Държавен вестник, брой 14 от 10.02.2023 г.
С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.
Връзките са към базата данни на Apis Web.
Архив на категория: Икономика и финанси
Нов продукт на АПИС – Санкционни списъци
„Санкционни списъци“ е уеб базирана информационна система, която предоставя възможност на потребителите (предимно финансови институции – банки, застрахователи, осигурителни фондове и др.) да извършват предварителни проверки в публикуваните от международни и национални организации и институции списъци на санкционирани лица и обекти, когато извършват бизнес с местни и чуждестранни клиенти, за да гарантират съответствие с регулаторните изисквания.
Какво представляват санкционните списъци
Това са официални списъци с имена, които се публикуват от различни органи на национално и международно ниво. В продукта са включени списъците, публикувани от Организацията на обединените нации, Европейския съюз, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ и Службата за изпълнение на финансовите санкции към Министерството на финансите на Обединеното кралство, както и приетият с Решение № 265 от 23.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България „Списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма“. Тези списъци съдържат имена на лица, организации, банки, компании, плавателни съдове и самолети, обект на официални икономически или правни санкции. Забранено е предоставянето на финансови или икономически ресурси на всяко лице или обект, включен в списък със санкции.
Санкциите обикновено налагат някои или всички от следните мерки срещу включените в санкционните списъци лица или обекти:
- Ембарго върху търговията;
- Забрани за определени видове търговия или за търговия с определен бизнес;
- Замразяване на активи;
- Забрани за пътуване на физически лица.
Предназначение на санкционните списъци
Финансовите санкции са важна част от глобалната борба срещу финансовите престъпления. Правителствата прилагат санкции, за да ограничат или забранят търговията със субекти, които са ангажирани в нарушения на международното право, нарушения на правата на човека или други форми на престъпност, като пране на пари, кибератаки и др.
Финансови санкции могат да бъдат наложени срещу цели държави или срещу лица и организации. Те могат да бъдат използвани и срещу трети лица, които не са пряко ангажирани в престъпления, но действат от името на санкционирани лица или обекти.
Необходимост от проверка на санкционните списъци
Тъй като нарушаването на санкциите води до налагане на сериозни ограничителни и принудителни мерки от гражданскоправно или наказателноправно естество, финансовите институции и другите задължени лица трябва да обмислят внимателно излагането си на риск от санкции и, ако е необходимо, да интегрират проверка (скрининг) на санкционните списъци с вътрешните си процеси по спазване на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари. Организациите обикновено използват две основни форми на проверка, за да постигнат своите цели за намаляване на риска:
a) Проверка на транзакции, която се стреми да идентифицира транзакции, които включват санкционирани лица, организации или образувания;
б) Проверка на клиент/име за идентифициране на санкционирани лица, организации или образувания по време на първоначалното установяване на бизнес контакт или на други важни етапи от взаимоотношенията с клиента.
Санкционни списъци, включени в продукта
Продуктът предлага възможност за проверка по име на лице или обект в следните санкционни списъци:
- Консолидиран списък на физически лица и на организации и други групи, на които са наложени санкции от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации
- Консолидиран списък на лица, групи и организации, на които са наложени финансови санкции от Европейския съюз
- Консолидиран списък на санкционирани от ЕС лица, на които са наложени на ограничения за пътуване
- Консолидиран списък на специално определени граждани и блокирани лица на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (SDN List)
- Консолидиран санкционен списък на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (Non-SDN Lists)
- Консолидиран списък на лица, групи и организации, на които са наложени финансови санкции от Обединеното кралство
- Списък на свързани с Русия лица, посочени във връзка с финансови и инвестиционни ограничения в Обединеното кралство
- Консолидиран списък на Република България на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
За всяко лице или обект в списъка, освен различните варианти на изписване на името, се предоставя допълнителна информация, като: идентификационни данни, гражданство (седалище), адрес, дата на публикуване в списъка, дата на влизане в сила на санкцията и др., както и линк към уеб страницата на санкциониращия орган, съдържаща подробна правна и справочна информация за съответния санкционен режим.
Актуализация на данните
Данните в санкционните списъци подлежат на непрекъсната актуализация в съответствие с промените в санкционната политика на съответните международни и национални органи и организации. Промените се отразяват в базата данни на продукта не по-късно от 24 часа от публикуването им от източника.
