В днешния брой на „Държавен вестник“ е обнародван нов Закон за защита на търговската тайна, който има за цел да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговска тайна). Законът следва стриктно директивата, като запазва сходни дефиниции за търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и нарушаващи стоки.
Особеност на новия закон е, че съдържа допълнителни разпоредби за разширяване на предоставената защита не само срещу стоки, нарушаващи търговската тайна, но и срещу услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне се основават на нарушения на търговската тайна.
Новият Закон за защита на търговската тайна предвижда система от средства за защита. Притежателите на търговска тайна могат да поискат от гражданските съдилища: да установят съществуването на нарушение; да разпоредят прекратяване или забрана на такова нарушение; да забранят производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоки, които нарушават търговската тайна, или вноса, износа или съхранението на такива стоки; да забранят предоставянето на услуги, свързани с нарушение; да постановят унищожаване или предаване обратно на заявителя на документи или на устройства, съдържащи търговски тайни. Исковете за извършено нарушение на търговска тайна са предмет на давностен срок от 5 години.
Законът предвижда специфични правила за изчисляване на щетите, произтичащи от нарушение на търговската тайна, които имат за цел да вземат предвид особеностите на тези случаи и трудностите, които могат да допринесат за размера на вредите. Съдилищата ще трябва да вземат предвид не само преките вреди и загубата на печалба, но и елементи като печалбата, реализирана от нарушителя, както и неимуществените вреди на притежателя на търговската тайна.
Обнародвани са промени в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища.
Съгласно Закона за висшето образование министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) извършва признаването. До момента е регламентирано само признаването на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“. С промените се създава специален раздел, който урежда детайлно процедурата по признаване на образователно-научната „доктор“.
Съответно се уреждат и основанията за отказ от признаване. Предвиждат се облекчения в режима на признаване и на трите степени като за българските граждани вече не се изисква документ за идентичност на имената при промяна в тях, а НАЦИД извършва служебно проверка.
Друга промяна е, когато лицето подаде документи за признаване в оригинал, в 14-дневен срок НАЦИД извършва всички необходими сравнявания с оригиналите и лицето може да ги получи обратно, докато продължава самата процедура.
Облекчава се възможността за лица с предоставена международна закрила да упражняват трудовите си права в България, ако не могат да предоставят документи за завършено образование. Тъй като поради липса на подобен документ НАЦИД не може да извърши пълноценно признаване, тези лица ще могат да получат специален вид удостоверение – Информационна карта за придобита образователна степен.