Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за данък върху добавената стойност и в Закона за акцизите и данъчните складове.

С предложените от Министерския съвет промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане, се посочва в доклада на бюджетната комисия. Със законопроекта се предлага и изрично уреждане на данъчното третиране на резултата от договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен, в случаите, в които се прилагат международните счетоводни стандарти. Промените, които се предвиждат, не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, нито са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

Прецизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз предвиждат приетите на първо четене от Народното събрание промени в Закона за данък върху добавената стойност. Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански обясни, че промените трябва да се приемат по-скоро, за да се избегнат санкции срещу страната ни. В законопроекта са направени предложения за прецизиране на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели – данъчно незадължени лица.

Предлага се и разширяване на обхвата на храните, подходящи за бебета или за малки деца, за които се прилага ставка на ДДС от 9 на сто, като към тях се включват и специализираните млечни формули и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета.

Статутът на независимия малък винопроизводител се регламентира с приетите на първо четене от парламента промени в Закона за акцизите и данъчните складове. С текстовете се определя, че „независим малък винопроизводител“ е винопроизводител, който е „правно и икономически независим, от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз“.

(Пресцентър на НС)

Коментарите са затворени.