Деница Сачева: Нагласите са за поетапно отваряне след 21 декември

Снимка:БГНЕСДеница Сачева: Нагласите са за поетапно отваряне след 21 декември

Мерките 60/40 и 80/20 са обезпечени до март, може да се удължат до края на юни или частично за конкретни бизнеси

Нагласата на повечето членове на кабинета е да се започне с поетапно, но не пълно отваряне след 21 декември. Предстои обсъждане на въведените мерки в страната, но всичко зависи от това какви са здравните данни. Това каза по Нова телевизия социалният министър Деница Сачева.

„Нямаме повод да сме големи оптимисти. Да, имаме известно овладяване на смъртните случаи, но тенденциите са крехки, за да отпуснем напълно мерките”, каза социалният министър.

От антикризисните мерки на властта, включително тези за запазване на заетостта, топъл обяд и патронажна грижа Сачева обяви, че се възползват близо 1 милион души. По думите ú някои от социалните мерки ще продължат да важат през цялата следваща година. Такава ще е помощта за родителите на деца, които учат дистанционно.

„Мерките 60/40 и 80/20 са обезпечени до месец март. Ще започне обсъждане със социалните партньори да се удължат до края на юни или частично за конкретни бизнеси, за които възстановяването ще е по-трудно”, добави министърът.

„До този момент за бизнеса през Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката са изплатени близо 1,2 млрд. лева. Това, което даваме е максималното, което можем да си позволим като държава”, каза още тя.

Повече подробности по темата четете тук.

Готви се нов мораториум за кредитите – отсрочването ще е най-много за общо 9 месеца

Депутати пък внесоха предложение за „банкова ваканция“ – по кредитите да не текат лихви за забава и неустойки до два месеца след края на извънредната обстановка

Българската народна банка (БНБ) даде знак на търговските банки, че ако асоциацията им предложи удължаване на мораториума върху кредитите, тя вече може да го одобри, а те обявиха, че вече работят по него.

„БНБ отново има правната възможност да разгледа за утвърждаване евентуален нов проект на Асоциацията на банките в България за удължаване на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията с COVID-19“, съобщиха днес от централната банка.

Както е известно, след обявяването на извънредното положение БНБ одобри т. нар. частен мораториум, при който беше предвидено отсрочване на вноските по кредитите на граждани и фирми, изпаднали в затруднение заради епидемията от коронавирус. Той беше предложен от Асоциацията на банките, сега отново тя трябва да поиска удължаване. От там пък почти незабавно съобщиха, че работят по изготвяне на промени в одобрения от БНБ и приет през април 2020 г., с промени през юли 2020 г., ред за отсрочване.

Първият мораториум предвиждаше отсрочване на лихва или главница или само на главница за 6 месеца.

За новия БНБ заявява, че максимално допустимият срок на отсрочванията е 9 месеца, като той „включва и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция“. Т.е. ако си отсрочил вноските си за 5 месеца, ще можеш да го направиш за още 4, но ако вече си се възползвал от максималния срок, ще ти остават 3 месеца. Какви са условията по мораториума можете да си припомните тук.

Възможността БНБ да одобри удължаване на мораториума идва от ново решение Европейския банков орган.

Повече подробности по темата четете тук.

Рязко влошаване на бизнес климата през ноември

 

Рязко влошаване на бизнес климата през ноемвриСнимка: Pixabay

 Рязко влошаване на бизнес климата през ноември отчита Националния статистически институт (НСИ). През септември и октомври стопанската  конюнктура вървеше нагоре въпреки нарастващия брой заразени с коронавирус, но през единайсетия месец на 2020 г. спадът в общия показател на бизнес климата е с 4,1 пункта надолу спрямо нивото си от октомври. Най-сериозно понижение на показателя е регистрирано в строителството и търговията на дребно.

Последното сериозно влошаване в оценките на компаниите относно стопанската конюнктура бе през пролетта и в началото на лятото.

Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ запазва приблизително нивото си от предходния месец. Анкетата отчита леко намаление на настоящата производствена активност, като и очакванията на промишлените предприемачи за дейността през следващите три месеца са по-умерени. Най-сериозното затруднение за бизнеса остава несигурната икономическа среда, следвана от недостатъчното търсене от страната, факторът „други“ и недостатъчното търсене от чужбина. Относно продажните цени мениджърите предвиждат те да останат без промяна през следващите три месеца.

Повече подробности по темата четете тук.

Променят ГПК: Преди сделка ще може да се прави справка в е-регистър на запорите

Преди да сключат сделка за дадена движима вещ, страните ще могат да проверят дали върху нея има наложени запори. Това ще стане възможно с изграждането на Национален регистър на запорите, което се предлага от Министерството на правосъдието.

То огласи за обществено обсъждане промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата електронна национална база данни, в която съдебните изпълнители ще са длъжни всеки ден да въвеждат данни за наложените и вдигнати запори (пълния текст на законопроекта виж тук ).

