Снимка: Bloomberg

Спадът в приходите е проблематичен, но управляем без дългове. За съжаление, след срива през 2008 г. нивата на дълга бяха увеличени, а не намалени, насърчени отчасти от ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност, осигурени от централните банки по света. Глобалният дълг като процент от БВП е нараснал от около 250% през 2007 г. до 325% през 2019 г. Текущите нива на дълга са тройно по-големи от тези през 1999 г. Бизнесът и домакинствата, с намаляващ или никакъв доход и високи нива на заемите, сега са изправени пред екзистенциална борба за посрещане на големи финансови задължения.

Правителствените и централните банки постепенно ерозираха резервите и амунициите си, което ги остави с ограничени възможности да се справят с голяма криза.

Дори разпространението на Covid-19 отразява липсата на готовност. Като се има предвид продължителната история на болестотворни патогени – от SARS до Ебола, държавите трябваше да очакват някаква глобална пандемия рано или късно. Техните борби за справяне сега отразяват липсата на състоятелна здравна политика, както и намалените разходи за здравеопазаване поради разнообразни политики на строги икономии и приватизация.

Инвеститорите, които очакват бързо възстановяване, се опитват да предугадят пазарите и да хванат падащи ножове. Справянето с тези дълбоко вкоренени системни дефекти ще изисква време.

Като се има предвид състоянието на публичните финанси, е малко вероятно правителствата, особено силно задлъжнелите, да успеят да запазят нивото на подкрепа, необходимо за поддържане на икономиките в пълна блокада с месеци. Намаляването на задлъжнялостта и изчистването на финансовите излишъци ще бъде бавно и може да не е възможно, дори ако се намери воля за справяне със задачата.

Повече подробности по темата четете тук.