Обвинителният акт вече няма да се чете в началото на делото. Задържаният може да избере всеки, а не само работодател и член на семейството му, да бъде уведомен за ареста му. Но при опасност за живота, здравето или свободата на друг, както и при риск от сериозно възпрепятстване на разследването, уведомяването на конкретен близък може да бъде отложено до 48 часа.

Всички тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прие окончателно Народното събрание. При обсъждането им на второ четене имаше кратък дебат единствено по възможността за отлагане на уведомяване на конкретно лице за ареста. Тодор Байчев от БСП заяви, че от подобно изменение няма смисъл, тъй като задържаният има незабавно право на адвокат и той може да уведоми всеки друг за ареста. „МВР няма да уведоми семейството, но неговият адвокат може да го направи. Не виждам смисъл от такава промяна, която няма да бъде действаща и ефективна. Тайните арести са характерни за други времена“, каза той и видя и проблем с правото на защита.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов възрази, като посочи, че по никакъв начин не е засегнато правото на защита. „Смятам, че след продължителен дебат възприехме един умерен подход и сме представили оптимален текст“, каза той. А колегата му от ГЕРБ Димитър Лазаров допълни: „Вече задържаният ще може да поиска да бъде уведомен всеки един, който той пожелае. Ами представете си отвличане и единият от извършителите е задържан, нима ще му дадем възможност да се обади на съучастник? Това е хипотезата, при която се прилага отлагането на уведомяването“.

Депутатите записаха в НПК, че решението за отлагане на уведомяването с до 48 часа се взема от прокурора, който се произнася с мотивирано постановление, а постановлението му подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

Повече подробности по темата виж тук.