Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор

Парламентът прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. В подкрепа на измененията гласуваха 191 народни представители, а 33-ма се въздържаха.

С 68 гласа „за“, шест „против“ и 149 „въздържал се“ депутатите отхвърлиха и при прегласуването законопроекта на „Възраждане“, който също предвиждаше механизъм за разследване на главния прокурор.

Парламентът подкрепи и друг законопроект за изменение на НПК, предложен от Министерския съвет (МС), с който се транспонира европейска директива и се въвеждат общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство.

Дебатът беше фокусиран основно около законопроекта на правителството за механизма за контрол на главния прокурор. С него се предвижда в случаите, когато е налице законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или негов заместник, материалите да се изпращат на ръководителя на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). След постъпването им, образуваната преписка ще се разпределя незабавно на съдия, определен на случаен принцип, който временно ще бъде назначен на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, за да се отговори на конституционното изискване наказателното преследване да се провежда от прокурор.

Със законопроекта на „Възраждане“, който беше отхвърлен, се предлагаше при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор.

Със 178 гласа “за“, без нито един против и 33-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предложени от Министерския съвет.

В същото време беше отхвърлен законопроектът на „Възраждане“, който получи 56 гласа в подкрепа, пет – „против“ и 148 „въздържал се“.

Проектът на Министерския съвет (МС) урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на измененията  съответната колегия да приеме кодекса и да внесе етичните правила за одобряване от пленума на ВСС.

В изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за „Противодействие на корупцията“ се укрепва ролята на Инспектората към ВСС и се разширяват неговите компетентности чрез предоставяне на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики. Дават се и правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като ще има и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове.

Пресцентър на НС

Нови законопроекти, внесени за обсъждане в Народното събрание

Народно събрание на Република България

Държавен вестник, брой 44 от 19.05.2023 г.

Държавен вестник, брой 44 от 19.05.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 44 от 19.05.2023 г.)

В Държавен вестник, бр. 44 от 19.05.2023 г. е обнародвано ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 74 от 15 МАЙ 2023 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. Според изменения чл. 9, ал. 1 право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход.

Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва:

  1. за лице, живеещо само – 165 процента;
  2. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи – 100 процента;
  3. за всяко дете до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 100 процента;
  4. за бременни жени 45 дни преди раждане и за родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст – 120 процента;
  5. за родител, отглеждащ сам дете/деца до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 120 процента.

Обнародвано е и ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 77 от 16.05.2023 г. за създаване на Съвет за развитие при Министерски съвет.

Той е консултативен орган на Министерския съвет за координация на:

  1. разработването, изпълнението, отчитането и оценката на документите от Националната стратегическа рамка, с изключение на тези в сферата на националната сигурност, отбраната и въоръжените сили, външната политика и управлението на държавния дълг, както и на Националната програма за реформи на Република България и Конвергентната програма на Република България;

2. разработването, изпълнението и отчитането на програмата за управление на страната;

3. провеждането на политики за развитие на страната или на важни въпроси от обществена значимост.

Постановление приема, че Националната програма за развитие България 2030 е водещ документ за стратегическо планиране, който определя визия, дългосрочни стратегически цели и приоритети на държавната политика във всички области на държавно управление, с изключение на националната сигурност, отбраната и въоръжените сили и външната политика, до 2030 година. Тя се съобразява с насоките и целите на Европейския съюз и на международните организации, в които страната членува.

Обнародвана е и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2010 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 20 от 2010 г.) С тази наредба се отменя Наредба № 81 от 2006 г. за определяне на условията и въвеждане на списъка с изисквания за здравното състояние на посадъчния материал от овощни видове, който се предлага на пазара на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 57 от 2006 г.)

Държавен вестник, брой 43 от 16.05.2023 г.

Държавен вестник, брой 43 от 16.05.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 43 от 16.05.2023 г.)

В брой 43 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.

