Знанието на купувача за увреждането на кредитор с прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор от длъжника, следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не към момента на влизане в сила на решението, с което е обявен за окончателен. Това постанови състав на Върховния касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.

Върховните съдии Веска Райчева (председател), Светла Бояджиева (докладчик) и Ерик Василев са се произнесли по казус от  Пловдив. Той е допуснат до касация именно заради въпроса дали при предявен иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, знанието на купувача за увреждането на кредитора с продажбата трябва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД.

Предмет на делото е продажбата на гараж в Пловдив. Предварителният договор за нея е с дата 3 декември 2007 г. С него двама съпрузи се задължават да прехвърлят гаража на трето лице срещу 12 000 лв., повечето от които е записано, че са платени при сключването му. Договорът е обявен за окончателен с решение на Пловдивския районен съд, което е влязло в сила на 4 август 2011 г.

Пет месеца по-рано обаче на 27 януари 2011 г. влиза в сила присъда срещу единия от съпрузите-продавачи. Той е осъден за причиняване на смърт при трудова злополука, която се е случила на 22 февруари 2008 г. На сина на починалия при нея мъж е присъдено обезщетение от 50 000 лв. Именно той е кредиторът, който иска спрямо него договорът за продажбата на гаража да бъде обявен за недействителен. Той твърди, че предварителният договор е антидатиран и реално е сключен на 7 декември 2010 г. Това е датата, на която купувачът по него е завел делото за обявяването му за окончателен. В началото на същата година е постановена и първоинстанционната осъдителна присъда срещу продавача.

Повече подробности по казуса четете тук.