На дневен ред в ЕС през 2023 г.: енергетиката, войната и конкурентоспособността на икономиката
МВФ очаква една трета от света да изпадне в рецесия през 2023 г., включително половината от Европа
- Ключовата тема за България и Румъния и влизането им в Шенген едва ли ще бъде поставена на масата през следващите шест месеца
- 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници
- Темата за войната в Украйна ще бъде и в основата за новото шведско председателство на ЕС
В условията на продължаваща агресия на Русия в Украйна, глобално търговско напрежение, енергийна несигурност и растяща инфлация, Европейският съюз продължава да се сблъсква и с още проблеми – корупцията и спазването на върховенството на закона в държавите членки. Това са част от предизвикателствата от миналата година, с които Брюксел посреща новата. А като основен фокус на работа за 2023 г. председателят на комисията Урсула фон дер Лайен посочва пред брюкселското Politico – „подкрепа за Украйна в отблъскването на агресора, ускоряване на прехода към възобновяема енергия в Европа, укрепване на конкурентоспособността на съюза и създаване на нови стратегически съюзи в световен мащаб“.
„На енергийния фронт 2023 г. ще бъде годината, в която целият свят ще се заеме сериозно с възобновяемите енергийни източници.“, потвърждава и енергийният комисар Кадри Симсон. ЕС работи и върху ново законодателство за енергийна ефективност, за да се насърчи спестяването на електроенергия, включително чрез намаляване на първичното и крайното потребление до 2030 г.
Повече подробности по темата четете в capital.bg.
ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ НЕ ВИ СПАСЯВА ОТ ПЛАЩАНЕТО НА „ЛИЧНИ“ ДАНЪЦИ
Комисията за защита на личните данни излезе с решение по подадена жалба, от г-жа Ц.В. срещу „Националната лотария“ АД с твърдения за злоупотреба с личните ѝ данни – имена и единен граждански номер, за деклариран пред НАП доходи от участие в хазартни игри, получени през 2019 г..
Жалбоподателката информира, че на 15.04.2020 г., при подаване на данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и направена справка за платени доходи по трудови и различни от трудовите правоотношение, установила, че освен коректно посочените от работодателите ѝ по основен и допълнителен трудов договор доходи и доходи по граждански договор, фигурират и доходи от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри организирани от „Националната лотария“ АД в размер на 245 217,40 лв. (двеста четиридесет и пет хиляди, двеста и седемнадесет лева и четиридесет стотинки). Г-жа Ц.В. твърди, че такива доходи под формата на парични или предметни печалби не е печелила и не са ѝ изплащани от „Националната лотария“ АД през календарната 2019 г. Допълва, че през 2017 г. и 2018 г. има спечелени парични награди от организирани от дружеството игри, които са коректно отразени в справките за получени през посочените години доходи и твърди, че дружеството е използвало личните ѝ данни, за да декларира „фалшива печалба през 2019 г.“ Моли комисията за проверка по случая и прилага копие на справка от НАП за изплатени доходи/трудови и различни от трудови/ на физически лица за 2019 г. към 08.05.2020 г.
По случая от КЗЛД е направена проверка в дружеството, като първият въпрос на който се търси отговор е, на какво правно основание се обработват личните данни и на какво основание са предадени към НАП?
В отговор „Национална лотария“ АД посочва, че е лицензиран организатор на хазартни игри по Закона за хазарта (ЗХ) и в качеството си на платец на доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ дружеството има задължение да предоставя информация по реда на чл. 73, ал. 1 от същия закон за изплатените доходи на физически лица. Справките се изготвят на база печалбите, изплатени по игралните сметки на участниците в хазартните игри съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗХ.
По отношение на това, че са декларирани по-големи от осъществените печалби са разкрити следните обстоятелства. Участието в онлайн хазартни игри от гледна точка на играча, а именно извършване на залози и получаване на печалби, се осъществява посредством игралната му сметка в Централната компютърна система (ЦКС) на организатора. Игралната сметка се дебитира с всеки направен залог и се кредитира с всяка захранена парична сума и всяка печалба, като резултатът е моментното салдо на нетната наличност на участника. ЦКС захранва игралната сметка на участника с всички негови печалби и допуска той да изтегли всички средства по игралната си сметка. В момента, в който игралната сметка на участника се захрани с печалба, той може да я „осребри“ или да направи нов залог с нея. От НАП посочват, че съгласно правните норми в конкретния случай паричната печалба ще се счита за получена от физическото лице (съответно изплатена от организатора на хазартната игра) на датата на постъпването ѝ по кредита на игралната му сметка.
Казано с други думи, ако имате печалба от хазартни игри, но не я изтеглите от сметката на организатора, а използвате сумата, за да направите с нея нов залог, ще платите данък върху нея, независимо от това, че сте загубили парите в новото залагане.
Така КЛЗД установява, че в случая законово задължение на „Националната лотария“ АД е да изготви и предоставя в НАП, справка за общия размер на спечелените през годината печалби (т.е. сборът от сумите резултат от всички печеливши залози на участника, отразени в игралната му сметка), а не размера на средствата, изтеглени (осребрени) от участника от игралната му сметка.
