Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи, смятат върховните съдии

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 16 януари 2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2018 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че съдиите по вписванията не са длъжни да проверяват данните за собственост в договорите за аренда. „Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието„, пише в решението на върховните съдии.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от ВКС на въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“

Разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) гласи: „Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

Върховните съдии постановяват, че  провеждането на законодателната инициатива за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл. 586, ал. 1 от ГПК, при сключване на договор за аренда в приетия след образуване на настоящото тълкувателно дело Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.). С § 11 от Преходните и заключителни разпоредби е изменен чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.

Повече подробности по темата четете тук.