Делото в Страсбург е по жалба на Димитър Митев, който в момента е в затвора. Той е предсталяван пред ЕСПЧ от адвокатите Снежана Стефанова и Михаил Екимджиев.

Случаят е за убийството на 75-годишна жена в дома ѝ на 18 юни 2006 г. Димитър Митев е заподозрян за престъплението и на 21 юни 2006 г. е задържан в изоставена къща в близко село. Заведен е в полицейския участък във Вълчи дол. Там подписва декларация, че иска адвокат и да бъде прегледан от лекар. По-късно през деня двама полицаи от Варна пристигат във Вълчи дол и провеждат разузнавателна беседа с Митев, по време на която той прави самопризнания, че е извършил убийството и описва действията си преди задържането. Освен това признава, че е откраднал пистолет и други вещи от друга къща.

Впоследствие – и по време на разследването, и по време на съдебния процес, Митов ще твърди, че самопризнанията му са изтръгнати с насилие. И никога повече не признава, че е извършил убийството. Същия ден той е откаран в полицейско управление във Варна, където е прегледан от лекар, който е установил натъртвания и хематоми на десния лакът, десния хълбок, бедрата и китките, причинени от твърди тъпи предмети по-малко от двадесет и четири часа по-рано. На 22 юни 2006 г. Митов е обвинен за кражба, а обвинение за убийството му е повдигнато чак след 6 месеца.

По време на делата пред Окръжния и Апелативния съд във Варна, наред с другите доказателства, са разпитани като свидетели двамата полицаи, провели беседата с Митов. Той възразява, че така се нарушава забраната (чл. 118 от Наказателно-процесуалния кодекс) да бъдат свидетели лица, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Казва, че е бил бит, за да признае престъплението и се отрича от самопризнанието.

Може ли разпит на полицаи, беседвали със задържан без адвокат, да бъде използван, за да замести недопустимо иначе самопризнание, направено пред тях – този въпрос за практиката у нас повдига решение на Европейския съд за правата на човека, като в конкретния казус, по който се произнася, съдът в Страсбург стига до извода, че е нарушено правото на справедлив процес.

От решението става ясно, че е налице противоречива практика на българските съдилища по въпроса дали полицаите, провели т. нар. разузнавателна беседа, може да бъдат разпитвани като свидетели в процеса.

Важен момент, на който се спира съдът в Страсбург в решението си, е че на Митов не е осигурен адвокат, въпреки че изрично го е поискал и няма данни след това да се е отказвал от това си право. Като се цитира статистика, предоставена на ЕСПЧ от Българския хелзинкски комитет, през 2015 г. само 23 от 44 320 задържани от полицията са имали адвокат, а през 2016 г. броят им е бил 25 от 48 588. Над 70% от осъдените пък са заявили, че не са имали адвокат от самото начало на наказателното производство срещу тях.

„Съдът отбелязва със загриженост, че събитията в настоящия случай изглежда представляват практика от страна на властите“, пише в решението.

Повече информация по делото и решението на съда четете тук.