Концепцията за регистрова реформа, приета с Решение № 298 на Министерския съвет от 2021 г., е разработена в изпълнение на Стратегическа цел 1 „Трансформиране на администрацията и публичните институции в цифрови“ на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., в която се представя основата визия по отношение на бъдещото развитие на регистрите, поддържани от държавната администрация. Като част от мерките в изпълнение на концепцията е предвидено обединяване на регистри, свързани с академично признаване, с оглед на обстоятелството, че Националният център за информация и документация поддържа 3 регистъра, предвидени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.

С промените в наредбата се актуализират действащи разпоредби с цел отстраняване на някои несъответствия с нормативната уредба в областта на електронното управление, но основният акцент е върху създаването на нормативна основа за съществуването на обединен Регистър за академично признаване.

Установяват се ясни изисквания за обстоятелствата, подлежащи на вписване, както се дефинира, поставеното с Концепцията за регистрова реформа изискване да е задължително вписването на идентификатор на субектите, а в случай, че е необходимо да се вписват обстоятелства за чуждестранно физическо лице без идентификатор, задължително да се вписват данни за идентифициране.

В новия брой на ДВ се изменя и допълва и Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Промените в Наредба № 9 са направени във връзка с необходимостта от въвеждане в националното законодателство на най-новите научно обосновани принципи за управление на риска, съобразени с актуализираните Насоки за качеството на питейната вода на Световната здравна организация, свързани с безопасността при водоснабдяването с питейна вода.

Актуализират се съществуващите норми за безопасност в съответствие с препоръките на СЗО и се въвеждат допълнителни показатели за мониториране с цел оценка на безопасността на питейната вода; въвеждат се разпоредби свързани с осигуряване достъпа до безопасна и чиста питейна вода на населението; определят се минимални хигиенни изисквания по отношение на материалите, които влизат в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели, както и изисквания за оценка на химикалите за пречистване и на филтърните средства по отношение на техните характеристики, хигиенни изисквания и чистота.

Отмяната на полет поради внезапната смърт на втория пилот не освобождава авиокомпанията от задължението й да обезщети пътниците

Колкото и трагична да е тази смърт, тя не представлява „извънредно обстоятелство“, а подобно на всяко внезапно заболяване, което може да засегне член на екипажа, без когото полетът не може да бъде осъществен, е присъща на нормалното упражняване на дейността на авиокомпанията.

На 17 юли 2019 г. TAP Portugal трябва да осъществи в 6,05 ч. полет от Щутгарт (Германия) до Лисабон (Португалия). В 4,15 ч. същия ден вторият пилот на въпросния полет е открит мъртъв в леглото в хотелската си стая. Всички от екипажа са в шок от това събитие и заявяват, че не са в състояние да осъществят полета, така че полетът е отменен. Заместващ екипаж заминава от Лисабон в 11,25 ч. и пристига в Щутгарт 15,20 ч. След това пътниците са превозени до Лисабон със заместващ полет, насрочен за 16,40 ч.

Някои от пътниците от този полет са прехвърлили своите права, произтичащи от отмяната, на дружества, които предоставят правна помощ на пътниците във въздушния транспорт. TAP отказва да заплати на тези дружества обезщетението, предвидено в Регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт, като изтъква, че внезапната смърт на втория пилот представа извънредно обстоятелство, което освобождава въздушния превозвач от задължението му за обезщетение.

Сезираният с делото Областен съд Щутгарт моли Съда да тълкува посочения регламент. В своето постановено днес решение Съдът припомня, че мерките относно персонала на опериращ въздушен превозвач, каквито са мерките по планиране на екипажите и работното време на персонала, са част от нормалното упражняване на дейността на посочения превозвач. Тъй като справянето с внезапно отсъствие поради заболяване или смърт, включително малко преди началото на полета, на един или няколко членове на персонала, без които полетът не може да бъде осъществен, е неразривно свързано с въпроса за планирането на екипажа и на работното време на персонала, такова отсъствие е присъщо на нормалното упражняване на дейността на опериращия въздушен превозвач и следователно не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“. От това следва, че въздушният превозвач не е освободен от задължението си да обезщети пътниците.

