Работникът не губи автоматично придобито право на платен отпуск, защото не е поискал да го ползва. Това постанови Съдът на Европейския съюз в решение по преюдициално запитване от Германия.

Съдът обаче заявява, че ако работодателят докаже, че съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, служителят не е ползвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността да го направи, е допустимо той да загуби това свое право. А ако трудовото му правоотношение бъде прекратено, може и да не му бъде платено обезщетение за неизползвания отпуск.

„Всъщност, всяко тълкуване на правото на съюза, което може да насърчи работника съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“, заявява СЕС. И посочва, че тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния, или от частния сектор.

Повече подробности по темата четете тук.