Именно в изпълнение на горното ответникът в това производство е предоставил в НАП лични данни на г-жа Ц.В. и е декларирал спечелените суми от хазартни игри, а не само реално изтеглените от нея средства в размер на 4 750 лв.
За подробности виж: Решение на КЗЛД № ППН-01-414/2020 г. София, 19.09.2022 г.
За да отговаряте на законовите изисквания на GDPR, потърсете ни за помощ и консултация
Кои програми за бизнеса тръгват в началото на 2023
Над 1 млрд. лв. от европейските фондове ще са достъпни за българските фирми в първите 6 месеца на тази година
- Грантове за над 1 млрд. лв. тръгват към бизнеса след три години на почти пълна суша.
- За част от схемите обаче ще трябва да се изчака, тъй като са в режим „уточняване на критериите“.
- Огромният интерес може да доведе до бум на проекти и значително натоварване на оценителите.
След три години на почти пълна липса на европейско финансиране през 2023 българския бизнес отново ще има достъп до множество различни схеми за подпомагане и грантове за инвестиции, съобщава Капитал. Това, от една страна, е добре – на фона на кризите, войната и пазарната несигурност фирмите поне на теория ще могат да повишат конкурентоспосбността си и да спестят енергийни разходи с помощта от Брюксел. Но, от друга, изминалите три години показаха, че българските компании се справят изключително добре и без евросредствата, които исторически винаги са отивали към сравнително малка група избрани и са създавали условия за корупция.
Плановете са в първите шест месеца на годината от Министерството на иновациите и растежа да отворят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Част от финансирането идва по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), друга – по новата програма „Конкурентоспособност“. Финансиране ще има и по новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация.
Повече подробности по темата четете в capital.bg.
ЕС констатира, че санкциите срещу Русия са пощадили собствените му икономики
Унгарски правителствени билбордове представят санкциите на Брюксел като бомби, които унищожават унгарската икономика.
Снимка: Janos Kummer/Getty Images
Според изготвена от Европейската комисия оценка въздействието на санкциите на Европейския съюз върху собствената му икономика досега се е ограничило до няколко конкретни сектора, съобщава сайтът investitor.bg.
Ограничителните мерки са предизвикали проблеми с доставките в сектори като дърводобива и благородните метали, но по-широките смущения са се дължали най-вече на тенденциите на световния пазар, войната на Русия в Украйна и ответните мерки на самата Москва, предава Bloomberg, позовавайки се на лице, запознато с анализа.
Оценката на въздействието, която беше поискана от държавите членки, е публикувана в момент, в който държавите от ЕС обсъждат предложения за девети пакет от санкции, които ще бъдат насочени срещу достъпа на Русия до безпилотни летателни апарати и ще наложат допълнителни ограничения върху инвестициите, банките и износа на технологии.
Блокът се опитва да адаптира санкциите си така, че да наказва повече Москва, отколкото собствените си държави членки. Унгария, която се противопостави на някои от усилията на ЕС да наложи санкции на конкретни цели, обвини санкциите на блока за икономическите си затруднения, но анализът показва, че критиките са преувеличени.
Повече подробности по темата четете в investitor.bg.
Почти половин милиард лева субсидии са си поделили 10 агрокомпании за 10 години
- Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от субсидиите, макар да представляват едва 0.02% от всички подпомагани фермери.
- Въпреки тавана от 300 хил. евро за плащанията на площ, тези фирми са взимат в пъти повече по това перо.
- Проблемът с окрупняването на земеделието се задълбочава, като за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%.
Общо над 420 млн. лв. субсидии от еврофондовете са получили десетте най-големи земеделци в България за десет години – от 2012 до 2022 г. Парите са по линия на двете големи пера в земеделските плащания – схемата за базово плащане на площ (СЕПП) и т.нар. зелени плащания – добавки за въвеждането на земеделски екопрактики. Ако към тях се добавят и държавните помощи под формата на отстъпка от акциза за горива, използвани за земеделски цели, сумата достига внушителните 450 млн. лв.
Отделно стопаните получават и още помощи по редица схеми, така че тази сума реално е още по-висока. А над половината от нея, или около 250 млн. лв., е влязла в сметката на само един човек, който реално контролира пет от десетте най-субсидирани земеделски компании в България.
Това сочи справка на „Капитал“ в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена с помощта на експертите от „Сдружение Данни за добро“. СЕБРА позволява да се проследят плащания от държавния бюджет и по линия на европейските програми към различни субекти.
