос на външния сектор към БВП за 2020 г. ще бъде почти неутрален, прогнозира МФ и добавя, че през 2021 г. се очаква растежът на БВП да бъде от 2,5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 година.

Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2,6%, а коефициентът на безработица – 5,6 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.Снимка: Bloomberg L.P.

 

България очаква да получи от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионните фондове и Фонда за морско дело и рибарство малко над 9,7 млрд. евро за новия програмен период (2021-2027 г.). Заедно с националното съфинансиране сумата, с която се очаква страната ни да разполага по новите оперативни програми, възлиза на 11,43 млрд. евро.

Това се вижда от проекта на споразумение за партньорство с ЕС за следващия програмен период, който е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации. Крайният срок за подаване на становища по документа изтича на 30 ноември.

Допълнително ще се уточнява финансирането за слаборазвитите региони, което е договорено в размер на около 200 млн. евро. В тази сметка не са включени и средствата по програмата за селските райони.

В документа се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството, посочват вносителите.

През януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други.  В документа се формулирани пет водещи приоритета за финансиране и се предлага рамката на новите оперативни програми.

Приоритети за финансиране

България е формулирала пет цели на политиката за финансиране през новия програмен период. Това са:

·        иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

·        чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

·        подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

·        развитите на човешките ресурси и образование;

·        устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

НОИ: Държавната помощ за бизнеса е овладяла безработицата у нас

НОИ: Държавната помощ за бизнеса е овладяла безработицата у нас

Мярката 60/40, с която държавата подпомага бизнеса финансово, за да съхрани работните места в коронакризата, е допринесла и продължава да има ефект за ограничаване на нарастването на безработицата у нас.

За периода март – юни е запазена заетостта на близо 172 хил. души и на над 105 хил. след това до септември. Това става ясно от анализ на Националния осигурителен институт (НОИ), който прави обзор на основните резултати от изпълнението на мерките за запазване на заетостта на работниците и служителите от предприятия, засегнати от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус.

Анализаторите посочват, че заради предприетите мерки за стабилизиране на пазара на труда коефициентът на безработица в България остава по-нисък от средния за Европейския съюз.

Данните на Евростат за хармонизирания коефициент на безработица показват, че въпреки отчетения спад на БВП от 10% през второто тримесечие на годината, през юли 2020 г. коефициентът на безработица в България е бил 4,4% при средно 7,9% за ЕС. В сравнение с март 2020 г. той е нараснал с 0,3 процентни пункта, докато средното за ЕС равнище – с 0,7 процентни пункта. Освен това, в сравнение с пиковия месец на пандемията – април 2020 г., коефициентът на безработица у нас намалява (той е бил 4,8% през април, 4,6% през май и 4,4% през юни), докато средно за ЕС е налице тенденция на увеличение (7,4% през април, 7,5% през май и 7,7% през юни).

Повече подробности по темата четете тук.

От 1 юли: за пенсиите до 369 лв. индексация от 10%, за по-високите – 5%

От 1 юли: За пенсиите до 369 лв. индексация от 10%, за по-високите - 5%

От 1 юли догодина догодина пенсиите между 300 и 369 лева ще се индексират с около 10%, а за тези над 369 лева индексацията ще е 5 на сто. Това обяви пред Нова телевизия социалният министър Деница Сачева.

Таванът на пенсиите ще надхвърли 1400 лева при 1200 лева в момента. Минималната пенсия ще е 300 лева още от януари 2021 година. Това ще се заложи в проекта за бюджета за следващата година, уточни министърът.

Както вече беше потвърдено, до месец март 2021 година пенсионерите ще продължават да получават по 50 лева допълнително.

Предлага се и еднократните помощи за децата от първи и осми клас също да са без подоходен критерий и сумата да е се повиши до 300 лева, при 250 през тази година. 

„Помощта за 1 клас се получава от около 44 000 деца, а общо едно поколение деца е средно около 60 000. От социалните служби ми обясниха, че много родители се осигуряват на минимума, за да попаднат в тази помощ”, каза социалният министър като мотив за промяната.

Семействата с едно дете ще получават 40 лв., семейства с две деца – 90 лв., а семейства с три деца – 135 лв.

„Универсалните детски добавки са европейска практика, тя действаше до 2011 година, сега се връщаме на нея“, заяви Деница Сачева и допълни, че мярката няма общо с изборите, а целта е да се покаже, че всички деца са с равни права.

Повече подробности по темата четете тук.

До началото на октомври решават за увеличението на пенсиите

До началото на октомври решават за увеличението на пенсиите

Снимка: Pixabay

Обсъждат се три варианта, един от които ще залегне в бюджета за догодина

Най-късно в първите дни на октомври ще бъде решено как ще бъдат увеличени пенсиите. Това каза министърът на труда и социалната политика Деница Сачева по повод намерението на правителството да обмисля варианти за увеличение на доходите на хората в пенсия.

Сачева обобщи, че единият вариант е да продължи добавката от 50 лв. Друг вариант е за преизчисляване на пенсиите с дохода от 2015 г., като при това положение ще могат да бъдат преизчислени пенсиите на 1,1 млн. души. Има и  предложение, което е по линия на синдикатите, за преизчисляване на всички пенсии, като се промени съответно и индивидуалният коефициент, така че да може да се запази солидарният и справедлив модел на социалното осигуряване у нас.

