В новия 105-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които влизат в сила от 1.01.2021 г. с някои изключения. Измененията предвиждат да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП).

Предвижда се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране. С постъпила сума по сметката на публичния изпълнител за погасяване на предявени за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Тези разпоредби влизат в сила от 1 май 2021 г.

Предвиждат се допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено. Промените предвиждат и двойно увеличаване на размера на санкциите за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му. Създадена е и административнонаказателна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по-малък размер дължимия данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не са доказани.

 Изменения има в Закона за хората с увреждания, с които се разширява кръгът на лицата, обект на защитената заетост, чрез включване на лицата с психични разстройства и интелектуални затруднения. Друга важна промяна е свързана с преминаване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия към системата на здравеопазването. Поддържането на регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт помощни средства, съоръжения и медицински изделия, ще премине изцяло към Изпълнителната агенция по лекарствата до края 2021 г.

Промени има и в Закона за здравето, съгласно които уведомяването за поставяне в изолация или под карантина заради COVID-19 и други заразни болести да може да става по телефона или чрез есемеси и електронни съобщения. Предписанието ще се издава от началника на съответната регионална здравна инспекция, както и досега, но отпада изискването да е по предложение на лекуващия лекар. Продължителността ще се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор. Контактните лица няма да имат право да отказват изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.

Променя се и досегашната законова разпоредба, която предвиждаше, че пациентите, заразени с COVID-19 и други опасни болести, подлежат на „задължителна изолация и/или болнично лечение“. С измененията „болничното лечение“ отпада. Предвижда се, че по време на обявено извънредно положение или извънредна обстановка заради епидемия, както и до три месеца след изтичането им, здравният министър да може да забрани износ на конкретни лекарствени продукти.

Направление за PCR тест ще се издава и на лица, които са с положителен резултат от  бърз антигенен тест, който е направен от оторизиран изпълнител на медицинска помощ, съгласно промените в Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г.

Обнародвани са промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, с които се уеднаквява режимът на съдебните производства по оспорване на актове на органите по изпълнение на наказанията. Предвижда се обжалването на актовете по същество и техния касационен контрол да се извършва пред съответните административни съдилища по местоизпълнение на наказанията. Заложено е и възлагане на касационна компетентност на тричленни съдебни състави на административните съдилища.