Хората, които подават очевидно неоснователни или недопустими искове, да не се освобождават от такси и разноски по делата, дори ако съдът е установил, че действително не разполагат със средства да ги платят. Тази мярка за борба с т. нар. вечни ищци предлага председателката на правната комисия в парламента Анна Александрова.

Предложението ѝ е направено между първото и второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от група депутати от БСП начело с Крум Зарков, според които съдът ще връща исковата молба, ако съдържа груби или нецензурни думи, обиди или заплахи.

Александрова се прицелва в друг проблем – хората, които подават десетки, а някои даже и стотици искове, които са очевидно неоснователни. Масовата практика на тези „вечни ищци“ е да искат да бъдат освободени от държавни такси и да им бъде назначен служебен адвокат. Наскоро именно заради недопустимо дело и осъждането на ищеца по него да плати 10 000 лв. държавна такса съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд беше заплашена с обезглавяване и подложена на тормоз от мъж, водещ над 250 дела.

Сега шефката на правната комисия предлага в чл. 83 ГПК, който урежда освобождаването от такси и разноски, в нова ал. 4 да се регламентира: „Не се допуска освобождаване от държавна такса и разноски дори и при наличие на предпоставките по ал. 2, когато съдът прецени, че искът е очевидно неоснователен или недопустим“.

„Целта на предложението е да се ограничи злоупотребата с процесуални права, респективно очевидната злоупотреба с правото на иск. В практиката са известни случаи, в които определено лице завежда множество дела, чието разглеждане и приключване затруднява особено много работата на натоварените съдилища. Злоупотребата с процесуални права уврежда и насрещните страни по делата и на практика не осъществява целта на правосъдието“, заявява в мотивите си председателката на правната комисия.

Анна Александрова изтъква и друг мотив за предлаганата от нея промяна – при освобождаване на ищеца от такси и разноски, те се поемат от държавата и е най-малкото неоправдано за една очевидна злоупотреба с правото на иск да плащат данъкоплатците. „Отговорността за плащане на таксите и разноските върху отхвърлената част от исковете ще има ограничаващ ефект върху визираната злоупотреба с процесуални права“, заявява тя.