В брой 48-ми на „Държавен вестник“ е обнародвано Решение за избиране на омбудсман, с което Народното събрание избра доц. Д-р Диана Ковачева за омбудсман.

Обнародвано е Решение № 4 от 14 май 2020 г. по конституционно дело № 9 от 2019 г., с което Конституционният съд отхвърли искане на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционна нормата на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс, съгласно който cъoтвeтcтвиeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт c мaтepиaлния зaĸoн ce пpeцeнявa ĸъм мoмeнтa нa издaвaнeтo мy. Toвa e в paзpeз c пpинципa нa пpaвoвaтa дъpжaвa, ĸaĸтo и нe пpeдocтaвя възмoжнocт нa peшaвaщия cъд дa извъpши coбcтвeнa пpeцeнĸa зa пpилoжимия зaĸoн в зaвиcимocт oт вcичĸи oбcтoятeлcтвa пo дeлoтo, ce coчeшe в иcĸaнeтo.

В решението на съда се казва, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, то той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Също така съдът казва, че „правната теория и практиката приемат, че в административното право при индивидуалните и общите административни актове е приложим този закон, който е в сила към момента на издаването им.

Преценката на съда при контрола за материална законосъобразност върху тези административни актове е дали фактите, предвидени в хипотезата на правната норма, са били правилно установени от издаващия акта административен орган и дали към тях е приложен правилно материалният закон, който е регулирал обществените отношения именно към този момент.

Административнопроцесуалният кодекс не предоставя на съда компетентност да преценява дали нов материален закон, или изменен закон, последващи издаването на акта, са приложими при висящо съдебно производство. Не съществува възможност за преценка на съда и за приложението на по-благоприятен закон (така, както е предвидено в чл. 2, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) по отношение на престъпленията). Приложението на такива закони би могло да се реализира, но само ако законодателят изрично им е придал обратно действие съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове.“