„Който и вариант да избере Коалиционният съвет, увеличението ще залегне в бюджета за следващата година. Според изчисленията на МТСП, необходимите средства са между 1,2 млрд лв. и 3,8 млрд лв., в зависимост от модела“, каза Сачева, цитирана от БНТ.

Според нея последният вариант ще стимулира хората да внасят осигуровки върху реалните си доходи.

Що се отнася до добавката от 50 лв. месечно към всяка пенсия, министърът припомни, че за октомври вече има решение на кабинета за осигуряването й, но е възможно изплащането на сумите да продължи до края на годината.

„Новата тема, по която ще се работи в следващите години, е темата за сребърната икономика, т.е. от една страна какъв вид услуги трябва да предоставяме на хората, които са над 65 години. Говорим за интегрирани социално-здравни услуги, за повече технологии и за предприемачество сред възрастните хора“, обясни министърът.(investitor.bg|

 

КФН предупреди за фалшив инвестиционен посредник

КФН предупреди за фалшив инвестиционен посредник

Снимка: БГНЕС

Комисията за финансов надзор (КФН) предупреди потребителите за финансови измами от страна на нелицензиран инвестиционен посредник „Финанс инжереинг“.

От началото на 2020 г. в регулатора на небанковия сектор са постъпили значителен брой жалби от български граждани, които твърдят, че са изгубили парични средства вследствие на извършени измами от страна на дружества с наименования „Финанс Инженеринг“, „Гранд Рисърч“ ЕООД, „Фин Инженеринг Инкъм“ ЕООД, „Файненшъл Рипортинг“ ЕООД, „Фънд Сървисис“ ЕООД.

Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и обществеността, че посочените дружества нямат издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и/или извършване на инвестиционни дейности по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Като причинно-следствена връзка посочените фирми нямат право да извършват подобна дейност на територията на Република България, както и да получават по свои банкови сметки парични средства с цел инвестирането им във финансови инструменти.

КФН обръща внимание на потенциалните инвеститори, че винаги преди да преведат парични средства за търговия с финансови инструменти трябва да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни  дейности. Като индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства.

Комисията препоръчва на потенциалните инвеститори преди превеждането на парични суми за търговия с финансови инструменти да поискат информация от банката относно титуляра на съответната банкова сметка, след което да направят справка дали лице с такова наименование разполага с лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги.

Повече подробности по темата четете тук.

 

 

 

Туроператорите и властта се разбраха за критериите за държавната помощ

Туроператорите и властта се разбраха за критериите за държавната помощ

Снимка: Getty

Средствата ще се разпределят пропорционално на общия оборот през 2019 г.

Министерството на туризма ще провежда схемата за набиране на заявленията за подпомагане туроператори и туристически агенти, засегнати от коронавирусната криза. Заявленията ще се подават само по електронен път. Това стана ясно след срещата на министъра на туризма Марияна Николова с ръководители и представители на браншови организации, на която бяха обсъдени критериите за безвъзмездната помощ за туроператори и турагенти от 10 млн. лв.

Броят на изискваните декларации е силно редуциран, останали са само тези, които са задължителни и произтичат от съответното законодателство. Други справки и проверки ще се извършват по служебен път, се посочва в критериите.

Двете страни постигнаха договореност средствата да се разпределят пропорционално на общия оборот през 2019 г. на допуснатите кандидати. До дни те ще бъдат одобрени от Управляващият орган и от Комитета по наблюдение по програмата, а през септември ще започне отпускането на сумите. Заявления ще се приемат в рамките на 5 дни. Комисия ще извърши подбора, оценките и класирането на кандидатите.

Повече подробности по темата четете тук.

 

Банките в България: Ръст на депозитите и забавяне на кредитирането

Депозитите в банките ще се увеличават през следващите месеци заради несигурността в макроикономическата среда, причинена от коронавируса, а кредитната активност ще се забавя. Това е един от изводите в бюлетина на Асоциацията на банките в България за второто тримесечие на годината.

В края на юни 2020 г. общата сума на кредитите за неправителствения сектор (нефинансови предприятия и домакинства), отчитани като салда според паричната статистика на БНБ, забавя своя ръст до 4,9% и възлиза на 59,02 млрд. лева спрямо прираст от 7,1% до 58,72 млрд. лева в края на март на 2020 г.

Към края на второто тримесечие на 2020 г. обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада дo 3,825 млрд. лева от 3,969 млрд. лева тримесечие по-рано. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система спада до 5,71% от 5,92%, колкото бе в края на март 2020 г., показват данни на БНБ.

Депозитите, привлечени от банките, продължават да нарастват. В края на юни 2020 г. общата сума на депозитите в банковата система достига 86,32 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 8,3% на фона на ниските лихвени проценти. Прирастът на спестяванията е по-бърз в сравнение с отчетените 7,8% на годишна база към края на март 2020 г.

През второто и третото тримесечие на 2020г. БНБ очаква лихвените проценти по депозитите да останат на достигнатите ниски нива, като основни фактори за това ще бъдат високата ликвидност в банковата система и предвижданото по-нататъшно 23 увеличаване на депозитите на резидентите в среда на повишена несигурност. Същевременно БНБ допуска, че лихвените проценти по новоотпуснатите кредити на домакинства и нефинансови предприятия могат да се повишат.

Повече подробности по темата четете тук.

БАН: До 7% ще бъде спадът на икономиката

БАН: До 7% ще бъде спадът на икономикатаСнимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

 Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени, и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план.

Според учените в случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г.

Основният извод в доклада е, че до избухването на пандемията от новия коронавирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Повече подробности по темата четете тук.