В брой 10 на “Държавен вестник” се изменя и допълва Наредбата за медицинската експертиза.

С промяната в наредбата родителите на деца до 12-годишна възраст ще могат да ползват болничен лист за временна неработоспособност, когато детето е върнато от детско заведение или училище поради карантина. Досега тази възможност имаха само родителите на деца, посещаващи детско заведение.

Промяната в някои отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти ще допринесе за по-справедливото оценяване по тези заболявания, както и за прецизиране на случаите, при които с категоричност трябва да се определи пожизнен срок на инвалидност и/или чужда помощ.

Променя се методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти. Същественото в тази промяна е отчитането на всяко едно увреждане в общата оценка, като новият начин на нейното изчисляване отразява най-високия процент на най-тежкото увреждане, към който се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.

В този брой се изменя и допълва и Законът за българския жестов език.

Съгласно направената промяна преводач от и на български жестов език може да бъде и лице с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Български жестов език“ от професи­онално направление „Филология“.

В закона е въведена нова разпоредба съгасно кято правото на безвъзмездна преводаческа услуга е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Полученият непаричен доход от глухото или сляпо-глухото лице чрез осигурената без­възмездна преводаческа услуга няма да се облага с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Размерът на заплащането на един час преводаческа услуга ще бъде 5 на сто от минималната работна заплата, установена за страната за съответната година.

В новия брой на ДВ е обнародвано Решение № 1 от 24 януари 2023 г. по конституционно дело № 17 от 2022 г.

Конституционният съд е сезиран от глав­ния прокурор на Република България. Поискано е установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (НК), която гласи: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“ в частта „и когато не е собственост на дееца“.

Съдът счита, че при вече обяве­ните за противоконституционни разпоредби на българския наказателен закон за отнемане на превозни или преносни средства на трето лице, което не е знаело, нито е могло да знае или е било длъжно да знае, че вещта му ще се използва за извършване на престъпление, на още по-силно основание би следвало да се приеме за противоконституционна разпо­редбата на чл. 240а, ал. 7 НК по отношение на превозни или преносни средства, които са използвани за преместване на предмета на престъплението след извършване на изпълни­телното деяние добив на природни богатства по смисъла на чл. 240а, ал. 1 НК.

Предвид изложените съображения, КС обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм. и доп., бр. 53 от 8.07.2022 г.) в частта „и когато не е собственост на дееца“.