На 25 март 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови  по дело C‑501/18, BT срещу БНБ, своето решение във връзка с преюдициалното запитване, отправено от Административен съд – София-град, относно правата на вложителите в банка, обявена в несъстоятелност, да претендират вреди срещу държавата на основание недостатъчен надзор от страна на компетентния държавен орган над кредитната институция. СЕС беше спрял производството по това дело до постановяването на решение по дело C‑571/16, Кантарев срещу БНБ, касаещо също ангажирането на имуществената отговорност на БНБ за вреди във връзка със случая КТБ. На 4 октомври 2018 г. СЕС обяви решението си по делото Кантарев, в което се произнесе относно вредите от забавеното изплащане на гарантираните суми по сметки в обявената в несъстоятелност КТБ. И тъй като с това решение не бяха изчерпани всички въпроси на българския съд, СЕС доразви тълкуването в настоящото си решение от 25 март 2021 г.

Текстът на решението от 25 март 2021 г. по дело C‑501/18, BT срещу БНБ, можете да видите тук.

Текстът на решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16, Кантарев срещу БНБ, можете да видите тук.

Подробен коментар на тези и други решения на Съда на ЕС относно схемите за гарантиране на депозити са публикувани в разработката, достъпна в АПИС Евро Финанси – Европейска практика при забавяне на плащане по търговските сделки и схеми за гарантиране на депозити (вкл. и преюдициално запитване от български съд).

Вж. и в Евро Право – Практика на Съда на ЕС – Дела, свързани с България – Преюдициални запитвания.

Новината от 04.10.2018 г. вижте тук.

Н О В О: АПИС ФИНАНСИ — Годишно счетоводно приключване в условията на Ковид-19 и  Годишен финансов отчет за 2020 г. – рамка на финансово отчитане – теми от семинар;

Промени в данъчното и счетоводното законодателство за 2021 година; Независим финансов одит

Данъци и данъчни облекчения

1. Авансови вноски по ЗКПО
2. Авансовите плащания в ЗДДС – данъчна и съдебна практика – Изискуемост на ДДС при авансово плащане преди настъпване на данъчното събитие – Правото на данъчен кредит се обвързва от точно определени необходими релевантни моменти за възникване на данъчното събитие, а не само и единствено от извършено преди него авансово плащане – При неустановяване на действително осъществени доставки на услуги, без значение за правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС са данните за последващи доставки
3. Водене на данъчен амортизационен план
4. Вътреобщностно придобиване на стоки в Закона за данък върху добавената стойност
5. Данък върху недвижимите имоти
6. Данък върху разходите, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. „Данък уикенд“
7. Данъчни облекчения по Закона за данъците върху доходите на физически лица
8. Данъчни облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане
9. Данъчно облагане на доходите от наем
10. Данъчно облагане на доходите от продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество
11. Данъчно облагане на организаторите на хазартни игри
12. Данъчно третиране на застраховките
13. Данъчно третиране на лихви, глоби и неустойки
14. Декларация по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за необходимите данни за определяне на данъка върху недвижимите имоти на новопостроена сграда завършена в груб строеж и на самостоятелните обекти в нея (в сила от 1.01.2021 г.)
15. Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца
16. Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания
17. Декларация по чл. 61р, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси за облагане с туристически данък (в сила от 1.01.2021 г.)
18. Задължение за заплащане на акциз съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.  Режим „отложено плащане на акциз“
19. Корпоративен данък
20. Мерки и действия по време на извънредното положение, въведено от 13 март 2020 г. Лихви и срокове по ДОПК и материалните данъчни закони. Счетоводно приключване в условията на Ковид–19
21. Облагане доходите на физически лица от източници, различни от трудови правоотношения
22. Облагане на доходи от прехвърляне на права или имущество в Закона за данъците върху доходите на физическите лица
23. Облагане на доходите на физическите лица.  Плосък данък
24. Облагане на доходите от дейност като ЕТ
25. Облагане на доходите от упражняване на свободна професия, от селско стопанство, както и от други извънтрудови правоотношения
26. Облагане на социалните разходи
27. Облагане по ЗКПО на бюджетните предприятия
28. Облагане с окончателен данък на доходи, изплатени на български лица
29. Практика на ВАС, ВКС и др. в областта на финансовата и данъчната политика
30. Преференциална данъчна ставка в ЗДДС
31. Прилагане на нормативната уредба на Закона за местните данъци и такси за населението
32. Прилагане на нормативната уредба на Закона за местните данъци и такси от предприятията
33. Промени в данъчното и счетоводното законодателство за 2021 година
34. Регламентация на местните данъци и такси
35. Служебна бележка за доходи от трудови правоотношения по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ
36. Специфични случаи на регистрация и дерегистрация по ЗДДС
37. Стоки и услуги, за които се прилага намалената ставка на ДДС от 9%, в сила от 1 юли и от 1 август 2020 г. и сходни на тях със стандартна ставка от 20%
38. Стопанска характеристика и данъчно облагане на земеделските производители
39. Счетоводно отчитане и данъчно третиране на доставките на ваучери за храна