От МП обясняват, че регистърът ще осигури и възможност за бързи и надеждни справки при проучване на състоянието на имуществото на търговски дружества с цел придобиване и сливане. С него ще се прави и проверка на кредитоспособността на фирмите. И също така ще може бързо и лесно да се установи имуществото на търговците и неограничено отговорните съдружници за целите на производството по несъстоятелност.

Проектът за промени в ГПК предвижда новият регистър да заработи от 2022 г., а преди това министърът на правосъдието ще трябва да уреди в наредба какви ще са условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система.

От новата разпоредба в ГПК, която го регламентира, става ясно, че справките за наложените запори ще се предоставят от министерството. Право на такива ще имат „участниците в изпълнителните производства, както и на лица с правен интерес“.

Какви ще са таксите за справка за запор ще бъде определено в тарифа на Министерския съвет.

Повече подробности по темата четете тук.

От догодина всички родители ще ползват по-големи данъчни облекчения

От догодина всички родители ще ползват по-големи данъчни облекчения

Детските надбавки остават само за по-бедните семейства

От следващата година семействата със средномесечен доход под 510 лв. за всеки член от домакинството ще получават детски надбавки в размер на 40 лв. за едно дете и 90 лв. за две деца. Помощите за семействата с три деца ще са в размер на 135 лв., а за четири деца – 145 лв. Това става ясно от доклада за държавния бюджет за догодина, който предстои малко по-късно днес да бъде гласуван на второ четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

В доклада се е появила и друга новост – бедните семейства ще получават освен помощи за децата и данъчно облекчение, ако родителите работят или са декларирали други облагаеми доходи пред НАП. Данъчното облекчение обаче ще бъде и за всички останали родители.

Припомняме, че в първоначалния вариант на Бюджет 2021 се планираше догодина да няма подоходен критерий за детските надбавки и от тях да може да се възползва всяко семейство с дете до 18-годишна възраст. Според данните сега надбавки получават 572 хил. деца, а според плановете през 2021 г. от помощта трябваше да се възползват 1,26 милиона деца. Тригодишната бюджетна прогноза обаче включваше тази опция да важи само за догодина, което отприщи вълна от критики срещу управляващите, че си „купуват“ родителите заради предстоящите през пролетта парламентарни избори.

Повече подробности по темата четете тук.

Финансовото министерство очаква 3-процентен спад на икономиката ни за 2020 г.

 

Финансовото министерство очаква 3-процентен спад на икономиката ни за 2020 г.Снимка: Архив Ройтерс

Очаква се през 2021 г. растежът на БВП да бъде от 2,5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от миналата година

Финансовото министерство прогнозира спад на икономиката на България от 3 на сто през 2020 г. Това се посочва в т.нар. „есенни“ макроикономически прогнози на Министерството на финансите, представени във вторник.

Разпространението на коронавируса от началото на 2020 г. предизвика сериозен икономически шок в световен план и в Европа през второто тримесечие на годината. Икономиката на България също бе засегната, но реалният спад на БВП както през второто тримесечие, така и през първото полугодие на 2020 г., не бе толкова значителен, колкото средния за ЕС, отбеляза Министерството на финансите.

Според него през второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП.

Общият принос на външния сектор към БВП за 2020 г. ще бъде почти неутрален, прогнозира МФ и добавя, че през 2021 г. се очаква растежът на БВП да бъде от 2,5%, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 година.

Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2,6%, а коефициентът на безработица – 5,6 на сто.

Повече подробности по темата четете тук.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.

България очаква да разполага с 11,43 млрд. евро по оперативните програми за 2021-2027 г.Снимка: Bloomberg L.P.

 

България очаква да получи от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, кохезионните фондове и Фонда за морско дело и рибарство малко над 9,7 млрд. евро за новия програмен период (2021-2027 г.). Заедно с националното съфинансиране сумата, с която се очаква страната ни да разполага по новите оперативни програми, възлиза на 11,43 млрд. евро.

Това се вижда от проекта на споразумение за партньорство с ЕС за следващия програмен период, който е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации. Крайният срок за подаване на становища по документа изтича на 30 ноември.

Допълнително ще се уточнява финансирането за слаборазвитите региони, което е договорено в размер на около 200 млн. евро. В тази сметка не са включени и средствата по програмата за селските райони.

В документа се определя стратегията на държавата членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на Европейския съюз и Общата политика в областта на рибарството, посочват вносителите.

През януари 2020 г. беше създадена работна група за разработване на споразумението за партньорство с представители на администрацията и на широк кръг партньори – представители на неправителствения сектор, социално-икономическите партньори, академичната общност, организациите на работодателите, работниците и служителите, организациите на и за хората с увреждания и други.  В документа се формулирани пет водещи приоритета за финансиране и се предлага рамката на новите оперативни програми.

Приоритети за финансиране

България е формулирала пет цели на политиката за финансиране през новия програмен период. Това са:

·        иновативен и интелигентен икономически преход чрез иновации и приложна наука;

·        чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика;

·        подобряване на мобилността и регионалната свързаност;

·        развитите на човешките ресурси и образование;

·        устойчиво и интегрирано развитие на регионите в страната.

