Държавата събира и съхранява 50 години след смъртта на пациента информация за всяка здравна процедура, която се извършва в страната – включително за такива в най-интимната сфера и от чисто естетичен характер, и дава пълен достъп до нея на всеки медицински специалист, при когото е отишъл гражданинът, но гарантира ли защитата на тези чувствителни данни, както го изисква европейското законодателство? Може ли гражданинът да откаже негови лични данни да влязат в Националната здравноинформационна система (НЗИС)? Може ли да търси обезщетение, ако са обработени неправомерно?

Според представители на един от медицинските центрове в страната отговорът на тези въпроси е отрицателен или най-малкото неясен, което е също толкова недопустимо.

Затова процесуалните им представители адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ са сезирали Върховния административен съд (ВАС) и настояват той да потърси разяснения от Съда на Европейския съюз (СЕС) по ключови въпроси, свързани със защитата на данните за медицинските дейности, които се извършват на всеки от нас (виж карето).
Повече подробности по темата четете в Lex.bg.