Нищожен или унищожаем е договорът, сключен от човек, който трайно не разбира и не може да ръководи действията си, но не е поставен под запрещение. На този въпрос ще отговарят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в образуваното днес тълкувателно дело № 5 от 2020 г.

Точната формулировка на въпроса по него гласи: „За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?”.

Той се отнася до немалко хора, страдащи от сериозни психични заболявания, които лесно стават жертви на измами, но не са поставени под запрещение и формално законът ги приема за дееспособни. Според преобладаващата съдебна практика в момента сключените от тях договори са унищожаеми и това означава, че може да бъдат оспорени в тригодишен срок от сключването им.

В началото на годината обаче състав на ВКС, председателстван лично от шефката на Гражданската колегия Светла Димитрова (и с членове Геника Михайлова и Даниела Стоянова), възприе съвсем друг подход и ги обяви за нищожни, което означава, че няма срок за атакуването им в съда.

В това решение Димитрова, Михайлова и Стоянова преосмислиха критериите за това кога един договор е нищожен и кога унищожаем поради липса на воля при сключването му (повече за него виж тук). Още тогава и те констатираха противоречия в практиката на ВКС, но не предложиха образуване на тълкувателно дело, тъй като към онзи момент имаше колизия от една страна между решения по чл. 290 ГПК и от друга с решение по чл. 218а от стария ГПК. Тяхното решение обаче отвори пътя Гражданската и Търговската колегии да излязат със задължително тълкуване, защото вече има противоречия между решения на ВКС по чл. 290 ГПК.

Повече подробности по темата четете тук.