В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, който влиза в сила от 1.01.2020 г. Целта е с този закон да бъдат въведени изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела.

Предвижда се опростена процедура за трансфер на осъдени лица, като предаването на лицето ще става на предварително уговорена дата между двете държави. Датата трябва да е не по-късно от 30 дни от постановяване на окончателното решение.

Регламентирани са и случаите за предаване на основание Европейска заповед за арест и транзит през територията на Република България на лице, което подлежи на трансфер в изпълняваща държава членка. Сътрудничеството вече ще става чрез директната комуникация между компетентните органи на държавите членки, а производството по признаване и изпълнение следва да приключи в срок от 90 дни. Това значително ще съкрати продължителността му в сравнение с тази на досегашния ред за извършване на трансфер на осъдени лица по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Органът, който ще признава и изпълнява чужди съдебни актове, е окръжният съд по местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето, на което е наложено наказанието или мярката, включваща лишаване от свобода. Ако местоживеенето на лицето в страната е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд.

За гарантиране на изпълнението на признатия съдебен акт е предвидена възможността за временно задържане на лицето при условията и реда на НПК. Съдът има възможност да адаптира наказанието, наложено от издаващата държава членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание, предвидено за подобни деяния по българското законодателство. Наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода не могат да бъдат заменени с глоба или друга форма на парична санкция.

 Промени има в Закона за дейностите по предоставяне на услуги – създава се специален раздел за защита от дискриминация, според който доставчиците на услуги не могат да дискриминират пряко или непряко получателя на услугата по причини, свързани с гражданство, местопребиваване или място на установяване. Единното звено за контакт ще е Европейският потребителски център.

 Обнародвана е нова Наредба № 4 от 28 май 2019 г. за условията и реда за използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ и за осъществяването на контрол върху неговата употреба. Стопанствата, които попадат в планинските райони, могат да кандидатства в областните дирекции на БАБХ за получаване на стандарта за качество „планински продукт“. Районите, които са дефинирани като планински, са посочени в Приложение 1 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват и те обхващат 1714 селища.

За да се възползват от стандарта за качество „планински продукт“, стопаните трябва да са регистрирани като земеделски производители, както и в регистъра на производителите на планински храни, публикуван на страницата на МЗХГ. Стандартът може да се използва от производители на растителна и животинска продукция, в това число от производители на мед и пчелни продукти. При производството на месо животните трябва да бъдат отглеждани в планините и да прекарат най-малко последните две трети от живота си там. Поне половината фуражи за тези животни трябва да са от планински район. МЗХГ ще трябва да създаде публичен регистър на производителите на планински продукти.

Обнародвана е нова Наредба № 14 от 22 май 2019 г. за придобиване на квалификация по професията „Съдебен служител“, с която се определят: професионалните компетенции, необходими за упражняване на професията, които са задължителни за всички обучаващи институции, които имат право да организират обучение, завършващо с издаване на Свидетелство за професионална квалификация или Удостоверение за професионално обучение; изисквания към кандидатите за обучение; резултатите от учене, които са описани чрез значими за професията знания, умения и компетентности, които обучаваният следва да е придобил след приключване на процеса на формално, неформално обучение, или самостоятелно учене, с цел придобиване на квалификация по професия, или по част от професия; изисквания към материалната база за обучение по теория и по практика; изисквания към обучаващите; възможности за продължаване на професионалното обучение и др.