Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК? 

На този въпрос ще отговори Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в първото си за годината тълкувателно дело.

То е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Преди няколко месеца адвокатурата настоя ВКС да преосмисли с тълкувателно решение практиката си да квалифицира като незаконна банкова дейност предоставянето на кредити по занятие със собствени пари, които не са от влогонабиране или от друг публичен ресурс. Според ВАдС тя е неправилна, а освен това съветът се е натъкнал и на противоречия.

Тълкувателното дело е за основния текст от Наказателния кодекс (НК), по който се преследва т.нар. лихварство. Според чл. 252, ал. 1 от НК, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото.

Според масовата практика на ВКС системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране и е под разрешителен режим. Престъплението пък е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.

Повече подробности по темата четете тук.