Кога държавата отговаря за неимуществени вреди, причинени от незаконно подслушване? Срещу кого може да бъдат предявявани исковете? Каква е доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), с което е установено незаконосъобразното им прилагане? От кога започва да тече давността за предявяване на иска за обезщетение?

Отговор на всички тези въпроси дава Върховният касационен съд (ВКС) в решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), по казуса на бивш митничар. Той на практика е първият, чийто единствен предмет са вредите от незаконно подслушване. Така и ВКС за първи път коментира специално въпросите, които се поставят във връзка с обезщетяването на моралните вреди от незаконно използване на СРС.

В решението си ВКС подчертава, че правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото разрешаване на СРС, а последващото им използване и начинът, по който е осъществено, имат значение само за размера на вредите и съответно на обезщетението.

И подчертава: „Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено“.

Повече подробности по казуса четете тук.