Днес влиза в сила ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1852 НА СЪВЕТА от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.
С Директивата се въвеждат нови правила на ЕС за гарантиране на по-бързо и по-ефективно разрешаване на данъчните спорове между държавите членки. Новите правила ще улеснят живота на предприятията и гражданите, сблъскали се със затруднения във връзка с двойното данъчно облагане, и ще им дадат значително по-голяма данъчна сигурност.
Очакваната с нетърпение нова система ще спомогне за намиране на решения на данъчните спорове между държавите членки, които могат да възникнат при тълкуването и прилагането на международни споразумения и конвенции, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане. Според оценки в момента в ЕС има висящи 2000 такива спора, 900 от които датират отпреди повече от 2 години.
Механизмът ще позволи на предприятията и гражданите да разрешават по-бързо и по-ефективно споровете във връзка с данъчни спогодби, и най-вече споровете във връзка с двойното данъчно облагане — сериозна пречка пред предприятията и физическите лица, която поражда несигурност, ненужни разходи и проблеми с паричните потоци. Същевременно с новата директива се внася повече прозрачност около данъчните спорове в ЕС.
По този повод комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: За да бъде справедлива и ефикасна, една данъчна система в ЕС следва същевременно да гарантира, че един и същи приход не се облага два пъти от две различни държави членки. Ако все пак това се случи, проблемът следва да бъде решен бързо и ефикасно. От днес нататък разрешаването на данъчните спорове ще бъде много по-лесно. Правата на дружествата, най-вече на малките предприятия, и на физическите лица, изправени пред проблеми с паричните потоци в резултат на двойно данъчно облагане, ще укрепнат значително. Сега те разполагат с повече увереност, че данъчните им въпроси ще бъдат разрешени от компетентните съдебни органи по приемлив и предсказуем график, вместо да се влачат с години.
За двойно данъчно облагане се говори, когато две или повече държави претендират за правото да облагат с данък един и същ доход или една и съща печалба на дружество или физическо лице. Това може да е в резултат на несъответствие между националните разпоредби на различни юрисдикции или на разминаващо се тълкуване на една и съща разпоредба в двустранна данъчна спогодба. Досега имаше само една многостранна конвенция, даваща възможност на данъчните органи да отнесат даден спор до арбитраж, но без сам данъкоплатецът да разполага със средства да задейства процеса. Освен това понастоящем от данъчните органи не се изисква да постигнат окончателно споразумение.
Как ще работи механизмът за разрешаване на спорове?
Новата директива относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане следва да спомогне за по-добро разрешаване на данъчните спорове, защото държавите членки вече ще са правно задължени да вземат окончателни решения:
- Вече е възможно данъкоплатците, изправени пред данъчни спорове, породени от двустранни данъчни спогодби или конвенции, в които се предвижда премахване на двойното данъчно облагане, да започнат процедура по взаимно споразумение, при която засегнатите държави членки трябва да опитат да разрешат спора по взаимно съгласие в срок от две години.
- Ако до изтичането на този 2-годишен срок не е постигнато решение, данъкоплатецът може да поиска да бъде сформирана консултативна комисия, която да даде становище. В случай че държавите членки не сформират такава комисия, данъкоплатецът може да сезира националния си съд и да ги принуди да предприемат действия.
- Консултативната комисия ще се състои от трима независими членове, назначени от засегнатите държави членки, и от представители на въпросните компетентни органи. Тя трябва да даде становище в срок от 6 месеца, което засегнатите държави членки трябва да спазят, освен ако в рамките на 6 месеца след издаването на становището те постигнат съгласие за друго решение.
- Ако решението не бъде изпълнено, данъкоплатецът, който е приел окончателното решение и се е отказал от правото си на национални средства за правна защита в срок от 60 дни от уведомяването, може да сезира националните съдилища за принудително изпълнение на решението. Държавите членки са длъжни да уведомяват данъкоплатците и да публикуват цялото окончателно решение или негово резюме.
- Новата директива се прилага за жалби, подадени от 1 юли 2019 г. нататък, по спорове във връзка с доходите или капитала, получени през дадена данъчна година, започваща на 1 януари 2018 г. или след тази дата. Компетентните органи могат също да се съгласят да прилагат директивата по отношение на всяка жалба, подадена преди тази дата, или по отношение на предходни данъчни години.