В днешния брой на „Държавен вестник“ са обнародвани промени в Закона за електронното управление, които влизат в сила от днес. Органите на съдебната власт се включват като субекти на Закона за електронното управление, предвид тяхната роля за развитието на електронното управление, интеграция и оперативна съвместимост на информационните системи на законодателната и изпълнителната власт и синхронизиране със съответните разпоредби в АПК, гарантиране на сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги.

Променят и правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ с цел изпълнение на Стратегията за електронно управление, ефективен контрол и прилагане на архитектурата на е-управление.

Измененията предвиждат още изисквания за по-голяма достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания. Отпадат разпоредби, свързани с Държавно предприятие „Единен системен оператор“, като дейностите по системна интеграция се възлагат на „Информационно обслужване“.

Изменен е и Законът за мерките срещу изпирането на пари – въвежда се забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.

Основните промени, въведени с директивата по отношение на борбата с изпирането на пари, са насочени към разширяване на правомощията за пряк достъп на информация и повишена прозрачност за действителните собственици и регулирането на виртуалните валути. Въвеждат се легални дефиниции на две основни понятия, свързани със сделките с виртуални валути, а именно – на виртуалните валути и на доставчик на портфейл, който предлага попечителски услуги. Това е първата регулация на дейности, свързани с тези валути с оглед предотвратяването на изпирането на пари.

Издателите на електронни пари и техните представители ще могат да не прилагат някои от мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, когато, въз основа на оценка на риска, е установен нисък такъв и са изпълнени едновременно няколко условия.

Обнародвани са и промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  (ЗОДОВ) и вече всеки, който е бил увреден от действието на незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда, ще може да съди държавата за обезщетение.

Другата голяма промяна в ЗОДОВ е свързана с регламентирането за първи път на ред за търсене на отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз, като за целта в закона е създаден нов чл. 2в. С промените в ЗОДОВ е прието и дългообещавано изменение в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – че в производствата по него ще се присъждат разноски.