Народното събрание гласува на първо четене промени в Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. Законопроектът, внесен от Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС), Васил Пандов „Продължаваме промяната – Демократична България“ и група народни представители, беше приет единодушно със 146 гласа „за“.

Създаването на съсловни организации по професии няма да засегне, нито да утежни по какъвто и да е начин изпълнителната власт и управлението на националната здравна система, се посочва в доклада на парламентарната Комисия по здравеопазването. Засилването на самоконтрола в рамките на упражняването на дадена регулирана професия, създаването на правила за самоконтрол в рамките на съсловната организация и на регистри, ще улесни дейността на държавната администрация в областта на здравеопазването и ще повиши качеството на предоставяните услуги, пише в документа.

Законопроектът предвижда да се запази статутът на съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти – Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, като едновременно с това се предостави възможност за създаване на съсловна организация на лекарските асистенти. В обхвата на нормативната уредба ще попаднат всички лица, които упражняват регулирана професия, свързана с полагането на здравни грижи от лекарски асистенти, се уточнява в доклада на здравната комисия.

С измененията се създават условия за поддържане на актуална информация за специалистите, упражняващи тази дейност, за създаване на етични правила и такива за добра практика по тази специалност, в това число и еднаква структура на организацията. Това ще доведе до повишаване на качеството на предлаганите услуги и ще улесни контрола върху тях, се посочва още в доклада.

Народното събрание прие отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминацията за 2022 г. В него се посочва, че поради недостиг на финансови средства в четири области все още няма открити офиси на Комисията – в Плевен, Хасково, Ямбол и Кюстендил, каквато препоръка има от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. През 2022 г. в Комисията за защита от дискриминация са получени 385 жалби, 65 сигнали, докладите за самосезиране са 61. Комисията е постановила 565 решения, като 333 от тях са влезли в сила, а 318 не са били обжалвани от страните.

Парламентът разгледа на закрито заседание годишния доклад на Държавна комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по сигурността на информацията за 2022 г.