Повече подробности по темата четете тук.

Държавен вестник, брой 42 от 12.05.2023 г.

Държавен вестник, брой 42 от 12.05.2023 г.

С курсив са обозначени актовете, които са изменени с акта, изписан с удебелен шрифт по-горе в списъка.

Връзките са към базата данни на Apis Web.

 

 

Има още

Полезно в ДВ (бр. 42 от 12.05.2023 г.)

В брой 42 на “Държавен вестник” се изменя Наредба № 21 от 26.11.2015 г. за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка.

Считано от 1 юли 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства се увеличава от 10 на 12 процента.

От 1 юни 2023 г. в изключение от посоченото изискване банките няма да поддържат задължителни минимални резерви за привлечените средства от държавния и местните бюджети.

Текущото макроикономическо развитие се характеризира с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.

Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност.

Предприетата мярка ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите.

Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства.

В текущия брой на ДВ се изменя и Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

С изменението в наредбата се цели оптимизиране на процедурата, свързана с проверка на исканията за плащане, както и да се отговори на предизвикателствата, възникнали в процеса на прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Съгласно промяната на т. 7 от Приложение № 2 като документ за авансово плащане е посочено и удостоверение от обслужващата банка за IBAN номера на банковата сметка 7443 на общината (или общински разпоредител с бюджет) – бенефициент по проекта, предвидена за получаване и разходване на средства от европейските земеделски фондове, администрирани от Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие“.

В случай че тези средства и плащания на общината (общинския разпоредител с бюджет) са включени в системата на единна сметка и СЕБРА ще се издава удостоверение за IBAN номера на съответната транзитна сметка, предвидена за тези средства и за десетразрядния код в СЕБРА на бенефициента, чрез който ще се извършват плащанията за сметка на тези средства.

СЕС: Допустимо е освобождаване от ДДС на доставчик на социални услуги, ако са осъществени в друга държава от съюза

Правото на Европейския съюз допуска освобождаване от ДДС на доставчик във връзка с доставка на социални услуги, осъществени в друга държава членка. Това прие днес Съдът на ЕС по преюдициално запитване на Върховния административен съд, съобщава Лекс.бг.

Българският съд е поискал тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС заради дело срещу ревизионен акт, издаден на фирма „Момтрейд-Русе“. Според данъчните тя дължи ДДС за предоставяни от нея социални услуги на възрастни хора в Германия и Австрия. „Момтрейд-Русе“ е вписано в агенцията „Социално подпомагане“ като доставчик на социални услуги, но данъчните изтъкват, че не е представило официални документи, издадени от компетентните органи на Германия и Австрия, удостоверяващи социалния характер на услугите, предоставяни на тяхна територия.

Затова ВАС попита съда в Люксембург дали Директивата за ДДС допуска доставките на социални услуги на физически лица, които пребивават в държава членка, различна от тази, в която доставчикът е установил стопанската си дейност, да бъдат освободени от ДДС, както и по критериите на чие законодателство следва да се определи дали дружеството е „организация, призната за благотворителна“.

Днес СЕС прие, че предвиденото в директивата освобождаване от ДДС се прилага за всяка доставка на услуги, свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, стига те да са осъществени от публичен орган или организация, призната за благотворителна от съответната държава членка, независимо дали такава услуга фактически се извършва в държавата членка, в която доставчикът е установен, или в друга държава членка. Според СЕС фактът, че доставчикът, извършващ подобни услуги, ползва посредник в държавата по предоставяне на услугите, е ирелевантен за преценката дали тези доставки подлежат на освобождаване от ДДС, тъй като става въпрос за отделни и независими сделки (на доставчика и на посредника), които подлежат на различно данъчно облагане.

Повече подробности по темата четете в Lex.bg.