Финансова практика – Данъчно и осигурително производство

1. Връчване на съобщения съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
2. Събиране на публичните вземания
3. Съобщения и призоваване на субекти по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Счетоводство, национални и международни стандарти

1. Годишен финансов отчет за 2020 г. – рамка на финансово отчитане – тема от семинар
2. Годишен финансов отчет.  Изготвяне и публикуване
3. Годишно счетоводно приключване в условията на Ковид-19 – тема от семинар
4. Изисквания към счетоводната система на предприятието според Закона за счетоводството – принципи, съставители и публичност на финансовите отчети, съхраняване на информацията, защита на търговската тайна, административна отговорност
5. Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 4 Застрахователни договори
6. Независим финансов одит
7. Отчетност на оборотите от извършени продажби
8. Счетоводен стандарт (СС) 18 – Приходи – разяснения – Данъчно третиране на извършени консултантски услуги, които не са конкретизирани във фактурите – Признаване на приходи в зависимост от етапа на завършеност на сделката – Оценяване на резултата от сделката
9. Счетоводно отчитане и данъчно третиране на нематериалните активи – Счетоводно третиране на разходи за ремонт на нает недвижим имот – Формиране на данъчен дълготраен нематериален актив

Социално и здравно осигуряване. Пенсии

1. Диференцирани осигурителни вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за 2021 г.
2. Заявление-декларация до Дирекция „Социално подпомагане“ за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
3. Изплащане на пенсиите.  Спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на пенсиите
4. Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2021 г.
5. Осигурителен доход и осигурителни вноски на лицата, работещи по трудови правоотношения
6. Осигуряване на работещите по трудови и нетрудови правоотношения лица
7. Помощи за лица и семейства с ниски доходи по Закона за социално подпомагане
8. Примерен образец на служебна бележка до Агенцията за социално подпомагане, издадена от работодател за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
9. Промени в осигурителното законодателство за 2021 година
10. Размери на осигурителните вноски и осигурителен доход за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване
11. Ред за внасяне, отпускане и изплащане на суми от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“
12. Списък на доходите, върху които не се дължат осигурителни вноски

Труд и работна заплата

1. Декларация за наличие или липса на промени съгласно ПМС № 325 от 26.11.2020 г.
2. Декларация от работник за получаване на компенсации при условията и по реда на ПМС № 325 от 26.11.2020 г.
3. Заявление-декларация от работодател за получаване на компенсации по реда на ПМС № 325 от 26.11.2020 г.
4. Карта за участие по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Запази ме“ (DOC-формат)
5. Обезщетения при безработица
6. Спиране и прекратяване получаването на обезщетение за безработица
7. Списък на работниците и служителите за изплащане на компенсации по реда на ПМС №325 от 26.11.2020 г. (електронен формат) (XLS-формат)
8. Условия и ред за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в предприятия, за които са въведени временни ограничения на дейността в резултат от наложени противоепидемични мерки в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Сделки. Банки и финанси

1. Заявление за предоставяне на справка от Централния кредитен регистър относно информация за кредитни задължения на физическо лице към банките и финансовите институции
2. Заявление за предоставяне на справка от Централния кредитен регистър относно информация за кредитни задължения на юридическо лице към банките и финансовите институции
3. Заявление от наследници на починало лице за предоставяне на справка от Централния кредитен регистър относно информация за кредитни задължения към банките и финансовите институции
4. Искане за възстановяване на сума
5. Искане за информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове – наследници
6. Искане за информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове – физическо лице
7. Искане за информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове – юридическо лице
8. Искане за информация от регистъра на банковите сметки и сейфове от органи и институции по реда на чл. 56а, ал. 3, т. 11 от ЗКИ
9. Искане за информация от регистъра на банковите сметки и сейфове по международен номер на банкова сметка IBAN за органи и институции по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ

Изчислителни системи

1. Лихва – договорна и законна

Данъчен, счетоводен и осигурителен указател. Справочник

1. Банки, получили лицензия за извършване на банкови сделки
2. БВП – Разходи за крайно използване – национално ниво, текущи цени
3. Индекс на потребителските цени (инфлация)
4. Календар за работните дни и часове за 2001 – 2021 г.
5. Минимална работна заплата за страната
6. Минимални и максимални размери на пенсиите
7. Осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица върху максималния осигурителен доход за 1997 – 2021 г.
8. Осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица върху минималния осигурителен доход за 1997 – 2021 г.
9. Средномесечен осигурителен доход за 12-те календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията
10. Средномесечен осигурителен доход за страната, обявен от Националния осигурителен институт след 1.01.1997 г.
11. Таблица за размера на осигурителните вноски за ДОО за периода 1949 – 2021 г.
12. Таблица за размера на осигурителните вноски и осигурителния доход за ДОО на самоосигуряващите се лица

За контакти:

АПИС ФИНАНСИ, София, ул. Постоянство № 67; [email protected]

тел. 970 89 77 – Редакция; 970 89 44 – HELP Desk; 923 98 00; 980 48 27 – Централа;

Имаме удоволствието да Ви поканим на ежегодно организирания от фирма „АПИС ЕВРОПА“ финансов уебинар на тема: „Годишен финансов отчет за 2020 г. – рамка за финансово отчитане“, който ще се проведе на 15.12.2020 г. от 09.30 ч.

Основната тема на уебинара е:

• Изготвяне на Годишния финансов отчет за 2020 г. Концептуална рамка за финансово отчитане

лектор доц. д-р Бойка БРЕЗОЕВА, регистриран одитор

Програмата включва още:

• Новите моменти в българската и европейската финансова практика, както и законодателните промени в областта на данъчното и финансовото законодателство
• Данъчни и осигурителни казуси от икономическото законодателство при нововъзникнали въпроси и спорове, които не са били обект на тълкуване от компетентните институции – ВАС и ВКС, и са предмет на обстойно разглеждане във финансовите системи на АПИС

Такса за участие в уебинара не се заплаща.

Желаещите да участват, моля да се регистрират тук:

• https://events.apis.bg/default.aspx?sid=288&dcode=998

Регистрираните участници ще получат линк за достъп до виртуалната зала.

Предварителни въпроси за дискусия в рамките на уебинара можете да задавате на адрес: [email protected].

За допълнителни въпроси и уточнения можете да се обадите на телефони:

02 / 980-48-27 и 02 / 923-98-00.

За първи път от много време вето на законопроект, наложено от президента Румен Радев, мина успешно в Народното събрание. Депутатите не приеха за втори път промените в Наказателния кодекс (НК), с които има опасения, че се криминализира споделеното пътуване.

Макар повечето от присъстващите в пленарната зала да подкрепиха измененията в НК, те не получиха необходимото за преодоляване на ветото мнозинство от 121 гласа. „За“ гласуваха 93 депутати, 61 бяха „против“, а 18 се въздържаха.

Промяната в НК беше приета между първо и второ четене на проект за изменения в Кодекса на търговското корабоплаване и обсъдена само от транспортната комисия в парламента, а не и от правната.

Ето какво предвижда разпоредбата, която сега след успешното вето отново ще се върне за обсъждане в комисиите на Народното събрание:

„Чл. 234г (1) Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.“
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и с глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.“

Дебатът по ветото се съсредоточи върху това дали всъщност с тази разпоредба се криминализира споделеното пътуване, или не. Като тезата на БСП беше, че се случва именно това, защото това е превоз на пътници без лиценз, а ГЕРБ застъпиха позицията, че споделеното пътуване не е обществен превоз и следователно не изпълнява състава на предложеното престъпление.

Иглика Събева от ГЕРБ изложи позицията на партията. Тя цитира определението за обществен превоз от Закона за автомобилните превози. То гласи: „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство“.

И заяви, че приятелското пътуване, при което пътникът дава 2 лева на шофьора, за да си покрие той разходите за бензин, не влиза в определението за обществен превоз и следователно извършващите го няма да бъдат наказани.

Повече подробности по темата четете тук.

Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна заповедта на здравния министър, с която беше допуснал предварително изпълнение на 8 негови предходни заповеди, с които беше наложил мерки във връзка с извънредното положение (пълния текст на определението виж тук).