За ограничаването на субсидиите на площ за най-едрите фермери в България се говори отдавна, а още в миналия програмен период бе въведен таван от 300 хил. евро на стопанство. Местните земеделци обаче намериха начин да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефективен контрол за свързаност на фирмите така и не бе приложен. Отделно има и вратички през приспаданите разходи за заплати. В крайна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на субсидиите за площ, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.
Повече подробности по темата четете в capital.bg.
Страните от ЕС не постигнаха консенсус относно налагането на енергийно ембарго на Русия
Външните министри на Европейския съюз не стигнаха до единна позиция на срещата си в понеделник, 21 март, дали и как да наложат санкции на доходоносния енергиен сектор на Русия заради нахлуването й в Украйна, съобщава информационният сайт dir.bg. Германия например аргументира защо е против, като каза, че ЕС е твърде зависим от руския петрол, за да обяви ембарго.
България също се обяви против налагане на ограничения за вноса на енергийни ресурси от Русия.
ЕС и съюзниците вече наложиха сериозни мерки срещу Русия, включително замразяване на активите на нейната централна банка, обсъжда се забрана за акостиране на руски кораби на европейски пристанища, изключване от системата SWIFT на всички руски банки – засега някои са „пощадени“ и то именно тези, които обслужват търговията с енергийни суровини (Сбербанк и Газпромбанк).
По налагането на допълнителни санкции сякаш няма разногласия, но взимането на решение за търговско ембарго върху петрола, газа и въглищата разцепи ЕС.
Повече подробности по темата четете тук.
Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост
Към 15 март се очаква приключване на техническите преговори на България с ЕК по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз. След това предстои НПВУ да мине през нормалните процедури на одобрение, добави той и отбеляза, че по Плана може да се започне работа веднага след техническото одобрение по него, дори преди официалното подписване.
Ситуацията в Украйна не оказва директно влияние върху НПВУ, каза Асен Василев. Ако бяхме приели в Плана да добавим парогазова централа и да се съгласим със затваряне на мощности, сега щяхме да сме в неизгодна позиция, отбеляза той. Забавянето на НПВУ ни помогна да прокараме решения в полза на България, допълни заместник-министър председателят по еврофондовете, с уточнението, че най-голямата промяна в Плана е отпадането на инвестицията в парогазова централа и замяната й с инфраструктура за съхранение на енергия от 6000 мегаватчаса и на добив на геотермална енергия. Отпадането на строеж на парогазови централи и газопроводи и замяната им с проекта за системата за батерии и тяхното разполагане ще струват около 1,5 млрд. лева, а търсенето и добивът на геотермална енергия ще струват около 200 милиона лева.
В хода на дискусията Асен Василев поясни, че се водят последните преговори за допълнителен анализ за сигурност на доставките на централите в Маришкия басейн. Трите големи централи в него няма да бъдат закривани. Ще се закриват само централи, които не отговарят на екологичните стандарти, каквито са „Брикел“ и „Бобов дол“, подчерта той.
В НПВУ сумата за получаване за програма „Транспорт“ се запазва – парите ще отидат за влакове тип „Интерсити“ и за градски железници, като за двата типа ще са нужни 640 милиона лева, уточни Василев и добави, че няма промяна в бюджета за развитие на широколентовата свързаност. По-малки промени има при осигуряването на широколентов интернет в общинските центрове, развитие на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и за дигитализация на „Български пощи“, каза Асен Василев.
В сектора здравеопазване на НПВУ е включено промяна на системата „112“, за да се улесни работата й, допълни министърът на финансите.
Асен Василев запозна народните представители от Комисията по въпросите на Европейския съюз и с постигнатия напредък за финализирането на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от Европейския съюз за програмен период 2021-2027 г., като отбеляза, че се очаква в края на март или началото на април България да има подписано Споразумение за партньорство.
Народното събрание прие окончателно на второ четене държавния бюджет за 2022 г.
Парламентът реши през 2022 г. общата субсидия за делегираните от държавата дейности на общините да бъде 4 889 285 900 лв.
За трансфери за местни дейности в т.ч. обща изравнителна субсидия в държавния бюджет са предвидени 379 000 000 лв., за трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48 228 100 лв., целева субсидия за капиталови разходи – 296 310 200 лв.
Народните представители увеличиха с 5 млн.лв. предвидените средства за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.
Парламентът реши за сметка на икономии на разходи или трансфери по бюджетите на първостепени разпоредители Министерският съвет да може да финансира дейности по оказване на помощ на живеещите в Украйна български граждани и българи с украинско гражданство, както и за предоставяне на хуманитарна помощ на Украйна и за извършване на разходи за справяне с последиците от военните действия.