Разпоредба от Закона за ДДС ще е предмет на 14-тото дело на Конституционния съд (КС) за тази година. Той е сезиран от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) с искане да обяви за противоконституционна четвъртата алинея на чл. 102 от ЗДДС.

Атакуваният текст от закона е в сила от 2018 г. и предвижда: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл, 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период“.

Според ВАдС, той погазва шест разпоредби на Конституцията (чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1).

И обяснява в какво се състои проблемът, като за по-ясно го илюстрира с пример. Законът въвежда задължителна и доброволна регистрация по ДДС. Общото правило за задължителната е в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, който регламентира, че при достигане на оборот от 50 000 лв. данъчно задълженото лице (ДЗЛ) е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат този оборот. В този случай то се смята за регистрирано от момента на получаване на съобщението за регистрация и започва да начислява ДДС за всяка облагаема доставка, като при изпълнение на условията за това, има право да му бъде възстановен данъчен кредит.

Повече подробности по темата четете тук.