В брой 87 на “Държавен вестник” е обнародвано Постановление № 328 от 14 октомври 2021 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители и на самоосигуряващи се лица, осигурени в икономически дейности, за които са наложени от държавен орган временни ограничения за осъществяването им в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
Предвидено е месечният размер на компенсацията на работници и служители, наети от работодатели, които са местни физически или юридически лица или техни поделения, други организационно и икономически обособени образувания, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България, и са осигурени по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване – за времето, през което поради въведените временни ограничения за осъществяване на дейността, посочена в акта на държавния орган, са били в неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 или чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда да е 75 на сто от размера на осигурителния доход на лицата за юли 2021 г. Когато договореното работно време в месеца, за който се изплаща компенсация, е по-малко от договореното работно време в месеца, от който се определя нейният размер, същата ще се изплаща пропорционално.
Месечният размер на компенсацията на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО – за времето, през което са прекъснали дейност поради въведените временни ограничения за осъществяване на дейността, посочени в акта на държавния орган ще бъде 75 на сто от определения със Закона за бюджета на ДОО минимален осигурителен доход за тези категории лица за месеца, за който се изплаща компенсацията.
В настоящия брой на ДВ се изменя и допълва Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Направените промени в текста са свързани с констатирани проблеми при осигуряване правото на равноправен достъп до медицинска помощ на българските граждани, предоставянето на медицинска документация на пациентите в случаите, когато диагностично-лечебните дейности не се осъществяват по линия на задължителното здравно осигуряване, а така също и в дейностите, свързани с организацията на листите за планова хоспитализация в лечебните заведения.