Работи ли Наредбата за съдебните преводачи или представлява криворазбрана редакция на тази за вещите лица, без да отчита спецификите дейността на преводача и нарушава правото им на труд и елементарни правила на професията. На тези въпроси ще трябва да отговори Върховният административен съд (ВАС) и да реши дали да отмени Наредбата за съдебните преводачи, която действа от 2014 г.

Те са поставени от Мажд Алгафари – преводач от и на арабски език, който настоява за отмяната на нормативния акт. Алгафари сочи 10 проблема в Наредбата за съдебните преводачи и изтъква противоречието ѝ с Конституцията и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). И заявява, че тя на практика е неприложима и е невъзможно да постигне целите си.

Основният проблем в наредбата, според Алгафари, е, че задължава окръжните, административните съдилища и спецсъда да поддържат регистри на утвърдените съдебни преводачи. Такива може да имат и най-висшите органи на съда, прокуратурата и следствието.

„Извършването на писмен и устен превод е търговска дейност, извършена с личен труд от преводач срещу заплащане и издаване на финансов документ, за която лицето или търговското дружество, извършило превода, внася съответния данък в държавния бюджет“, обяснява Мажд Алгафари в жалбата си до ВАС. И обяснява, че ЗОАРАКСД забранява въвеждане на регистрационен режим за стопанска дейност, а Наредбата за съдебните преводачи прави именно това с изискването за въпросните списъци с утвърдени преводачи. Нещо повече, тя предвижда, че включените в тях специалисти получават специална карта. „Следователно лице, което не притежава карта за съдебен преводач няма правото да извършва преводи за нуждите на органите на съдебната власт, на досъдебното производство и по изпълнителни дела, доколкото картата удостоверява, че същият е вписан в регистъра или списъка за съдебни преводачи“, пише Алгафари до ВАС.

Повече подробности по темата четете тук.