Със 164 гласа „за“ Народното събрание прие на първо четене промените в Конституцията. „Против“ измененията гласуваха 66 народни представители.
Измененията бяха подложени отново на първо гласуване след като на 6 октомври 2023 г. не събраха необходимата подкрепа от три четвърти от всички народни представители, но получиха одобрението на повече от две трети от депутатите. Вносители на проекта за промени в Конституцията са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Със законопроекта се цели укрепване на независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, на института служебен кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.
В проекта е заложено намаляване на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Предлага се осем от членовете му да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да бъдат членове по право. ВСС да се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС, предвиждат измененията.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано, че Прокурорският съвет ще бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – пряко от прокурорите, един – от следователите, и един – главния прокурор, като член по право.
Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.
Всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на основния закон, предвиждат измененията.