Повече подробности по темата четете тук.

НОИ: Държавната помощ за бизнеса е овладяла безработицата у нас

НОИ: Държавната помощ за бизнеса е овладяла безработицата у нас

Мярката 60/40, с която държавата подпомага бизнеса финансово, за да съхрани работните места в коронакризата, е допринесла и продължава да има ефект за ограничаване на нарастването на безработицата у нас.

За периода март – юни е запазена заетостта на близо 172 хил. души и на над 105 хил. след това до септември. Това става ясно от анализ на Националния осигурителен институт (НОИ), който прави обзор на основните резултати от изпълнението на мерките за запазване на заетостта на работниците и служителите от предприятия, засегнати от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус.

Анализаторите посочват, че заради предприетите мерки за стабилизиране на пазара на труда коефициентът на безработица в България остава по-нисък от средния за Европейския съюз.

Данните на Евростат за хармонизирания коефициент на безработица показват, че въпреки отчетения спад на БВП от 10% през второто тримесечие на годината, през юли 2020 г. коефициентът на безработица в България е бил 4,4% при средно 7,9% за ЕС. В сравнение с март 2020 г. той е нараснал с 0,3 процентни пункта, докато средното за ЕС равнище – с 0,7 процентни пункта. Освен това, в сравнение с пиковия месец на пандемията – април 2020 г., коефициентът на безработица у нас намалява (той е бил 4,8% през април, 4,6% през май и 4,4% през юни), докато средно за ЕС е налице тенденция на увеличение (7,4% през април, 7,5% през май и 7,7% през юни).

Повече подробности по темата четете тук.

От 1 юли: за пенсиите до 369 лв. индексация от 10%, за по-високите – 5%

От 1 юли: За пенсиите до 369 лв. индексация от 10%, за по-високите - 5%

От 1 юли догодина догодина пенсиите между 300 и 369 лева ще се индексират с около 10%, а за тези над 369 лева индексацията ще е 5 на сто. Това обяви пред Нова телевизия социалният министър Деница Сачева.

Таванът на пенсиите ще надхвърли 1400 лева при 1200 лева в момента. Минималната пенсия ще е 300 лева още от януари 2021 година. Това ще се заложи в проекта за бюджета за следващата година, уточни министърът.

Както вече беше потвърдено, до месец март 2021 година пенсионерите ще продължават да получават по 50 лева допълнително.

Предлага се и еднократните помощи за децата от първи и осми клас също да са без подоходен критерий и сумата да е се повиши до 300 лева, при 250 през тази година. 

„Помощта за 1 клас се получава от около 44 000 деца, а общо едно поколение деца е средно около 60 000. От социалните служби ми обясниха, че много родители се осигуряват на минимума, за да попаднат в тази помощ”, каза социалният министър като мотив за промяната.

Семействата с едно дете ще получават 40 лв., семейства с две деца – 90 лв., а семейства с три деца – 135 лв.

„Универсалните детски добавки са европейска практика, тя действаше до 2011 година, сега се връщаме на нея“, заяви Деница Сачева и допълни, че мярката няма общо с изборите, а целта е да се покаже, че всички деца са с равни права.

Повече подробности по темата четете тук.

До началото на октомври решават за увеличението на пенсиите

До началото на октомври решават за увеличението на пенсиите

Снимка: Pixabay

Обсъждат се три варианта, един от които ще залегне в бюджета за догодина

Най-късно в първите дни на октомври ще бъде решено как ще бъдат увеличени пенсиите. Това каза министърът на труда и социалната политика Деница Сачева по повод намерението на правителството да обмисля варианти за увеличение на доходите на хората в пенсия.

Сачева обобщи, че единият вариант е да продължи добавката от 50 лв. Друг вариант е за преизчисляване на пенсиите с дохода от 2015 г., като при това положение ще могат да бъдат преизчислени пенсиите на 1,1 млн. души. Има и  предложение, което е по линия на синдикатите, за преизчисляване на всички пенсии, като се промени съответно и индивидуалният коефициент, така че да може да се запази солидарният и справедлив модел на социалното осигуряване у нас.

„Който и вариант да избере Коалиционният съвет, увеличението ще залегне в бюджета за следващата година. Според изчисленията на МТСП, необходимите средства са между 1,2 млрд лв. и 3,8 млрд лв., в зависимост от модела“, каза Сачева, цитирана от БНТ.

Според нея последният вариант ще стимулира хората да внасят осигуровки върху реалните си доходи.

Що се отнася до добавката от 50 лв. месечно към всяка пенсия, министърът припомни, че за октомври вече има решение на кабинета за осигуряването й, но е възможно изплащането на сумите да продължи до края на годината.

„Новата тема, по която ще се работи в следващите години, е темата за сребърната икономика, т.е. от една страна какъв вид услуги трябва да предоставяме на хората, които са над 65 години. Говорим за интегрирани социално-здравни услуги, за повече технологии и за предприемачество сред възрастните хора“, обясни министърът.(investitor.bg|