В днешния 99-ти брой на „Държавен вестник“ са обнародвани новите Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. и Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.

От 1 януари 2020 г. минималната работна заплата става 610 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2020 г. също става 610 лв. В Закона за бюджета на ДОО е заложено минималният месечен размер на осигурителния доход на земеделските стопани и тютюнопроизводители да бъде в размер на 420 лв. и максимален месечен размер за осигурителен доход – 3000 лв.

Предвижда се увеличение на пенсиите от 1 юли 2020 година с 6,7%. Увеличава се възрастта за пенсиониране на служителите от ДАНС от 60 на 63 години, а на НСО от 53 на 55 години. С преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на ДОО се променя Кодексът за социално осигуряване. Съгласно текстовете осигурителят е длъжен да съхранява за срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетният период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди, за назначаване и други.

Допълнена е Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Създават се нови приложения № 2 и № 3 (Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК), тъй като ВАС със свое решение беше отменил основанието за съществуването на предишните приложения № 2 и № 3.

Обнародвано е Постановление № 332 от 13 декември 2019 г. за приемане на график за използване на Централизираната електронна платформа по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. С него се приема график за изпълнение на задължението на възложителите за използване на централизираната електронна платформа по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Графикът включва два етапа.

Първият стартира от 1 януари 2020 г. От тази дата електронното възлагане на обществени поръчки чрез платформата е задължително за: възложителите на органите от централната изпълнителна власт и по-конкретно обхваща Министерският съвет, министерствата, държавните комисии и агенции, изпълнителните агенции и други държавни органи с такъв  статут; кметовете на Столична община, община Пловдив, община Варна, община Стара Загора, община Благоевград, община Бургас и община Русе; „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ТЕЦ “Марица Изток 2“ ЕАД, “Мини Марица – изток“ ЕАД, Национална компания “Железопътна инфраструктура“, Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ и “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Вторият етап е с начална дата 1 април 2020 г., от която възниква задължение за всички възложители за използване на националната електронна платформа при възлагане на договори за обществени поръчки. Сред тях са и централизираните органи за покупки, които следва да използват платформата само за публикуване на обявленията и решенията, свързани с възлагане на обществени поръчки. Целта е оптимално натоварване на платформата и осигуряване на нейното стабилно функциониране с оглед минимизиране на евентуални рискове от забавяне на поръчките при използването й от всички възложители.