Става дума за заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. (пълния ѝ текст можете да видите тук). С определението на тричленен състав с председател Любомир Гайдов и членове Румяна Папазова и Николай Гунчев (докладчик) се прогласява нищожността не на цялата заповед, а на части от нея, които са били атакувани пред ВАС от гражданина Добромир Трифонов. Мъжът е бил поставен под 14-дневна карантина при пристигането си в България и през това време е нямал право да се върне на работното си място във Великобритания.

От мотивите, изложени от съдебния състав, следва, че цялата заповед страда от тежък порок – издадена е по въпрос, по който министърът на здравеопазването няма правомощие да се произнася. Съдът обаче прогласява нищожността само на оспорените пред него части от нея. Ето как е ги е описал в определението си:

„Обявява нищожността на заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта ѝ, с която е допуснато предварително изпълнение на: заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1, касателно частта й за: „и членовете на техните семейства, пристигащи от … Обединено кралство Великобритания …, се поставят по карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол“, както и в частта по т. 3 и т. 4, т. 6 в частта по „т. 1“, т. 7, т. 9 в частта по „ т. 1“, т. 10 в частта по „ т. 1“, т. 11 в частта по „ т. 1 “, т. 12 и т. 13 в частта по т. 1; заповед № РД-01-131/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1; заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 2; заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България“.

От това следва, че ВАС е обявил за нищожно предварителното изпълнение на разпореждането на здравния министър, когато българи и членовете на техните семейства пристигат от Обединеното кралство, да се поставят по карантина за срок от 14 дни в дома им или на друго място за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават. Освен това от заповедта от 17 март 2020 г. е отменено и предварителното изпълнение на правилото, че когато поставените под карантина нямат личен лекар, ги проследява местната здравна инспекция. Същото важи и за чужденците. За нищожна е обявено и предварителното изпълнение на забраната, идващите от чужбина да напускат домовете си и на разпореждането, ако до края на карантината не се появяват симптоми на коронавирус, тя да се преустановява.

С определението е отменено и предварителното изпълнение на заповедта, с която Ананиев забрани посещението и събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места.

Честит празник на всички юристи!

Екипът на АПИС ви пожелава здраве, благополучие и много професионални успехи. Продължавайте все така неуморно да работите в името на доброто и справедливото.

В 12-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, а със заключителните разпоредби се изменя Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Задължените лица по ЗМИП изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им. В плана се включва и текущо практическо обучение, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

Промените в Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ целят повишаване степента на защита на стратегическите за страната обекти и подобряване функционалността на специализираните административни дирекции.

Обнародвани са промени в Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт с цел да бъде приведена в съответствие с разпоредбите на Закона за железопътния транспорт, което ще допринесе за развитието и усъвършенстването на безопасността на железопътния транспорт.

Наименованието на разследващия орган – специализирано звено за разследване на произшествия и инциденти в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се заменя с  наименованието на новосъздадената структура – Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

С Определение № 5 от 24.01.2020 г. петчленен състав на ВАС и ВКС се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност във връзка с това кой съд трябва да разгледа предявените искове за вреди от нарушаване на неприкосновеността на личните данни при големия пробив в Националната агенция за приходите от 2019 г. Върховните съдии постановиха, че компетентни са административните съдилища,  дори когато исковете са подадени колективно от група граждани.

Делото, предмет на спора, първоначално беше заведено в Административен съд – София-град (АССГ), под формата на колективен иск. През ноември 2019 г. обаче той прие, че не му е подсъдно, като се позова на Гражданския процесуален кодекс (чл. 380, ал. 1), според който колективните искове се разглеждат като първа инстанция от окръжните съдилища. Така делото в АССГ беше прекратено и изпратено в Софийския градски съд (СГС).

През декември 2019 г. обаче СГС също прие, че делото не му е подсъдно и повдигна препирня пред смесен петчленен състав от върховни съдии, за да се разреши спора кой трябва да гледа делото.

Петчленният състав на ВКС и ВАС подчертава, че в чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е регламентирано, че защита при нарушения на правата по този закон и по Общия регламент за защита на данните, се търси по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Възможността в същото производството да се иска и обезщетение за претърпените от нарушението вреди е изрично предвидена в ал. 2 на чл. 39 ЗЗЛД.

В определението се казва още: „Сезиращият съда с твърдения за нарушение на Регламента или ЗЗЛД не може да определя и да променя реда, по който нормативно е определено да се разглежда спорът. Правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материално правни и процесуални норми“.

Така делото, заведено през миналата година от 83 граждани, е изпратено и предстои да се реши от АССГ.

Повече подробности по темата четете тук.